Решение № 11844 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11844 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110108529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 49878/15.02.2024г., с която ищецът ****** е предявил против М. Р. В. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 800 лв., представляваща непогасена главница по сключен между ответника и ****** договор за предоставяне на кредит от разстояние № 380274 от 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 14.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 178.20 лв.- договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 27.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 7778/2023г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между М. Р. В. и ****** е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 380274 от 01.04.2022 г., по силата на който ****** предоставило на ответника паричен заем в размер на 800 лв., който последният се задължил да върне на 16 равни вноски от по 50 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 25.07.2023 г., така и на уговорената договорна/възнаградителна лихва от 40.15%. Въпреки настъпилия краен срок на договора, ответникът не погасил формираните парични задължения, поради което ищецът претендира сумата от 800 лв., представляваща непогасена главница, както и сумата от 178.20 лв.договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 27.12.2022 г. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7778/2023г. на СРС, 55 състав, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

1

По делото е приет препис от Договор за предоставяне на кредит № 380274 от 01.04.2022г. и от Общите условия към него, от които се установява, че не посочената дата между ищеца ****** (кредитодател) и ответника М. Р. В. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 800 лева, със срок на кредита - 480 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,15 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 48,44 %. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени в същата клауза: банкова гаранция в полза на кредитора или поръчителство на две физически лица, като е договорено, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 449,58 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като в договора е обективиран погасителен план в два варианта в чл.4, ал.3, т.1 и т.2 - един при представяне на обезпечение по чл.3, ал.1 и втори при непредставено обезпечение. Видно е, че и в двата случая заемната сума следва да се върне на месечни вноски в периода от 01.05.2022г. до 25.07.2023г., всяка от които включва част от главница, част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 3, ал. 1 от договора (ако обезпечение не е било представено). Главницата по всяка вноска е в еднакъв размер от по 50,00 лева. Общо дължимата сума по кредита при представено обезпечение възлиза на 1024,40 лева, а при непредставено такова – на 1473,98 лева.

Съгласно чл. 2, т.5 от договора при формирането на годишния процент на разходите от 48,44 % са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена, като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018г. в сила от 01.07.2018г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР, е възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана формула.

Представено е електронно съобщение от 01.04.2022г., изпратено от ищеца на ответника по посочения от последния в договора за кредит имейл адрес, като с това съобщение ответникът се уведомява, че главницата по договора от 800 лева е преведена на каса в **** и в него се съдържа и погасителен план към процесния договор за кредит. Видно е от последния, че размерите на месечните погасителни вноски са идентични с размерите на погасителните вноски, предвидени в погасителния план по чл.4, ал.3, т.2 от договора, т.е. при непредставено обезпечение по чл.3, ал.1. Прието е освен това и известие за предсрочна изискуемост, изпратено на 13.01.2023г. на електронния адрес на ответника, в което М. Р. В. е уведомен, че незабавно дължи наред с главницата и лихвата още и непогасени вноски за неустойка. Предвид това, съдът намира, че в тежест на ответника е било възложено заплащането и на неустойка по чл.3, ал.2 от договора за кредит в размер на 449,58 лева, поради неизпълнение на задължението му да представи обезпечение по чл.3, ал.1.

Към доказателствената съвкупност е приобщена разписка за извършено плащане от 01.04.2022г. в 16:31 часа за сумата от 800 лева, с наредител **** и получател М. Р. В., както и разписка от същата дата, но в 16:56 часа, издадена от **** АД отново за сумата от 800 лева. И в двете разписки е посочено, че сумата се превежда на основание „договор: 380274“.

2

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е предявил положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Възникването на заявените от ищеца за защита вземания се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 380274 от 01.04.2022 г., сключен между ****** и М. Р. В. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената договорна лихва; изискуемост на вземанията.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът М. Р. В. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът ****** е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ищецът ****** се е задължил да предостави на ответника парична сума срещу задължението на последния да я върне.

Във връзка с първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно наличието на валидно облигационно правоотнощение между страните съдът намира следното:

Доколкото договорът между страните се урежда от правилата на Закона за потребителския кредит и ответникът има качеството „потребител“, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи. Следва да се съобрази и приетото в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и 3 общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с ******; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.