Решение № 31 от 01.02.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 648/2022
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 01.02.2023
- В сила
- 31.01.2023
- Състав
- Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Николинка Чокоева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Русе, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Николинка Чокоева
Антоанета Атанасова при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20224500500648 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Н. А. Г., Р. Г. Г. и Д. Г. Г., чрез процесуалният си представител адв. Л.
П., са обжалвали решение № 1040 от 21.07.2022 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 1745/2021 г. по описа на РРС, с което са уважени предявените срещу тях частични искове по чл. 59 от ЗЗД. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенциите и за това, че същите са доказани в приетите от първоинстанционния съд размери, са необосновани. Жалбоподателите молят въззивният съд да отмени решението като неправилно и необосновано, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират разноските по делото.
Въззиваемата Е. С. А., чрез пълномощника си адв. Я. П., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
1
След преценка на събраните доказателства и оплакванията в жалбата, въззивният съд приема за установено следното:
Производството по делото е образувано пред районния съд по искова молба на Е. С. А. против Н. А. Г., Р. Г. Г. и Д. Г. Г., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане от Н. А. Г. на сумата 4000 лв., частично от пълния размер на претенцията - 40 000 лв., а от Р. Г. Г. и Д. Г. Г. – по 400 лв., частично от пълния размер на исковете против тях - по 4 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от предявяване на иска до окончателното плащане, представляващи обезщетения за неоснователното им обогатяване от извършени от ищцата ремонти и подобрения в съсобствения на страните недвижим имот, съобразно правата им върху имота. В исковата молба в 27 позиции в табличен вид подробно са изложени: вида на извършения ремонт, стойността му и годината, съответно периода на извършване.
По делото не е спорно и от приложеното гр.д. № 5215/2016 г. на РРС е видно, че с влязло в сила решение допуснатият до делба недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ********** с площ 446 кв.м., с адрес гр. Р., ул. ********, заедно с попадащите в него: жилищна сграда с идентификатор ********** със застроена площ 90 кв.м. и сграда с идентификатор ******** със застроена площ 16 кв.м., е изнесен на публична продан. Правата на съсобствениците, при които да се удовлетворят от получената цена след извършване на проданта, са както следва: 10/24 - за Н. А. Г., 1/24 – за Р. Г. Г., 1/24 – за Д. Г. Г. и 12/24 – за Е. С. А..
По делото не се спори, че проданта е извършена и имотът е възложен на ищцата.
Пред първата инстанция са разпитани свидетелите Е. А. – Е. Х., К.
М., Г. Т., А. Л., М. Д. - на страната на ищцата и С. Ж. и А. А. - на страната на ответниците.
Правилно районният съд е преценил, че като цяло показанията на свидетелите Е. Х., К. М., Г. Т., А. А., С. Ж. и А. А. не съдържат конкретни данни за извършени от ищцата СМР и точни суми за направени разходи за ремонти и подобрения в процесния имот, а само бегли впечатления и спомени за ремонтни дейности и промени в имота.
