Решение № 100 от 27.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ботевград, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20251810200704 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

К. И. И. с ЕГН**********, чрез адв.Ц. Л. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**** от ****г., издадено от Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ****г. на МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззивната страна – Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище по жалбата – сочи че е неоснователна и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН серия GA № ****г. – 2л.; Заповед № ****г. – 3л.; Заповед № ****г.; акт за встъпване в длъжност от ****г.; справка за нарушител/водач, писмо с вх.№ **** г. от ОПУ –София, с приложени към него схема на организацията на движение; Заповед ****г.; ****г., както и писмо с вх.№ **** г. от ОПУ – София, с което приложено към него схема на организацията на движение 22бр.; Заповед ****г. и ****г. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите: И. Г. Г. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София, В. Г. Й., В. К. К. и С.Х.К., се установява:

На 11.07.2025г. около 21.42ч. на АМ „Хемус” в участъка на 38 км. жалбоподателят К. И. И. управлявал лек автомобил м.”Ауди А3” с рег.№**** като се движел в аварийната лента на платното за движение в посока гр.Варна. По това време свидетелите В. Г. Й. и В. К. К. – полицейски служители при РУ - Правец били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в този участък със служебен небрандиран автомобил.

Тогава свидетелите Й. и К. видели, че И. управлява горецитирания автомобил в аварийната лента, при което го последвали и съобщили за това на св.И. Г. Г. - “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София. Последният се намирал в участъка на 39км на АМ „Хемус“ преди тунел „Топли дол“. Малко след това св.Г. спрял за проверка управлявания от И. автомобил, като при тях пристигнали свидетелите Й. и К..

Св.Г. не установил, да е налице повреда по автомобила или влошено здравословно състояние на някой от пътуващите в него и, съставил АУАН серия GA № ****г. на жалбоподателя в присъствието на св.Й. и св.К., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражения. Актосъставителят квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №**** от ****г на Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от 2 показанията на свидетелите Г., Й. и К., от съставения АУАН, заповеди и схеми от ОПУ-София, както и частично от показанията на свидетеля С.Х.К..

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Г., Й. и К., и от съставения АУАН, се доказа, че И. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Съдът възприема показанията на Г., Й. и К. като категорични, последователни и логични. На следващо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Съдът не кредитира показанията на поискания за разпит от страна на жалбоподателя свидетел – С.Х.К., в частта им, в която твърди, че на процесната дата, преди тунел „Топли дол“ движението е било двупосочно в платното посока гр.Варна, както и че след спирането за проверка на управлявания от И. автомобил, полицейският служител е казал, че е било заснето как последния управлява МПС в аварийната лента. Съдът не кредитира показанията на Караалиева в цитираните по горе части, като намира, че същите са дадени от лице заинтересовано от изхода на делото, като колега на жалбоподателя и че същите, в частта им относно наличието на ремонт преди тунел „Топли дол“ в платното посока, респ. за двупосочно движение в този участък са необективни и противоречащи на приложените по делото схеми за организация на движението и заповеди от ОПУ – София.

3

Съдът кредитира показанията на св. Караалиева единствено в частта им, че на посочените в АУАН и НП място и дата именно жалбоподателят е управлявал цитирания по-горе автомобил.

Правилно административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата, тъй като на посочените в НП дата и място, е управлявал автомобила по автомагистрала, като се е движел в лентата за принудително спиране /аварийната лента/ без да е било налице повреда на пътното превозно средство и без да има здравословни проблеми или такива да са налице за пътниците в превозното средство.

Правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.178ж, ал.1 пр.1 от ЗДвП, АНО е наложил на И. наказанията „глоба” в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца, които са и фиксирани като вид и размер за същото.

Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.

С оглед решението за потвърждение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 66.47евро до 97.15евро. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на ОДМВР- София следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 66.47евро.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**** от ****г., издадено от Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ****г. на МВР против К. И. И. с

ЕГН**********, като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА К. И. И. с ЕГН********** да заплати на ОДМВР- София сумата от 66.47евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело –АНД №704/25г. на БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5