Определение № 121 от 26.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 397/2025
- Вид
- Определение № 121
- Подписан
- 26.01.2026
- В сила
- 26.01.2026
- Състав
- Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121 гр. Варна, 26.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900397 по описа за 2025 година
С искова молба, заведена с вх. №18040/23.06.2025г., подадена чрез пълномощник адв. М. Р., ВАК, съдебен адрес: ************************, от ищцата С. И. Н., ЕГН **********, с адрес в *********, срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище град София, са предявени следните осъдителни искове:
1. за заплащане на сумата 25 001 лева, съставляваща претендирано обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.05.2023г. на автомагистрала „Тракия“ /А-1/, км 355, в посока гр. Бургас, по вина на водача на автобус марка „Сетра“, модел „С 415 GT HD“ с peг. № **********, Д.Н.В., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество ЗК „Лев инс” АД по застрахователна полица № **************** със срок на покритие до 25.04.2024 година;
2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 100 000 лв., считано от 24.11.2023г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане;
3. за заплащане на сумата 251,31 лева, съставляваща дължимо обезщетение за обезвреда на имуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.05.2023г. на автомагистрала „Тракия“ /А1/, км 355, в посока гр. Бургас, по вина на водача на автобус марка „Сетра“, модел „С 415 GT HD“ с peг. № **********, Д.Н.В., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество ЗК „Лев инс” АД по застрахователна полица № **************** със срок на покритие до 25.04.2024 година;
1
4. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 251,31 лв., считано от 24.11.2023г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане.
В хода на осъществената размяна на книжа ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е представил писмен отговор вх. №22451/04.08.2025г., подаден чрез пълномощник адвокат П. В., АК Бургас.
По повод и във връзка с възраженията и насрещните си твърдения по иска ответникът е поискал да бъдат конституирани като трети лица – негови помагачи болницата, в която непосредствено след ПТП ищцата е била приета за лечение (УМБАЛ-Бургас АД); работодателят на деликвента и собственик на ППС, при управлението на което е причинено увреждането („Денита Транс“ ЕООД) и стопанисващото пътя, на който е настъпило ПТП, лице (Агенция „Пътна инфраструктура”).
Искането си за конституиране на работодателя „Денита Транс“ ЕООД се основава на твърдения, че това дружество нямат лиценз за извършване на превоз на пътници, автобусът, с който е причинено увреждането, няма преминал годишен технически преглед, неговият водач Д.Н.В. не е спазил задължителните правила за почивка, същият не е бил надлежно инструктиран, не е притежавал всички необходими книжа, за да извършва като водач на автобус превози на пътници.
Тези твърдения не обосновават наличието на законен интерес за ответника да иска привличането на това юридическо лице като подпомагаща го страна в процеса, доколкото евентуалното установяване на такива неправомерни действия не може да обоснове извод за съизвършителство нито на вредоносното събитие, нито на резултата от него. Ето защо молбата за неговото привличане следва да бъде оставена без уважение.
Искането си за конституиране на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) ответникът обосновава с твърдения, че причина за настъпилото ПТП е и неправилно поставен билборд, именно сблъсъкът с който е довел до обръщане на автобуса (пътник в който е била ищцата). Според ответника, билбордът е поставен в разрез с чл. 15 от Наредбата за специално ползване на пътищата, изтекъл е бил и срока на валидност на издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, но от страна на АПИ не е извършен демонтаж.
Извършването от страна на водача на автобуса на виновно и противоправно деяние е установено със сключеното споразумение по НОХД № 508/2025 г. на Районен съд – Бургас. Същото има значение на влязла в сила присъда и обвързва по задължителен начин гражданския съд, който разглежда гражданските последици от 2 деянието, по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл.413, ал.3, вр. ал.2 НПК и чл.300 от ГПК).
Предмет на гражданския иск чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен пряко спрямо застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не е установяване на механизма на ПТП и причините за неговото настъпване, а отговорността на застрахователя за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на застрахования. С оглед на това и предвид установеността в случая на извършеното деяние, неговата противоправност и вината на деликвента (чл. 300 ГПК) единственият спорен предмет в производството е свързан с причинените на ищцата вреди (по вид и обем) и тяхната причинно-следствена връзка и обусловеност от този деликт. Поради това и силата на пресъдено нещо на решението не би могло да има задължителната обвързаност по чл.223, ал.2 ГПК спрямо соченото трето лице Агенция „Пътна инфраструктура”, съответно да се ползва срещу него в бъдещ исков процес.
С оглед на това съдът намира, че в конкретния случай не е налице надлежно обоснован и защитим от закона правен интерес за ответника от привличането на това лице като подпомагаща го страна в процеса. Ето защо привличането не следва да се допуска.
Искането си за конституиране на УМБАЛ-Бургас АД ответникът обосновава с твърдения, че сочените от ищцата физически увреждания не са били установени при постъпването й в болничното заведение, няма данни за същите да е било предприето лечение, поради което и болницата би била отговорна за настъпилия (евентуално) усложнен и удължен възстановителен процес. Тези твърдения са въведени в условие на евентуалност спрямо основното възражение, че такива увреждания не са били причинени на ищцата в резултат на процесния деликт, като би могло същите да са настъпили от други последващи процесното ПТП събития, да са увреждания от друго естество и прочие.
С оглед противопоставените от ответника възражения срещу вида и обема на твърдените от ищцата вреди, чието обезщетяване претендира с иска, и насрещните му твърдения, че част от тях се дължат на ненавременна диагностика, съотв. не проведено адекватно и своевременно лечение, като по този начин е бил удължен възстановителния процес, и като съобразява посоченото по-горе досежно основния предмет на спора в настоящото исково производство (установяване на вредите, настъпили за ищцата в резултат на деянието на застрахования водач на автобуса, в т.ч. техният обем, вид и продължителност, и причинно-следствената връзка между деянието на виновния за ПТП водач и вредите, чието обезщетяване се претендира с иска), съдът намира искането за основателно. Евентуалното установяване в процеса, че част от вредите се дължат и на ненавременно диагностициране и лечение на 3 причинени при ПТП травматични увреждане при прегледа на ищцата в болничното заведение, би обосновало съизвършителство на вредоносния резултат, което е достатъчно защитим от закона (чл.223, ал.2 ГПК) интерес на отговорния за обезвреда на вредите ответник да иска привличане на болницата като трето лице – негов помагач в процеса. Привличането следва да се допусне.
Доколкото определението, с което се отказва допускане на трето лице – помагач подлежи на обжалване (чл.220, изр.2-ро ГПК), по-нататъшното произнасяне по реда на чл.140 ГПК следва да бъде отложено до влизане в сила на настоящото определение.
По изложените съображения и на основание чл.220 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС” АД, ЕИК 102274111, седалище и адрес на управление град Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ 73, като трето лице – помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище град София.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, съдържаща се в подадения отговор на исковата молба вх. №22451/04.08.2025г. на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да се привлекат в процеса, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трети лица – негови помагачи „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК 000695089, седалище град София, и „Денита Транс“ ЕООД, ЕИК 030017190, седалище град Бургас.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на заинтересованата страна.
Отлага продължаването на размяна на книжа между страните до влизането в сила на настоящото определение.
Преписи от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4