От показанията на М. Д. се установява, че свидетелят лично е правил 2 ремонт в имота през 2017 г. и 2018 г., който включва: саниране, боядисване на помещения 1 и 2, частични ремонти на таваните с поставяне на пана, външно саниране със стиропор с дебелина 5 см и боядисване на къщата, смяна на дъски на пода в спалнята и измазване на стената под прозореца, смяна на тапети, възстановяване на преградна стена в пристройката – измазване, саниране и пръскана мазилка. Изнася данни, че е присъствал на ремонт на покрива и комините, но не го е правил лично.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на всички извършени строително-ремонтни, монтажни и други работи, описани в таблиците в исковата молба по средни пазарни цени към момента на извършването им е в общ размер 29952.69 лв. В тази сума вещото лице не включва следните претенции: по т. 1 - СОТ система, по т. 24 – метална врата с осветление, по т. 26 – асмалък от винкели и тел и по т. 27 – запълване на пропадане и изливане на бетонна площадка и пътека, тъй като същите не представляват СМР или не е установено да са извършвани. По т. 2 от исковата молба (т. 10 от Таблица 4 в СТЕ) - ремонт на покрива на жилищната сграда 2 – експертизата установява (Таблица 3, т. 13), че такъв ремонт не е правен. По т. 3 от исковата молба (т. 1 от Таблица 4 в СТЕ) ремонт на дървена дограма и комарници, както и по т. 4 и 5 (т. 2 и 3 от Таблица 4 в СТЕ) – поставяне на ПВЦ дограми с комарници на кухненски бокс, баня, тоалетна и преддверие, вещото лице установява (в съдебно заседание от 21.06.2022 г.), че такива дейности са извършени, но няма данни в кой момент е станало това. По т. 6 от исковата молба (т. 9 от Таблица 4 в СТЕ) – В и К ремонти в сграда 2 – не може да се установи какви точно и колко на брой кранове и тръби са сменяни (Таблица 3, т. 12 от СТЕ). По т. 7 от исковата молба (т. 6 от Таблица 4 в СТЕ) – ел. инсталация в сграда 2 – в експертизата е посочено (Таблица 3, т. 6 от СТЕ), че сградата е електрифицирана, но не може да се установи към кой момент са извършени отделните видове СМР, касаещи ел. инсталацията. По т. 8 от ИМ (т. 11 от Таблица 4 в СТЕ) – ремонт на баня в сграда 2 – шкафове, етажерки, душ батерия, закачалки за кърпи, отоплителен уред, бойлер – в Таблица 3, т. 14 от СТЕ е посочено, че не са вид СМР. По т. 9 от ИМ – ремонт на кухня в сграда 2 – в Таблица 3, т. 8 от СТЕ са посочени установените от вещото лице СМР, за които са ползвани и данните от свидетелските показания, като дейностите по тази позиция са оценени от вещото лице на 669.25 лв. (т. 5 от Таблица 4 в 3
СТЕ). По т. 10 от ИМ – ремонт на коридор в сграда 2 - в Таблица 3, т. 15 от СТЕ са посочени установените от вещото лице СМР, като са ползвани и данните от свидетелските показания, оценени от вещото лице на 516 лв. (т. 12 от Таблица 4 в СТЕ). По т. 11 от ИМ – ремонт на тоалетна в сграда 2 - в Таблица 3, т. 11 от СТЕ са посочени установените от вещото лице СМР, като са ползвани и данните от свидетелските показания, оценени от вещото лице на 816.90 лв. (т. 8 от Таблица 4 в СТЕ). По т. 12 от ИМ – ремонт на дневна в сграда 2 - в Таблица 3, т. 7 от СТЕ са посочени установените от вещото лице СМР, като са ползвани и данните от свидетелските показания, а СМР са оценени от вещото лице на 945.30 лв. (т. 7 от Таблица 4 в СТЕ). По т. 13 от ИМ – ремонт на спалня в сграда 2 – в Таблица 3, т. 9 от СТЕ са посочени установените от вещото лице СМР, като са ползвани и данните от свидетелските показания, а СМР са оценени от вещото лице на 4222.03 лв. (т.
6 от Таблица 4 в СТЕ). По т.14 от ИМ – ремонт на детска стая в сграда 2 – в Таблица 3, т. 16 от СТЕ са посочени установените от вещото лице СМР, като са ползвани и данните от свидетелските показания, а СМР са оценени от вещото лице на 1029.67 лв. (т. 13 от Таблица 4 в СТЕ). По т. 15 от ИМ – ремонт, боядисване и смяна на брави в сграда 2 – в Таблица 3, т. 4 от СТЕ са установени от вещото лице и оценени на 516.40 лв. (т. 4 от Таблица 4 в СТЕ).
