Определение № 3336 от 10.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3336 гр. София, 10.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002901773 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “МУЛТИСТРОЙГРУП” ООД, ЕИК 102695249, против решение № 3 33/22.05.2024 г. по в.т.д. № 157/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, потвърждаващо решение № 84/15.01.2024 г. по т.д. № 1430/2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав, за отхвърляне на предявения от него против ДИРЕКЦИЯ “НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН” иск по чл. 307 ТЗ за изменение на сключения между страните договор от 18.08.2020 г. за възлагане на обществена поръчка, чрез увеличаване размера на възнаграждението със сумата от 221 706 лева.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че от сключването на процесния договор на 18.08.2020 г. до подаване на исковата молба - 01.08.2022 г., са настъпили обстоятелства, касаещи изпълнението на договорните задължения на ищцовото дружество, които съконтрагентите не са могли и не са били длъжни да предвидят – нарастване на разходите за материали, трудови възнаграждения и горива. Уточнява се, че размерът на официално обявената от НСИ обща инфлация за страната за периода м. 08.2020 г. – м. 08.2022 г. е 22,1%, а ръстът на разходите за материали, трудови възнаграждения и горива значително надхвърля горепосочената стойност. Сочи се, че съгласно приетото по делото експертно заключение пазарната цена за изпълнение на процесните дейности/работи към 18.08.2020 г. е възлизала на 1 062 654 лева без ДДС, а към 01.08.2022 г. – на 1 264 360 лева без ДДС, т.е. повишаване с 221 706 лева. Изтъква се, че процесният договор е сключен в най-тежката фаза на здравната криза, която предизвика почти пълна парализа на стопанската дейност, а през лятото на 2020 г. цените на материалите и горивата са били сринати до исторически дъна. Релевира се, че през пролетта и лятото на 2021 г. с възстановяване на стопанската активност се стига до шоково поскъпване на материалите, горивата и труда, предизвикано от прекъсването на веригите за доставки, 1 свиването на индустриалното производство и дълбоките промени на пазара на труда, както и до драстично поскъпване на енергията в целия Европейски съюз и съседните на съюза страни, предизвикано от започналото през лятото на 2021 г. необичайно и противоречащо на дотогавашната нормална търговска практика ограничаване и пълно спиране на доставките на руски природен газ за потребителите в Западна и Централна Европа. Добавя се, че през февруари 2022 г. започналата война в Украйна предизвиква допълнително поскъпване на материалите и горивата, което повишава общата инфлация в страната и ръста на трудовите възнаграждения на работниците и служителите с по-ниска квалификация, каквито са именно ангажираните с изпълнение на процесните дейности лица. Излагат се доводи за неправилност на въззивното решение, препращащо на основание чл. 272 ГПК към оспорваните от страната мотиви на първоинстанционния съдебен акт, вкл. извода за постигнато съгласие ищецът да поеме риска от изменение на цените в хода на изпълнение на работите (чл. 8, ал. 3), недоказването на въздействието на нарастването на себестойността на ресурсите върху прихода по договора. Атакува се и заключението на въззивната инстанция, че не се доказва причинноследствената връзка между настъпилите извънредни обстоятелства и констатираното от вещите лица увеличение на цената на възложените дейности. Счита се, че експертите обосновано са приели, че здравната криза и войната в Украйна са единствените причини за повишаване стойността на процесните работи, а това е и очевидно за всеки наблюдател. Изразява се несъгласие с мотивите на решаващия състав, че увеличението е по-малко от 20% и не е съществено, което, според касатора, не кореспондира със стопанската действителност и условията за осъществяване на стопанска дейност. Възразява се срещу преценката на апелативния съд, че ищецът не е доказал, че изпълнението на договора при уговорените условия е прекомерно обременително или разорително за него. Акцентира се, че това разбиране е погрешно, тъй като при добро финансово състояние, управленски и организационен капацитет страната по договора може да устои на крайно неблагоприятни промени в икономическите условия, съответно да поеме загубите по съглашението, какъвто е разглежданият случай, но не следва този контрагент да бъде лишен от възможност да поиска изменение или прекратяване на договора по реда на чл. 307 ТЗ. Подобни ограничения, свързани със състоянието на длъжника, не следват и от самата разпоредба.

Подчертава се, че запазването на размера на уговореното възнаграждение по договора би противоречало на справедливостта и добросъвестността.

Претендира се отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените разноски за трите инстанции.

Искането за допуск до касация се основава на хипотезата на чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Възникването на потестативното право по чл. 307 ТЗ обусловено ли е от това изпълнението на задълженията на ищеца да е станало прекомерно обременително или разорително за него?”.

Излагат се аргументи за необходимост от промяна на практиката на ВКС, обективирана в решение № 240/12.09.2013 г. по т.д. № 259/2011 г. на ВКС, ТК, I I т.о. Изтъква се, че дали изпълнението на задълженията на страната по един договор ще се окаже прекомерно обременително или разорително зависи не толкова от настъпването на непредвидени неблагоприятни промени в икономическите условия, а от финансовото състояние, управленския и организационен капацитет на същата, поради което не следва да бъдат лишавани от възможността да се ползват от стопанската непоносимост тези, които понасят загуби и въпреки това изпълняват точно своите задължения. Сочи се и че разпоредбата на чл. 307 ТЗ не съдържа подобно изискване.

