Решение № 4987 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4987 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110118767 по описа за 2024 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Т”ЕАД е предявил с исковата молба искове за осъждане на ответницата да му заплати следните суми: 22,48 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Средец”, *** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г., и 49,08 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 06.03.2024г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 03.04.2024г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.

При устните състезания в заседанието на 20.02.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответната страна М. И. С. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер според изявленията на назначения й особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Л. И. Н. в представения на 27.02.2025г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност както за главницата , така и за лихвата. Сочат се доводи за недоказаност на реална доставка на топлоенергия в процесния имот през процесния период с оглед липсата на доказателства според ответната страна за годността на извервателните уреди и за редовността на издадените счетоводни документи от ищцовото 1 дружество.

В хода на съдебното производство представителят на ответницата поддържа оспорването на исковете.

При устните състезания в заседанието на 20.02.2026г. представителат на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковето.

Подпомагащата страна Ф”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не представя доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е ОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда н а чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. В исковата молба изрично е посочено от ищцовата страна , че съгласно чл.33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, „клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по 2 чл.32,ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят.”Следователно погасителната давност за тези задължения започва да тече от деня , следващ изтичането на 45 дни след края на месеца , през който е била доставена топлоенергията.

Погасителната давност се счита прекъсната на основание чл.116, буква „б”,предл.1 ЗЗД с предявяването на исковата молба, т.е. на 03.04.2024г. видно от удостовереното с печата на регистратурата на СРС.

От гореизложеното се налага юридическия извод , че всички вземания на ищцовото дружество за стойността на доставена топлоенергия ,чийто падеж е настъпил 3 години преди предявяване на исковата молба (03.04.2024г.), т.е. преди 03.04.2021г., са ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ. Това означава , че искът по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ относно вземанията за цената на доставената топлоенергия и сума за дялово разпределение общо през периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г. включително е погасен по давност и като такъв следва да бъде отхвърлен в съответствие с наложената трайна съдебна практика.

Видно е , че давностният срок за вземането за последния месец от процесния период – за месец юли 2020г. е започнал да тече от 15.09.2020г. (след изтичане на 45 дни след края на последния месец от процесния период – 31.07.2020г.) и следователно е изтекъл на 15.09.2023г. Давностните срокове за вземанията за останалите месеци през процесния период са изтичали преди 15.09.2023г., защото падежите на тези вземания са настъпвали порано от падежа на последното задължение за месец юли 2020г. и следователно давностните срокове са започвали да текат от по-ранна дата от 15.09.2020г.

Тъй като за посочения период главният иск е погасен по давност , не следва да се установява съществуването на претендираните за този период вземания.

Според чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземание се погасяват и произтичащите от това допълнителни вземания , макар и давността за тях да не е изтекла.

Следователно погасени по давност са и акцесорните вземания на ищеца за мораторните лихви върху погасените по давност главни вземания за топлинна енергия и за дялово разпределение. Акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложеното по отношение на посочените части от предявените искове възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е основателно. Както бе посочено , като погасени по давност исковете относно главните и лихвените вземания за посочените периоди следва следва да бъдат отхвърлени в съответствие с възприетото от съдебна практика в такива случаи.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете не са уважени.

На ответницата също не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ***,против М. И. С., ЕГН: **********, с регистриран адрес: гр. София, ул. „***, представлявана по настоящото дело от назначения особен представител по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Л. И. Н., гр. София, ул. ***, обективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми : 22,48 лв (двадесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) , представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Средец”, *** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г., и 49,08 лв (четиридесет и девет лева и осем стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 06.03.2024г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 03.04.2024г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.

Решението е постановено при участието на подпомагащата страна Ф”ООД,гр.София, ул. „***

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4