По т. 16 от ИМ (т. 5 от Таблица 4 в СТЕ) – изграждане на тухлено преддверие към заден вход на сграда 2 с ПВЦ врата, бетонова основа, вентилация, осветление и теракот - няма данни кога са направени. По т. 17 от ИМ – ремонт на преддверие в сграда 2 –– в Таблица 3, т. 16 от СТЕ са посочени установените от вещото лице СМР, като са ползвани и данните от свидетелските показания, а СМР са оценени от вещото лице на 286.56 лв. (т. 7 от Таблица 4 в СТЕ). По т. 18 от ИМ – ремонт на покрив на сграда 1 (лятна кухня) в Таблица 3, т. 22 от СТЕ са посочени установените от вещото лице СМР, а в съдебно заседание вещото лице заявява, че е ползвало и данните от свидетелските показания, като СМР са оценени на 1264.94 лв. (т. 19 от Таблица 4 в СТЕ). По т. 19 от ИМ (т. 14 от Таблица 4 в СТЕ) – ел. инсталация в сграда 1 – в Таблица 3, т. 17 от СТЕ е посочено, че сграда 1 е електрифицирана, но експертизата не установява към кой момент са извършени отделните видове СМР. По т. 20 от ИМ (т. 15 от Таблица 4 в СТЕ) – В и К ремонти в сграда 1 – в Таблица 3, т. 18 от СТЕ е посочено, че в кухненския бокс е налична мивка с изводи за вода и канал, но експертизата не 4 установява към кой момент са извършени отделните видове СМР. По т. 21 от ИМ (т. 16 от Таблица 4 в СТЕ) – преддверие в сграда 1 – в Таблица 3, т. 19 от СТЕ е посочено, че е монтирано остъкление от винкелна конструкция, настилката е циментова замазка, налична е ОСБ облицовка по стените, но експертизата не установява към кой момент са извършени отделните видове СМР. По т. 22 от ИМ (т. 20 от Таблица 4 в СТЕ) – ремонт на стая в сграда 1 – в Таблица 3, т. 20 от СТЕ са установени извършвани СМР, но експертизата не установява към кой момент са правени. По т. 23 от ИМ (т. 21 от Таблица 4 в СТЕ) – ремонт на кухня в сграда 1 – в Таблица 3, т. 20 от СТЕ са установени извършвани СМР, но също липсват данни кога са правени. По т. 25 от ИМ (т.
20 от Таблица 4 в СТЕ) – смяна и ремонт на ограда – в Таблица 3, т. 24 от СТЕ е посочено, че оградата е подменена, но експертизата не установява към кой момент е направено това. Настоящата инстанция счита, че заключението на вещото лице правилно е кредитирано от първоинстанционния съд, като прието без възражения от страните и компетентно и обективно отговарящо на поставените въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира решението за правилно. Районният съд правилно е преценил като основателна претенцията по точки от 9 до 15, 17 и 18 от исковата молба в установените от вещото лице стойности в общ размер на 10267.05 лв. и отхвърлил претенциите по точки от 1 до 8, 16 и от 19 до 27 от ИМ, като неоснователни и недоказани, като е уважил исковете до предявените размери – 4000 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване, дължимо от Н. Г. и по 400 лв. обезщетения за неоснователно обогатяване, дължими от Р. Г. и Д. Г..
В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите, че районният съд неправилно е възприел фактическата обстановка. Точно и ясно в първоинстанционното решение са изследвани всички позиции, предявени с исковата молба, като всяка от тях е анализирана, съобразно установеното в експертизата и свидетелските показания, дадени от М. Д. за извършените лично от него ремонтни дейности в имота през 2017 г. и 2018 г.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че претендираните суми са погасени по давност. Тъй като вземанията са с облигационен характер и се погасяват по общите правила, погасителната давност по смисъла на чл. 114, ал.1 ЗЗД започва да тече от момента, в който то е станало изискуемо, а именно – от момента, когато са извършени разходите в процесния имот. Това 5 е така, понеже вземането е възникнало и станало изискуемо при извършването на ремонтите, защото от тогава възниква и обективната възможност за предявяване на претенция. В настоящия случай давността е започнала да тече през 2017 г., и е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД с предявяване на исковата молба пред районния съд на 30.03.2021 г.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 59 от ЗЗД и искът е основателен и доказан до претендираните размери.
С оглед изхода на спора жалбоподателите дължат на въззиваемата разноските за настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, предл.1 ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1040 от 21.07.2022 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 1745/21 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Н. А. Г., Р. Г. Г. и Д. Г. Г. да заплатят на Е. С. А. сумата 500 лв. разноски за въззивната инстанция.