2

2 . “При каква по мащаб/размер неблагоприятна промяна в икономическите условия, която страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, може да се счита, че запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността и потестативното право по чл. 307 от ТЗ е възникнало за засегнатата от промяната страна?”.

По второто питане се твърди, че законодателят не е посочил размера/мащаба на неблагоприятната промяна в икономическите условия, при чието настъпване запазването на един договор противоречи на справедливостта и добросъвестността, и липсва практика на ВКС по този въпрос.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация ДИРЕКЦИЯ “НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН” не е постъпил отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Предмет на исковото производство е предявен от ищеца против ответника ДИРЕКЦИЯ “НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН” конститутивен иск по чл. 307 ТЗ за изменение на сключения между страните договор от 18.08.2020 г. за възлагане на обществена поръчка, чрез увеличаване размера на дължимото на ищцовото дружество възнаграждение със сумата от 221 706 лева.

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, е приел, че по силата на представения договор от 18.08.2020 г., сключен по реда на ЗОП, ответната дирекция е възложила на “МУЛТИСТРОЙГРУП” ООД да изпълни следните дейности: 1. Проектиране на противоерозионни мерки за възстановяване на природни местообитания в безлесната зона на НПЦБ; 2. Изпълнение на работни проекти за извеждане на противоерозионни мероприятия в обекти, разположени в горска зона на НП “Централен Балкан”; 3. Изпълнение на проектирани противоерозионни дейности по дейност в безлесни природни местообитания на НПЦБ. Уговорен е краен срок за изпълнение на възложените дейности - 31.12.2022 г. Посочено е, че в чл. 8, ал. 1 от договора страните са договорили възнаграждение за извършените дейности в общ размер на 1 823 000 лева без ДДС и 2 187 600 лева с ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, съставляващо приложение № 3. Съгласно последното цената на процесните дейности, съставляващи част от всички възложени такива с договора, възлиза на 1 062 654 лева без ДДС. Съгласно чл.

8, ал. 2 от договора в цената по ал. 1 са включени всички разходи на изпълнителя за изпълнение на дейностите, включително и разходи за персонала, който ще изпълнява поръчката, и/или на членовете на ръководния 3 състав, който ще отговаря за изпълнението и за неговите подизпълнители като възложителят не дължи заплащането на каквито и да е други разноски, направени от изпълнителя. В чл. 8, ал. 3 от договора е предвидено, че цената в ал. 1 е фиксирана за времето на изпълнение на договора и не подлежи на промяна освен в случаите, изрично уговорени в този договор и в съответствие с разпоредбите на ЗОП. От въззивната инстанция е анализирана изготвената по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза.

На основание чл. 272 ГПК относно приетото за установено от фактическа страна, допустимостта и неоснователността на исковата претенция апелативният съд е препратил към мотивите на първата инстанция. Изложил е допълнителни аргументи, че пандемията от коронавирус и военната инвазия в Украйна, както и настъпилата във връзка с тях икономическа криза, са събития от извънреден характер, които принципно биха могли да бъдат предпоставка за позоваване на стопанска непоносимост. Преценил е, че в случая по делото не е доказано по категоричен и безспорен начин, че е налице причинноследствена връзка между извънредните обстоятелства и констатираното от вещите лица увеличение в цената на възложените дейности, описани в исковата молба, както и че това увеличение съставлява особено съществено изменение. Счел е, че направеният от вещите лица извод за причинноследствена връзка е общ и не почива на конкретни данни. Не е споделил това заключение, като е изложил аргументи, че релевираните от ищеца две събития – пандемията от Ковид-19 и от военните действия в Украйна, имат различен начален момент (13.03.2020 г. и съответно 24.02.2022 г.). По делото няма данни как и в какво се изразява увеличението на стойността на процесните дейности – напр. в увеличение цената на горивото, на материалите или на трудовото възнаграждение на извършващите съответната дейност, както и разграничение увеличението на кой елемент от формиращите цената на услугата се е увеличил вследствие на първото, респ. на второто събитие.

За да прецени настъпилите промени, въззивният съд е съпоставил пазарната стойност на възложените дейности към датата на сключване на договора - 18.08.2020 г., възлизаща на 1 062 654 лева без ДДС, и тази към момента на подаване на исковата молба, респ. тяхното извършване, в размер на 1 284 360 лева. Счел е, че при съпоставката на двете суми се установява увеличение по-малко от 20 %, което не е съществено, дори и да се приеме за настъпило в резултат на променените икономически условия във връзка с Ковид-19 и военната инвазия в Украйна. Акцентирал е, че не може да се обоснове извод за нарушаване еквивалентността на престациите по договора.

Приел е, че въпреки наведените твърдения ищецът не е доказал, че изпълнението при вече договорените условия е прекомерно обременително или разорително за него, поради което не могло да се заключи, че договорът е станал крайно икономически неизгоден за изпълнителя и запазването му в първоначалния вид би било несъвместимо със справедливостта и добросъвестността.