Решение № 6990 от 17.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49372/2023
- Вид
- Решение № 6990
- Подписан
- 17.04.2025
- В сила
- 17.04.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 117, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6990 гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110149372 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 и следв. от ГПК.
С искова молба с вх. № 246265 от 04.09.2023 г. е предявен от ищеца П. Д. Ц.-Х., ЕГН **********, срещу ответника ***********************************, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 12 244 лв., представляваща начислена след корекция сума за ел. енергия въз основа на Констативен протокол № *******/06.06.2023 г., за която е издадена Фактура № *******/02.08.2023 г.
Ищецът П. Д. Ц.- Х., ЕГН ********** твърди, че на 31.03.2023 г. е придобила собственост върху имотАпартамент
***, находящ се в
*******************************, като към тази дата за процесния имот съществували две абонатни партиди за електроснабдяване с № ************ и ************ на името на Р. И. Б.. Поддържа, че при закупуването имотът бил без включено електрозахранване, без прокарана електрическа инсталация и електрическо табло в имота. Твърди, че бил сключен договор за наем с бившия собственик на имотаМ. Й.. Сочи, че на 06.06.2023 г. узнала, че след посещение на служители на ответното дружество било установено нерегламентирано електрозахранване в имота от наемателя, като на последния бил съставен акт. До ищеца било изпратено уведомително писмо от ответника с информация, че към 20.10.2023 г. по Фактура № *******/02.08.2023 г. като собственик на имота дължи сумата от 12244 лв., начислена въз основа на Констативен протокол № *******/06.06.2023 г. Ищецът поддържа, че отговорност за неправомерното електроснабдяване следва да носи наемателя на процесния апартамент- М. Й.. Оспорва да притежава качеството „потребител на ел. енергия“. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***********************************, ЕИК ******** / по-долу ***********/ подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Л.
Т., с който оспорва иска като недопустим, респ.- по основание и размер. Поддържа, че между страните е налице висящо производство за процесното вземане. Поддържа, че с ищцата са в облигационни отношения по силата на публично известни Общи условия за процесния апартамент, присъединен към разпределителната мрежа. Оспорва да е обвързан от договора за наем, доколкото такъв не му бил връчен и същият нямал 1 достоверна дата. Поддържа, че за процесния обект е била извършена проверка и била издадена фактура в съответствие с предвидения ред в Раздел IX чл. 49 до чл. 58 вкл.
ПИКЕЕ. В резултат на проверката било установено, че е направено присъединяване преди СТИ. Твърди, че по време на осъществяване на проверката е присъствал независим свидетел, като не бил открит представител на потребителя. Твърди се, че чрез новите правила се урежда частичната компенсация на разпределителните дружества за загубите, които търпят вследствие на неизмерената, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване, поради което именно ответното дружество е следвало да издаде процесната фактура. Поддържа, че отговорността по ПИКЕЕ е специална и, за да се ангажира същата, не е нужно да се установи, че причината за измерване на енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение от потребителя. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав по възражение на ответника установи след служебна справка, че е образувано по реда на чл. 422 ГПК гр. д. № 33105/2024 г. по описа на СРС по искова молба с вх. № *******/06.06.2024 г. от *********************** / ***********/ срещу П. Д. Ц.- Х., с искане да бъде установено, че дължи на дружеството сумата от 12243,67 лева – главница за установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, ведно със законната лихва върху вземането от датата 12.02.2024 г. до окончателното му изплащане и сумата от 621,38 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава върху главницата за периода от 17.08.2023 г. – 05.01.2024 г. Ищецът твърди, че ответникът бил потребител на ел. енергия по смисъла на закона за посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в ***************************** и дължи посочените суми въз основа на констативен протокол № *******/06.06.2023 г., съставен при извършена проверка на 06.06.23 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8218/2024 г. , СРС.
Ответникът П. Ц.- Х. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор. Взима становище за неоснователност на исковете. Оспорва потребителското си качество, твърди, че към момента на закупуване на имота, същият бил без електрозахранване.
