Решение № 64 от 26.01.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Кюстендил, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20211520101867 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Р. У.“ ЕООД, ЕИК 205789904, със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „В.“ № *, представлявано от Р. И., против „Б.“ АД, ЕИК 819364374, със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „С.“ № *. С исковата молба са предявени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 144,00 лв. с ДДС по фактура № 0000005700/10.02.2020 г. за транспорт на ПВЦ изрезки за периода от 01.02.2020г. до 10.02.2020г., заедно с мораторна лихва за периода от 10.04.2020 г. до деня, предхождащ датата на предявяване на иска - 29.07.2021г., в размер на 4,48 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното и изплащане;

- 1720,32 лв. с ДДС по фактура № **********/ 10.02.2020 г. за извършено предварително третиране на отпадъци, заедно с мораторна лихва за периода от 10.04.2020 г. до деня, предхождащ датата на предявяване на иска - 29.07.2021г. в размер на 144,00 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

- 298,80 лв. с ДДС по фактура № 0000005702/ 10.02.2020 г. за извършен транспорт на отпадъци до депо, заедно с мораторна лихва за периода от 10.04.2020 г. до деня, предхождащ датата на предявяване на иска - 29.07.2021 г. в размер на 14,28 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното и изплащане;

1

- 297,47 лв. с ДДС по фактура № 0000005703/ 10.02.2020 г., за такса за депониране на 6,96 тона отпадъци, заедно с мораторна лихва за периода от 10.04.2020 г. до деня, предхождащ датата на предявяване на иска 29.07.2021г. в размер на 9,25 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на иска по подробно изложени в този смисъл съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание исковете се поддържат от ищцовото дружество чрез процесуалния им представител, като се оспорват от ответното дружество по съображенията, посочени в отговора.

Районен съд - Кюстендил, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор № 15/01.02.2018 г. между „Ф.“ ООД, в качеството му на изпълнител и „Б.“ АД, в качеството на възложител. Като неразделна част от договора са сключени Анекс №1 от 20.11.2018г. и Анекс от 02.09.2019г. между страните по първоначалния договор. Съгласно предмета на договора, страните са се задължили възложителят да събира и предава за своя сметка за последващо третиране на отпадъците, които се образуват от производствената дейност на възложителя. Съгласно чл. 7 от договора, задължение на ответника и възложител е да заплати цената за третиране на отпадъци, предадени от него на изпълнителя в срок от 60 дни от издаване на фактура от изпълнителя въз основа на отчетените количества отпадък.

По делото са представени 4 броя фактури, издадени от „Ф.“ ООД.

Първата от тях - фактура № 0000005700/ 10.02.2020 г. е на стойност от 144,00 лева за извършена услуга - транспорт на ПВЦ изрезки за периода от 01.02.2020г. до 10.02.2020г. По втората фактура № 0000005701/10.02.2020 г. в размер на 1720,32 лв. с ДДС е за извършено предварително третиране на отпадъци. Третата фактура № 0000005702/ 10.02.2020 г. е на стойност 298,80 лв. с ДДС за извършен транспорт на отпадъци до депо, а четвъртата фактура № 0000005703/10.02.2020 г., е на стойност 297,47 лв. с ДДС за извършена услуга - депониране на отпадъци.

И четирите фактури отразяват начислени суми за извършени услуги, които са предмет на сключения между „Ф.“ ООД и „Б.“ АД договор.

Фактурите не носят подпис на представител на ответното дружество.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Х., като според експертa, процесните фактури са осчетоводени в ответното дружество на 19.02.2020 г. по сметки 602 „Разходи 2 по производствени отпадъци“ по надлежния ред, при спазване на изискванията на ЗС, ЗДДС, Национални счетоводни стандарти. Установява, че плащане по фактурите, преди и след предявяването на иска, не е извършвано. В резултат на това обезщетението за забава за периода от 10.04.2020 г. до 30.07.2020 г. възлиза общо на 76,56 лева. Ответникът „Б.“ АД е ползвал данъчен кредит за начисленото ДДС в месеца на издаването на процесните фактури – януари 2020 г.

Представен е препис от приемо-предавателен протокол за периода от 03-10.02.2020г. за получено, третирано и депонирано количество отпадъци, подписано от представители на „Ф.“ ООД и „Б.“ АД.

От страна на ищцовото дружество е представен договор за цесия на парични вземания от 01.06.2020 г., с който цедента „Ф.“ ООД е прехвърлил на „Р.“ ЕООД вземането си от „Б.“ АД в общ размер на 23 975,84 лв. по конкретно посочени фактури, сред които попадат и цитираните по-горе. В договорът за цесия е упоменато, че прехвърлянето е безвъзмездно (чл. 1 от договора), а според чл. 2 срещу цена от 5 000 лв., платена в брой преди датата на подписване на договора. Цедентът се е задължил да уведоми длъжника за цесията в срок от 2 месеца, а съгласно чл. 3, ал.1 от договора - да предаде на цесионера намиращите се у него документи, които установяват вземането.

С исковата молба като писмено доказателство е представено и уведомление от „Ф.“ ООД от 01.06.2020 г. до „Б.“ АД за цесията, като липсват доказателства за получаването му от страна на ответното дружество.

