Решение № 56 от 01.03.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Козлодуй, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20231440101093 по описа за 2023 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на Л. Д. П., ЕГН ********** с ....... чрез адв. М. М. от Адвокатска колегия Пловдив, с която е предявен против ........, иск за обявяване нищожност на договор за кредит № 731436 от 09.09.2021г. и в условята на евентуалност е предявен и иск за обявяване нищожност на клаузата на чл.27, ал.1 от същия договор за кредит предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 751.77 лева. Претендират се разноските по делото.

Ищецът подробно твърди, че процесният договор е нищожен недействителен на основание, чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като противоречи на закона, не са спазени процедурите, уредени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/; не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/; в договора е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Посочва, че процесната неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е пример за неустойка, която накърнява добрите 1 нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Налице е и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

2 от ЗЗД. Според ищеца процесната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД , тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Евентуално, сочи, че договора е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. В допълнително писмено становище, поддържа предявените искове.

Ответникът в хода на производството заявява, че договорът е валиден и действителен както изцяло, така и всички негови отделни клаузи. Процесният договор бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намирали и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Сключването на договора инициирано от ищеца със създаването на личен акаунт на уебсайта на ответника, който акаунт се ползва с посочена от потребителя електронна поща и избрана от него парола. На 09.09.2021 година, чрез създадения от ищеца потребителски профил, същият е попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени необходимите данни.

В писмено становище поддържат отговора и искат претенцията на ищеца да бъде отхвърлена и ма ответника да бъдат присъдени разноски.

2

От фактическа страна се установи следното:

Не се спори между страните, като в този смисъл съдът приема за безспорно, че между тях е сключен договор за кредит № 731436 от 09.09.2021г., по силата на който на ищеца от ответното дружество е предоставен потребителски кредит в размер на 600,00 лв. Не се спори, че след сключване на договора ищецът е изплатил на ответното дружество сума съобразно сключения между страните договор. Основният спор между страните е относно действителността на договора, респективно негови клаузи, като съответстващи, или несъответстващи на Закона за потребителския кредит.

На 09.09.2021 г. Л. Д. П. сключила договор за потребителски кредит № 731436 със „Стик-Кредит” АД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 600.00 лева. В чл. 17, ал. 1 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 183 и следващите от ЗЗД, в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето изическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик-Кредит“ АД а заплащане на тези задължения. Посочено е в чл.27, ал.1 на договора, че в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита – чл.27, ал.2 и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Съдът намира посочената по-горе фактическа обстановка за безспорно установена, за което по същество не се спори и между страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че доколкото по делото предмет на оспорване е валидността (сочи се нищожност) на договор за потребителски кредит, 3 евентуално негова клауза, приложение намират нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните достоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител. Налице е валиден договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК , а неразделна част от същия са Общите условия. С попълване на заявлението и изпращането му на ответното дружество, след получаване по електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, предоставена информация за потребителските кредити, ответникът е направил електронно изявление, че приема условията на договора, включително поръчителстването от страна на настоящия ищец.

Съдът намира, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно правоотношение. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора за паричен заем.

Съдът намира за основателно направеното възражение за нищожност на клаузата, касаеща заплащането на неустойка. Ищецът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка говорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за безпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

4

В договора за потребителски кредит е било предварително посочено, че неустойката ще се начислява и заплаща разсрочено. Всички посочени суми имат вторичен характер, същите не рефлектират пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предвид гореизложеното, съдът намира, че тези клаузи противоречат на добрите прави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД , тъй като нарушават принципа на справедливост. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива са - договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В този смисъл в тази част исковата претенция, относно нищожност на договорената в чл.27, ал.1 от договора за кредит неустойка следва да бъде приета за основателна. В останалата си част, исковата претенция относно твърдяна нищожност на щожност на договора за кредит следва да бъде отхвърлена по изложените по-горе съображения, тъй като не се установява и доказва нарушения по смисъла на чл.22 от ЗПК водещи до недействителност на договора, нито неравноправна друга клауза на договора, или тя да противоречи на добрите нрави.

По отношение на направените възражения от ищеца в останалите части на исковата молба, съдът намира същите за неоснователни.

На основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, съразмерно уважените искове, от който 60.10 лв. платена държавна такса.

Cъгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв. М. М. от Адвокатска колегия - Пловдив със съдебен адрес в гр.Пловдив, се установява, че е оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА. В тази хипотеза, съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото намира, че ответника следва да заплати адвокатско възнаграждение в минималния размер на 480 лв. с вкл. ДДС, тъй като са налице доказателства, че адв.М. е регистриран по ЗДДС. Размерът е съпоставен с минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.

5

На ответника не се дължат разноски.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. Д. П., ЕГН ********** ......... и ........, че клаузата на чл.27, ал.1 на договор за кредит № 731436 от 09.09.2021г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 751.77 лева е нищожна.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ......... да заплати на Л. Д. П., ЕГН ********** ......... направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 60.10 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1 т.2 ЗА ......... да заплати на адвокат М. М. от Адвокатска колегия - Пловдив със съдебен адрес в гр.Пловдив адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Л. Д. П., ЕГН ********** от ........ в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 6