Решение № 14 от 03.02.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Козлодуй, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Х.в при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Даниел Б. Х.в Гражданско дело № 20241440101122 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Е. А. А., ЕГН ********** срещу ......, седалище: ......, ет.7.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 2300 лв, по договор за паричен заем кредирект № 638281/20.02.2022г.

С исковата молба се иска от съда да признае договора за нищожен на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК поради съдържащите се в него неравноправни клаузи, а сумите описани в Договора за възнаградителна лихва, сума за непредставено обезпечение, над отпуснатата главница от 1000 лв., да постанови, че не се дължат. Моли съда да признаете сумата от 2300лв. за не дължима, като се позовават на неравноправна клауза - т.3.5 и 3.7 от процесният договор. Претендират за разноски.

С исковата молба се твърди, че ищцата е подала, чрез интернет искане за отпускане на бърз кредит от ......, като е кандидатствала за сумата от 1000лв., без обезпечение. Искането било одобрено и между страните е сключен договор № 638281/22.02.2022г., за отпускане на кредит, в размер на 1000лв., без обезпечение, чрез връщане/изплащане на същият кредит на осемнадесет /18/ месечни вноски – до 22.08.2023г. последна вноска на плащане. Всяка една от вноските била в размер на 190лв., като само първата вноска е в размер на 100лв.

С ИМ се сочи, че при така договорените условия по кредита общата сума, която трябва да възстанови ищцата е в размер на 3 300лв. /три хиляди и триста лева/, от които 1000лв. главница и 2300лв. възнаградителна лихва.

1

Сочи се, че А. е получила и усвоила 1000лв., под формата на кредит, въз основа на подписано облигационно правоотношение - договор с кредитното дружество, което е и ответната страна на спора.

Твърди се, че кредитното дружество е решило да начисли и цитирало в т.3.5 от Договора „Годишен процент на разходите“ в размер на 48.5% и „Фиксиран Годишен лихвен процент“, отразен в т.3.7 от Договора, в размер на 40.05%. Твърди, се, че ищцата е получила кредит в размер на 1000лв., а се е задължила да върне 3300лв., без да осъзнава на момента каква лихва му е начислена върху отпуснатите 1000лв.

Сочи се, че в чл. 3.10 от настоящият процесуален договор, в Обща сума за плащане кредитното дружество е подвело А., като е написано, че ищацата трябва да върне обща сума в размер на 1 401.64лв. В т.4 от Договора и в погасителният план е описана съвсем различна сума, която сумарно отговаря на сумата от 3300лв. Това е сумата, която ищцата дължи за усвоеният кредит, в размер на 1000лв., и останалата разлика до 3300лв - 2300лв. е възнаградителна лихва за кредитното дружество.

С ИМ се сочи, че не се оспорва, че има възникнало и сключено облигационно правоотношение, но се оспорва, че така подписаният договор отговаря на равноправните клаузи, установени от ЗПК, поради не правилно и не правомерно начислените лихви, в размер над допустимите.

Твърди се, че в Договора е предоставена клауза за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, такова не е предоставено, поради това, че кредитополучателя няма чрез какво да обезпечи исканата сума от дружеството. По този начин кредита се отпуска без поръчителство и без обезпечение, което мотивира кредитодателя да начисли незаконната възнаградителна лихва, по своя преценка и желание, която лихва нарушава добрите нрави и потвърждава неравноправна клауза в договора, а именно чл.

3.5 и чл. 3.7 от Договора.

Именно нарушаването, и съществуващите неравноправни клаузи в договора, цитирани по-горе, дават материално основание за подаване на настоящият иск според А..

Сочи се, че в Районен съд-Козлодуй е образувано ЧГД № 1154/2023г въз основа на подадено ЗИЗИ по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Сочи се, че кредитодателя е предприел и принудителни изпълнителни мерки и е започнал принудително събиране на задължението, чрез Съдебен изпълнител-Иванка Цонкова – гр. Враца, като пред същата е образувано изпълнително производство с № 20248990402094. По същото има удържани суми, след наложени запори на банкова сметка.

Твърди се, че с оглед наличие на неравноправни клаузи в подписаният Договор, както и неправомерно начислената и определена възнаградителна лихва за дружеството, а също и процесуалният пропуск на Съда издал ЗИ, в противоречие с материалният закон от последните промени, през 2019 година в ГПК, дават основание за завеждане на настоящият иск.

2

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорват като неоснователен. Предентират се разноски в настоящото производство.

На първо място, се излагат твърдения че настоящото производство е недопустимо, тъй като възраженията за нищожност срещу процесния договор са преклудирани. Това било видно от твърденията, изложени от ищеца в самата искова молба и представените към нея доказателства. Кредиторът по процесния договор е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е издадена Заповед за изпълнение и последната е влязла в сила. Всички изложени възражения за нищожност на договора били преклудирани, тъй като кредитополучателят е следвало да депозира възражение в срок по чл. 414 ГПК и да наведе същите в производството по чл.

422 ГПК.

На следващо място сочат, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди се, че настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Също твърдят, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Твърдят, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК., както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Сочи, се, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.

Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е била индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече, ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора.

Твърди се, че противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 48,50% и ГПР определен в процесния договор в размер на 50%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

3

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи, се че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Твърди се че, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

На трето място с отговора се сочи, че възнаградителната лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи. В настоящия случай лихвата по кредита е фиксирано уговорена за целия срок на договора, като при това обстоятелство ......, не си е запазило правото да променя едностранно същата. Моля да се има предвид, че в Част II от европейският формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е бил напълно информиран за условията, преди да сключи съответния договор. Погасителният план, който е неразделна част от Договора включва пълна и точна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва.

С Отговора се сочи, че твърденията на ищеца затова, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавал три пъти размера на законната лихва са неправилни и необосновани.

Сочи, се че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. При сключване 4 на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

На следващо място се сочи, че не е налице неравноправност по ЗЗП.

Твърди се че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В самия договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.