Решение № 260861 от 10.02.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 08.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 1092 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 113776 от

14.05.2019 г. по гр.д. № 7159 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 43 с-в е отхвърлен предявеният от „А.“

ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** против Л.Г.Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружеството сумата от 1000 евро, представляваща задатък по сключения между страните договор за наем от 24.08.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; „А.“ ООД е осъдено да заплати на Л.Г.Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното решение е постъпила е въззивна жалба с вх. № 5104514/17.06.2019 г. на „А.“ ООД, подадена чрез адв. Х.Ч.с пълномощно. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Въззивникът твърди, че при прекратяване на сключения договор за наем, наемодателят дължи връщането на платения задатък /капаро/ на наемателя, тъй като е отпаднало основанието за неговото плащане. Функцията на депозита бил да служи като доказателство за сключването на договора и да обезпечава неговото изпълнение, поради което при прекратяване на договора същият подлежи на връщане. Иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5200391/29.11.2019 г. по регистъра на СРС на Л.Г.Т., подаден чрез адв. Х. В. с приложено пълномощно. Според въззиваемата страна въззивната жалба е бланкетна и неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че наемателят е неизправна страна по договора. Иска се атакуваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2020 г., въззивникът „А.“ ООД не изпраща представител.

Въззиваемата страна Л.Т. не се явява, представлява се от адв. В., която поддържа отговора на въззивната жалба.

Счита, че договорът е прекратен по инициатива на ищцовото дружество и на основание чл. 93 ЗЗД същото няма право да иска връщането на платения задатък.

Претендира разноски и представя списък.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2002266/03.02.2017 г. на „А.“ ООД, представлявано от законния му представител В.С., срещу Л.Г.Т., с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1000 евро, представляваща дадено „капаро“ по сключен между страните договор за наем. Наведени са твърдения, че на 24.08.2016 г. ищцовото дружество в качеството му на наемател сключило с ответната страна в качеството ѝ на наемодател договор за наем на помещение, находящо се в пешеходния подлез на гара Подуяне, на кръстовището на бул. „Мадрид“ и бул. „Ситняково“ в гр. София, при подписването на който платило сумата от 1000 евро капаро. Намерението на наемателя било в помещението да отвори заведение за „Бърза закуска“, поради което било необходимо получаване на разрешителни, закупили се касов апарат и други уреди и се наели работници. „А.“ ООД вложило около 8 000 лв. Сочи, че дейността му не потръгнала и към края на 2016 г. наемателят не просто фалирал, а потънал в дългове и се наложило през месец ноември заведението да затвори, за което управителката на дружеството наемател уведомила наемодателя. Ищецът твърди, че ответницата Л.Т. заявила, че при това положение ще върне капарото. На 03.11.2016 г. управителката на „А.“ ООД поканила Л.Т. да ѝ върне капарото, същото сторила и на 26.11.2016 г., а когато на 28.11.2016 г. отново се чули се разбрали предаването на помещението да се осъществи на 02.12.2016 г.

На тази дата е извършено предаването на имота и ключовете били върнати на собственичката. Когато бил поискан депозитът сумата не била върната от наемодателя, а впоследствие ответницата престанала да си вдига телефона и да отговаря на повикванията на представител на ищеца.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата по делото Л.Г.Т., подаден чрез адв. Х. В., с който е оспорен предявеният иск. Наведени са твърдения, че още при сключването на процесния договор за наем управителката на „А.“ ООД настоявала в него да бъде вписана като депозит сумата от 2 000 евро, вместо исканата от наемодателката сума от 1 000 евро, а в друг анекс да се отрази действително получената сума от 1000 евро. Не оспорва, че е получила от „А.“ ООД сумата от 1000 евро по сключения договор за наем, както и че не я е върнала. Съгласила се в първите няколко месеца наемателят да заплаща наемна цена в по-нисък размер от уговореното както следва за м. 09.2016 г. – 270 евро, за м. 10, 11. и 12. 2016 г. – 350 евро, което било отразено в договора. Твърди, че заведението на ищцовото дружество не потръгнало поради недостатъчно положени грижи от страна на наемателя и затова не се учудила, когато получила обаждане от управителката на „А.“ ООД, която ѝ съобщила, че иска да прекрати договора за наем, срещу което тя не възразила. Провели още няколко разговора и наемодателката била уведомена, че имотът ще ѝ бъде предаден на в края на месец ноември – началото на декември 2016 г., когато страните ще уредят финансовите си отношения. Не оспорва, че имотът ѝ бил предаден на 02.12.2016 г., но твърди, че тогава управителката на наемателя ѝ съобщила, че няма да ѝ плати наем за месец ноември, както и че дружеството не е заплащало сумите за ползвана в имота ел. енергия. Сочи, че дължимата наемна цена за месец ноември е в размер на 350 евро, ищцовото дружество ѝ дължи и сума от 384, 58 лв., равняваща се на 196, 63 евро, представляваща дължими от наемателя и заплатени от наемодателката на 22.12.2016 г. разноски за ползвана в имота ел. енергия за периода от сключването на договора до окончателното му предаване, както и наемателят ѝ дължи неустойка в размер на 430 евро. Общо задълженията на дружеството възлизали на 976, 63 евро. Въз основа на изложените твърдения счита, че не дължи връщане на получения от нея депозит и прави възражение за прихващане със сумата от 976, 63 евро. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за наем от 24.08.2016 г., сключен между Л.Г.Т. - в качеството ѝ на наемодател и „А.“ ООД, представлявало от В.С. - в качеството му на наемател, за отдаване под наем на недвижим имот „Заведение за бърза закуска“, находящо се в пешеходния подлез на гара „Подуяне“, на кръстовището на бул. „Мадрид“ и бул. „Ситняково“ в гр. София, като наемателят да ползва описания имот като заведение за бърза закуска и пицария срещу заплащане на наемна цена. Уговорено било, че наемателят влиза във владение на заведението във вид годен за ползване със съответно оборудване, съгласно подписан между страните приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 2.1. от договора наемната цена, считано от 01.01.2017 г., била в размер на 430 евро, а в чл. 2.2. страните се разбрали наемната цена на заведението за срока от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. да бъде в размер на 350 евро. В чл. 2.3. от сключения договор е отразено, че при подписването му наемодателят получил от наемателя сумата от 270 евро наем за месец септември и сумата от 2 000 евро – „депозит, който след изрядното прекратяване на договорните взаимоотношения и изплащане на консумативните разходи ще бъде върнат обратно на наемателя в рамките на 10 календарни дни“. Съгласно чл. 4.5. наемателят се задължил своевременно и ежемесечно да заплаща разходите по консумирана ток, вода и СОТ в наетия имот. В чл. 5 страните договорили при какви условия се прекратява договорът, като съгласно чл. 5.3. „При изрядни взаимоотношения между страните, никоя от тях няма право да прекрати договора едностранно в рамките на първите шест месеца от срока. В противен случай виновната страна дължи неустойка в размер на левовата равностойност на 430 евро.“ Приет е като писмено доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 22.08.2016 г., подписан от наемодателя Л.Т. и от В.С. – представител на наемателя за предаване на заведението и намиращото се в него оборудване.