Към момента на проверката имотът бил ползван от наемател – М. Й.. Оспорва имотът да е бил електроснабден, както и знанието си, че в него е ползвана електроенергия в посочения в исковата молба размер. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
Поради връзка между делата на осн. чл. 213 ГПК, с разпореждане с вх. № 124271 от 02.09.2024 г., съдът присъедини към дело 49372/2023 гр. д. № 33105/2024 г. на СРС, 177 състав.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:
Предмет на гр.д. № 49372 /2023 г. на СРС, 166 състав е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 12 244 лева и обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на сумата 12243,67 лева – главница за установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия съгласно констативен протокол *******/09.06.2023 г. по фактура № ******/02.08.2023 г. за периода от 31.03.2023 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата 12.02.2024 г. до окончателното му изплащане и сумата от 621,38 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава върху главницата за периода от 17.08.2023 г. – 05.01.2024 г.
По допустимост:
Настоящият състав приема, че в конкретния случай разглеждането едновременно на отрицателен установителен и положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, доколкото отрицателният установителен иск е предявен по-рано / 04.09.2023 г./, а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 2
12.02.2024 г. Наред с това, съдът съобрази, че с решението по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането, но с влизане в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на изпълнение, т.е. решението по иск по реда на чл. 422 ГПК е идентично по последици с решението по осъдителен иск поради връзката с издадената заповед /чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 416 ГПК/, тъй като кредиторът търси защита, която се търси с осъдителен иск, включваща и защитата по установителния иск, но не се изчерпва само с нея, а се търси и изпълнителна сила. В този смисъл определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч.т.д.
№216/2018 г. ВКС. Ето защо, съдът приема , че исковете предмет на делото са допустими.
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са подадени в едномесечния законов срок след подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, поради което са допустими.
По основателност:
По делото не се спори, че П. Д. Ц.- Х. е придобила на 31.03.2023 г. правото собствеността на имот, находящ се в *********************************** с абонатен №********** съгласно нотариален акт за покупко - продажба №5, дело № 160/2023 г. от 31.03.2023 г. Видно от т. 1 от приложенията, продавачът М. Й. се е легитимирал като собственик на основание нотариален акт № ***, дело № *** от 2021 г.
Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Следователно облигационното правоотношение възниква по неформален договор за продажба на електрическа енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за действителност на договора за продажба на електрическа енергия (такава е регламентирана единствено за първоначалния договор за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа по чл. 117, ал. 1 ЗЕ), като страна по него като купувач на електрическа енергия е всяко лице, което след присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху съответния имот. Съгласно чл. 4 от приложимите Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ***********, страни по договора са ***********, в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа за определена територия и собственик или титуляр на вещно право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа. Следователно, настоящият състав приема, че с придобиване на правото на собственост върху процесния апартамент на 31.03.2023 г., П. Ц. е станала страна по договора за продажба на електрическа енергия и отговоря за задълженията за процесния имот в исковия период. От момента на продажбата на недвижимия имот съществуващата по силата на закона облигационна връзка със стария собственик е била прекратена и такава е възникнала с новия собственик по силата на закона/ чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ/, т.е. длъжник по вземането е новият собственик на имота.
Доводите на собственика на имота П. Ц.- Х., че за процесните суми отговаря соченото за наемател лице М. Й., съдът намира за неоснователни. Съдебната практика приема, че договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот предвид извършеното нормативно тълкуване с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
ОСГК на ВКС. Така Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г. на III ГО но ВКС. В този смисъл и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от общите условия на ***********, правата и задълженията на клиент може временно да упражнява и друго 3 лице при условие, че собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред ******** или пред нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде клиент за определено време. В разглеждания случай обаче не се установява собственикът П. Ц. да е дала съгласие пред *********** друго лице да е клиент за определено време, нито пък се установява да е сключен договор за продажба на електрическа енергия за същия имот с М. Й.. Представен е договор за наем, който е оспорен от ******** и по своя характер представлява частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила, а се преценява с оглед всички доказателства по делото. Предвид липсата на доказателства за сключен договор да продажба на електрическа енергия между оператора на електроразпределителната мрежа и М. Й., и липсата на доказателства за изразено съгласие пред ******** от собственика на имота в процесния период друго лице да бъде клиент, то съдът приема, че в процесния период П. Ц. – Х. е клиент на електрическата енергия в качеството си на собственик на процесния апартамент.
Доводите на собственика на имота П. Ц.- Х., че за апартамента са съществували две абонатни партиди също не се установяват по делото. Видно от събрания доказателствен материал /констативен протокол, СТЕ, уведомителни писма, свидетелските показания/ за посочения апартамент, абонатният номер е един с № **********.