Ищецът е приложил към исковата молба писмо изх. № 22/24.06.2020 г., с което „Ф.“ ООД кани ответното дружество в петдневен срок от получаването на поканата да предприеме действия по законосъобразно изпълнение на задълженията си по процесния договор, като заплати дължима сума в размер на 23 975,84 лева по посочените фактури, сред които фигурират и обсъдените в настоящото дело. За връчването на поканата е представено по делото доказателство – известие за доставяне с дата 25.06.2020г.

В хода на делото е представено от ищеца уведомление с изх. № 7/12.03.2020 г. и известие за доставянето му на 16.03.2020 г. Посоченото уведомление е изпратено от „Ф.“ ООД до „Б." АД. В него е описано, че ответникът е престанал да изпраща заявки за извършване на дейности с отпадъци, поради което следва да заяви изрично намеренията си в едноседмичен срок, като в противен случай договорът ще се счита за развален.

От страна на ответника и възложител по договора е представен и препис от влязло в сила Решение № 100/04.06.2020 г. по КАНД № 61/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-А-5/24.06.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ – Перник срещу „Ф.“ ООД за нарушение на правилата на ЗУО, по-конкретно на чл. 38, ал. 1 от закона.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже сключването на договор № 15/01.02.2018 г., изпълнението на задълженията на изпълнителя точно във времево в количествено и качествено отношение, размера на дължимото възнаграждение, както и размера на претендираното обезщетение за забава.

Не се спори по делото, че е налице сключен между „Ф.“ ООД и „Б.“ АД валиден Договор № 15/ 01.02.2018г. за извършване на дейност за обработка на отпадъци, ведно с приложимите към него Анекси от 20.11.2018 г. и 02.09.2019 г., очертаващи всички необходими условия по договора. Предвид характера на сключения договор, съдът прави обоснован извод, че той е ненаименован, като отразява елементи на договора за изработка по ЗЗД. С оглед на това, приложими са разпоредбите на чл.258 и следващите от ЗЗД, доколкото не са дерогирани от изрично договорени клаузи в договора, сключен между посочените страни или императивни норми в други нормативни актове.

С договор за прехвърляне на вземането (цесия), „Ф.“ ООД е прехвърлила твърдяното си вземане спрямо ответника по делото на настоящия ищец – „Р.“ ООД. Ответната страна по делото е посочила с отговора на исковата молба две основания за нищожност на цесионния договор, а именно – липса на съгласие за сключването му, доколкото страните не са се договорили по елемент от същественото му съдържание, а именно – да бъде ли същият възмезден или не, и абсолютна симулативност на договора.

Ответникът не е страна по договора за цесия и като такъв не може да иска неговото унищожаване. Затова пък няма пречка да иска прогласяването на нищожността на договора за цесия, тъй като тя има действие спрямо всички, като е налице правен интерес за ответника да установи, че правоотношението, от което прехвърляне на вземането не съществува. Ако договорът за цесия бъде обявен за нищожен, то претенцията на ищеца би се явявала неоснователна. Между страните съществува правен спор относно активната процесуална легитимация на ищеца и за всяка от страните е налице правен интерес от установяването на действителното правно положение между тях, като за това изясняване предварително следва да се даде отговор на въпроса дали цесионното правоотношение съществува или не. Този въпрос е преюдициален по отношение на въпроса за съществуването или несъществуването на вземането, тъй като ако предявилият иска не е процесуално легитимиран за това, то той няма да има правото да претендира вземането.

Както се посочи по-горе, налице е несъответствие в клаузите в договора за цесия, отнасящи се до цената на прехвърленото вземане. В него е посочено, 4 че прехвърлянето е безвъзмездно (чл.1 от договора), а според чл. 2 вземането е прехвърлено срещу цена от 5 000 лв., платена в брой преди датата на подписване на договора. Настоящият състав намира, че прехвърлянето на дълга може да стане възмездно (напр. продажба или замяна) или безвъзмездно (дарение). Дали дългът е продаден или подарен на новия кредитор е обстоятелство, което не засяга длъжника, защото то не променя размера на дълга. Възмездността на прехвърлянето има значение само в отношенията между цесионера и цедента, поради което не засяга правната сфера на длъжника и валидността на сключения договор за цесия, като възражения относно еквивалентност на престациите могат да се правят само от страните по него.

Недоказано се явява и възражението на ответника за нищожност на цесионния договор поради наличие на симулация при сключване на сделката, за която страните по нея са се договорили да не настъпи обичайния за нея правен ефект. С оглед разпределението на тежестта на доказване по правилото на чл. 154 от ГПК, процесуално задължение за ответното дружество е да осъществи доказване на своите възражения. Бяха наведени от ответното дружество доводи за наличието на роднинска връзка между физическите лица, представители на двете дружества по цесионния договор.

Наличието на подобна връзка само по себе си не доказва нищожност на договора за цесия поради наличието на симулация, тъй като договор за прехвърляне на вземане, сключен между роднини, не е по презумпция нищожен.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че сключеният договор за прехвърляне на процесното вземане е действителен и е породил правен ефект между страните по него – „Ф.“ ООД и „Р.“ ООД.

Договорът за цесия е разпространил действието си и спрямо длъжника и настоящ ответник, поради това, че цесията се счита за надлежно съобщена на длъжника и когато уведомлението за прехвърлянето е връчено на длъжника като едно от приложенията към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед спазване на разпоредбата на чл.235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, ВКС).