Приет като писмено доказателство е и анекс от 30.08.2016 г. към договора за наем на недвижимия имот, в който било уговорено, че размерът на депозита съгласно чл. 2.3 от сключения договор за наем се променя от 2 000 евро на 1 000 евро, като разликата от 1 000 евро била върната от наемодателя на наемателя на посочената дата.

Анексът е подписан от наемодателя Л.Т. и от В.С. – представител на наемателя.

С определение от 27.08.2018 г., постановено по гр.д. № 7159/2017 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 24.08.2016 г. между тях е сключен договор за наем на процесния недвижим имот, като ищецът е заплатил на ответницата задатък в размер на 1 000 евро, както и че на 02.12.2016 г. договорът за наем е прекратен.

Приета като доказателство е разписка № 04000521064661 от 22.12.2016 г., издадена от „Изипей“ АД за заплащане на сумата от 405, 05 лв. по фактура № ********* за 20.47 лв., Фактура № ********* за 24, 75 лв., Фактура № ********* за 130, 64 лв., Фактура № ********* за 185, 25 лв. и Фактура № 2133728830001 за 43, 94 лв. Приети като доказателства са и издадените фактури от „ЧЕЗ Електро България“ АД за консумирана електрическа енергия за обект заведение, с адрес бул.

„Ситняково“/бул. „Мадрид“, както следва Фактура № ********** за 24, 25 лв. за периода от 08.08.2016 г. до 07.09.2016 г., Фактура № ********** за 129, 13 лв. за периода от 08.09.2016 г. до 07.10.2016 г., Фактура № ********** за 184, 64 лв. за периода от 08.10.2016 г. до 07.11.2016 г. и Фактура № ********** за 43, 94 лв. за периода от 08.11.2016 г. до 08.12.2016 г. В издадените фактури са посочени дължимите суми за минал период, като в последната е отразена сумата от 357, 93 лв. Задължението по издадените фактури, касаещи процесния обект, е в общ размер от 381, 96 лв./ без начислена лихва за забава/.

В открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2019 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че сумата от 384, 58 лв., представляваща заплатена ел.енергия за отдадения под наем имот за периода от сключването на договора до предаването на имота, е заплатена от ответната страна.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.С. – син на управителката на ищцовото дружество иН.Н.– познат на ответницата.

Свидетелят С. дава показания, че през август 2016 г. с майка му решили да наемат процесното помещение за заведение и на 24.08.2016 г. бил сключен договор за наем. В договора било описано, че се заплаща от страна на наемателя депозит в размер на 2 000 евро, а в началото на септември наемодателят върнал част от него в размер на 1 000 евро. Свидетелят изпълнявал длъжността салонен управител в заведението. Сочи, че владението върху имота било предадено в началото на септември, а заведението работило до края на октомври, тъй като поради липса на клиенти и оборот се наложило да затворят. Опитвали се да се свържат с наемодателката и да ѝ кажат, че затварят заведението и няма да ползват имота, но срещата се състояла чак на 03.12.2016 г. Тогава ѝ върнали ключовете и ѝ платили на ръка всички дължими суми за ток и вода в размер на 360 лв., за което не била съставена разписка. Спомня си, че сметки за август, септември и октомври са заплащали през Изипей, като няма спомен за размера на сумите. Сумата от 360 лв. през декември била за изчистване на сметки. Наемна цена на срещата не платили.