Решение № 260540 от 16.12.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1694/2019
- Вид
- Решение № 260540
- Подписан
- 16.12.2020
- В сила
- 11.05.2021
- Състав
- ИВАЙЛО ЮЛИЯНОВ КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 190 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 19 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е № 260540 / 16.12.2020г. гр.
П., 16.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1694 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Б.Б.Б. и
Г.Л.Б. с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност по ½ ид.част от сумата в размер на 624,07 лева
(по 312,04 лева от всеки), представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и ½ от сумата в размер на 93,82 лева (по 46,91 лева от всеки), представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6444/2018 г. по описа на Районен съд П..
С определение от 06.08.2019 г. като ответници по делото на мястото на Б.Б.Б., починал в хода на процеса, са конституирани С.Б.Б. и Л.Б.Б. – всеки за по ½ част от сумите, претендирани от наследодателя им.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор чрез особения представител, назначен на ответника С.Б.Б., с който исковете се оспорват по основание и размер. Изложени са твърдения за липса на облигационна връзка между страните, оспорват се доставката на топлинна енергия и размера на исковите претенции. Въведено е правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок ответницата Г. Ц. е депозирала лично писмен отговор, с който е признала изцяло предявените срещу нея искове за заплащане на ½ от цената на доставена топлинна енергия за исковия период, както и за заплащане на обезщетение за забава. Моли разноските в производството да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Л.Б. не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест. Единствено ответницата Г.Б. е направила признание на иска, но доколкото се касае за общи факти при иск, насочен срещу обикновени другари, на общо основание същите подлежат на установяване, а признанието взето предвид при възлагане на разноските по делото.
По отношение на претенциите срещу останалите ответници по делото са ангажирани редица писмени доказателства.
От представения по делото препис-извлечение от ***г. от акт за сключен граждански брак, се установява, че на ***г. между Б.Б.Б. и Г.Л.Б. е сключен граждански брак.
От Декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 23.03.1998 г. Б.Б.Б. *** правото си собственост върху процесния имот като е посочил, че имотът е притежаван в режим на съсобственост от него и ответницата Г.Л.Б. на основание „покупка“, при равни квоти. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена за целите на данъчното облагане, има характера на подписан (което не се оспорва) от ответника Б.Б. частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът е един от собствениците на апартамента, придобит чрез покупка в съсобственост с ответницата, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, и в случая кореспондира на данните, съдържащи се в останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК. Към датата на депозиране на декларацията пред органите на общинската администрация Б.Б. и Г.Б. са се намирали в брачно правоотношение, поради което на осн. чл. 19 СК (обн., ДВ, бр.
41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) същият е станал съпружеска имуществена общност.
Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, на 14.05.2007 г. Б.Б.Б. и Г.Л.Б. са учредили в полза на трето лице – „Банка Пиреос Българи“ АД, договорна ипотека върху процесния апартамент, легитимирайки се като негови собственици. Представена е и молба от ипотекарния кредитор от 07.04.2017 г. за подновяване вписването на учредената договорна ипотека. По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността през 1998 г. ответниците да са прехвърлили имота на трето за процеса лице, още повече, че съгласно събраните писмени доказателства върху този имот за техни общи парични задължения през 2007 г. е била учредена договорна ипотека, подновена през 2017 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че първоначалният ответник Б.Б. е починал на ***г.
Разпечатката съдържа 44 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ada1e81-f8c5-4432-8ada-b140b5bbc3c2