Решение № 47 от 23.08.2021, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Административно наказателно дело 43/2021
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 23.08.2021
- Състав
- ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 117, ал. 2 · Закон за туризма
- чл. 211 · Закон за туризма
- чл. 232, ал. 1 и ал. 2 · Закон за туризма
- чл. 232, ал. 1 и ал. 2 · Закон за туризма
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Луковит , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря П.Х.А. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Административно наказателно дело № 20214320200043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Делото е образувано е по повод на жалбата на „Г.“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Г. Д., срещу Наказателно постановление №2020-0048903/11.12.2020 г., издадено от директора на РД към КЗП – Русе, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 117, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ).
С жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения. Прави възражения, че нито в акта, нито в НП е изяснено дали в обекта въобще е имало ценоразпис и лист меню, нито има конкретни данни снети от потребителите и дали същите са правили поръчки. Евентуално, при извод на съда за наличие на нарушение, счита, че същото е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН – няма вредни последици за потребители, не е имало оплакване от такива. Затова моли обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от управителя Д. и от упълномощения процесуален представител адв. С.Х.. Поддържа жалбата с подробни съображения за отмяна на НП и претенция за разноски.
Въззиваемата страна – РД КЗП – Русе изразява писмено становище за недопустимост поради просрочие и неоснователност на жалбата, не се представлява в съдебно заседание.
1
Съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно по делото е, че жалбоподателят „Г.“ ЕООД стопанисва търговски обект – кафе-аперитив „MyPlace“, находящ се в гр. Луковит, ул. „З.П.**, чрез който извършва туристическа дейност – ресторантьорство, категоризиран с една звезда – капацитет 50 места.
На 25.09.2020 г. служители на РД КЗП – Русе и ТД НАП – В. Търново извършили съвместно проверка в обекта. Преди да се легитимират четиримата служители седнали на маса вътре в заведението. Обслужил ги свидетелят П.Г., който работел като барман в заведението едва от две седмици (от 11.09.2020 г.), но в момента замествал за кратко сервитьорката – свидетелката И.Н., която излязла да купи мляко.
В този момент външната тераса на заведението била пълна с клиенти, а в закритата част освен масата с проверяващите, били заети само още две маси, на които стояли съответно по 4 и 5 човека, които били от обичайните посетители, играещи табла и карти.
Двама от посетителите били свидетелите И.И. и П.Й..
Когато св. П.Г., 18-годишен, посетил масата на проверяващите, те направо поръчали минерална вода, газирана вода и кафета и той изпълнил поръчката. Малко по-късно, когато приключили с консумацията, поискали сметката. Свидетелят им представил служебен бон, след което служителите се легитимирали и започнали проверка на редица обстоятелства.
Проверката приключила със съставянето на Констативен протокол №2714062/25.09.2020 г., в който актосъставителят – св. К.И. вписала обстоятелства относно местоположението на удостоверението за категоризация; наличието на табела до входа с информация за работното време, името на управителя и телефон за контакт, съответно липсата на такава за името на фирмата, седалището и адреса на управление; непредставянето на ценоразпис преди поръчката и заедно със сметката; непредставяне на ценоразпис и на съседните две маси в закритата част; наличието на ценоразписи на бара на български език и липсата на такива на поне един чужд език; непредставяне на регистър на рекламациите и липсата на информация за това къде се предявяват рекламациите.
В КП е отразено, че са изготвени снимки на удостоверението за категоризация, на работното време и на табелата с наименованието на обекта.
В КП е отправено нареждане до управителя да се яви лично в КЗП – Ловеч на 05.10.2020 г. и да представи регистър на предявените рекламации.
На посочената дата управителят се явил и представил регистъра на рекламациите. С протокола за проверка на документи са му дадени и допълнителни задължителни предписания: за представяне на информация по чл. 114, т. 3 ЗТ на английски език и ценоразпис за предлагания асортимент да състави на поне един чужд език. Предписанията били изпълнени, като на служебният електронен адрес на св. И. били изпратени снимки.
2
На същата дата – 05.10.2020 г., св. К.И. съставила срещу жалбоподателя „Г.“ ЕООД процесния АУАН № К-0048903 с позоваване на обстоятелствата от КП - за това, че на 25.09.2020 г. в кафе-аперитив My Place в гр. Луковит при консумация на 2 бр. кафета, 1 бр. минерална вода, 1 бр. газирана вода и 1 бр мляко с кафе на проверяващите не е представен ценоразпис преди поръчката и при представяне на сметката. Посочено е, че има още потребители на съседните маси (съответно 4 и 5), на които също не е представен ценоразпис, с което е нарушен чл. 117, ал. 2 от Закона за туризма. В акта е отбелязано, че това е първо нарушение.
Актът е предявен на управителя Д., който писмено е заявил „ще ги отстраня“, полагайки подпис, че е получил и препис от акта.
Обжалваното наказателно постановление №2020-0048903 е издадено на 11.12.2020 г., като в него са повторени фактическите констатации от АУАН и правната квалификация на нарушението и на основание чл. 211 ЗТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
По доказателствата:
Относно това, че св. Г. не е представил на проверяващия екип ценоразпис преди да направят поръчката и заедно със сметката съдът се довери на показанията на свидетелките К.И. и Г.Б. – служители на наказващия орган, които съответстват и на показанията на работника на санкционираното дружество, който пред съда заяви: „…менютата си стоят на масата…не съм носил меню, защото по принцип не носим, изнасяме окмпелктовани от менютата заедно с пепелници, което го правим всяка сутрин…“. Обичайният начин на работа в заведението се потвърждава и от показанията на св. И.Н., заемаща длъжността сервитьор, - „…когато видя клиенти на маса, ги питам какво ще желаят. На всяка маса има менюта и всяка сутрин ги поставяме на масите, заедно с консумативите и други неща.
Те си стоят на масата. Имаме редовни клиенти, които са предимно младежи, идват по обяд, играят табла, карти и масите са им малки и те местят тези менюта…“ Св. Г. и св. Н. са в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, но тази потенциална заинтересованост не е повлияла на добросъвестното излагане на истината пред съда. Този извод се налага, след като показанията им бъдат съпоставени с тези на напълно незаинтересованите свидетели – И.И. и П.Й., които потвърждават обичайното наличие на меню с ценоразписи по масите, както и че тяхната компания и тази на съседната маса са играели табла.
Тези показания съдът съпостави с обстоятелството, че актосъставителят К.И. е направила снимки само относно някои от констатациите в КП, но не и относно това дали на масите е имало ценоразписи, както и липсата на данни за самоличността на другите клиенти, на чиито маси се твърди, че такива са липсвали. Не са направени и снимки на 3 меню-картите, въпреки твърденията в КП, че такива не са били изготвени на поне един чужд език. Това налага извода, че твърденията на наказващия орган за това, че ценоразписи не са били представени на другите клиенти в заведението, а така също и липсата на такива на масите, е недоказано.
Фактът, че св. Г. е работел едва от 2 седмици при жалбоподателя, се установява от представените писмени доказателства – трудов договор и справката от НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ.
Въз основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, подадена в срок, въпреки обратното становище на наказващия орган. Служебно бе изискана справка от Български пощи, според която жалбата е приета в пощенската станция на гр. Луковит на 05.01.2021 г., което е в рамките на 7-дневния срок, считано от датата на връчване на НП – 29.12.2020 г.
Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Актосъставителят и наказващият орган разполагат с компетентност съобразно изискванията на чл. 232, ал. 1 и ал. 2 от Закона за туризма.
Има пълно съответствие между съставения акт и издаденото въз основа на същия НП.
Посоченото като нарушено правило на чл. 117, ал. 2 ЗТ предвижда за лицата, извършващи ресторантьорство, да представят карт-менюто на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката.
Наказващият орган доказа единствено, че св. Г., който е приел поръчката и представил сметката, не е предоставил меню на проверяващите. Не се доказа обаче, че на действителните потребители на съседните маси не е било предоставено меню с ценоразпис.
При това положение съдът достигна до решаващия извод, че макар и формално да е нарушена императивната норма, случаят е маловажен по следните съображения.
Не са увредени интереси на потребител. Това е първо нарушение на търговеца.
Начинът, по който е дадена поръчката от проверяващите, не събудил съмнение в обслужващия ги работник, че клиентите са избрали. Заведението се намира в малка общност, в която обичайните потребители са местни хора, които добре познават асортимента и цените. Обслужилият ги работник е имал минимален стаж от едва 2 седмици и то на друга позиция – барман. В обекта е имало множество менюта, намиращи се на бара.
Жалбоподателят веднага е изпълнил всички предписания в срок, включително и това, за 4 което не е имало нормативно основание да бъде задължен – да има меню на чужд език.
Тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени в хода на АНП и да се пристъпи към предупреждение на нарушителя – ЮЛ, а не към санкционирането му, което очевидно е било самоцел още при извършване на проверката. В КП, както и със задължителните предписания впоследствие, актосъставителят К.И. е вменила в задължение на търговеца да състави меню и на поне един чужд език. Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ЗТ обаче предвижда задължение за ресторантьорите да имат меню изписано на български език, а на чужд език – само при желание и необходимост.
Маловажността на случая е следвало да бъде съобразена от наказващия орган, който на основание чл. 28, б. „а“ ЗАНН, в приложимата редакция от 1991 г., е бил длъжен да предупреди устно или писмено нарушителя и да не издава НП. Като не е съобразил процесуалната норма, наказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено, а съдебните разноски на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН - да бъдат възложени в тежест на административния орган. Неоснователно е възражението на наказващия орган, че разноските са прекомерни. Съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при материален интерес до 1000 лв, възнаграждението е 300 лв.
В случая платеното от жалбоподателя на адв. С.Х. е в размер на 200 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Луковитският районен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2020-0048903/11.12.2020 г., издадено от директора на РД към КЗП –областите Габрово, Велико Търново, Русе и Плевен със седалище Русе, с което на „Г.“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Луковит, ул. А.С.** е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 117, ал. 2 от Закона за туризма
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Луковит, ул. А.С.** сумата 200.00 лв (двеста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5