Решение № 5258 от 28.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5258 гр. Пловдив, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докл*ното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330112722 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК.

Ищецът М. И. П., ЕГН **********, представлявана от * Г. В., е предявила срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД искове за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по издадени изп. листове по ч. гр. д. № *. по описа на РС Пловдив, ч. гр. д. № *. по описа на РС-Пловдив и по ч. гр. д. № *г. на РС –Пловдив, въз основа на които са образувани изп. производства, поради погасяването им по давност.

Твърди се, че с молба от ищцата, подадена преди завеждане на настоящото дело, адресирана до ответника е поискано опрощаване на вземанията и издаване на документ, с който се признае тяхното погасяване по давност, счетоводното отписване на процесните вземания и преустановяване на подаване на информация към ЦКР на БНБ, както и заличаване на данните от системата на ответника. В отговор на така подадената молба ответникът предложил на ищцата сключване на споразумение за пълно погасяване, според клаузите на което ищцата следва да признае съществуването на процесните вземания и да заплати еднократно до 29.08.2023г. сумата от 15 000 лева, в замяна на което кредиторът ще опрости оставащият остатък от задълженията и ще прекрати образуваните изп. дела. Претендират се разноски.

В срока за писмен отговор такъв от ответника е постъпил. Същият сочи, че липсва правен интерес от водене на иск за вземанията по исковете с предявени изп. листове пред ЧСИ Л. Мурджанова, а ако съдът приеме за разглеждане тези искове, ги 1 признава. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищцата * възнаграждение, както и възражение, че не следва да отговаря за разноските по настоящото искове производство.

В първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска. Претендира разноските по делото за * възнаграждение и платена държавна такса. След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на издадените изп. листове са образувани изп. производства, за които не са налице данни за прекратяването им, нещо повече в отговор на поканата на длъжницата до взискателя тези вземания да бъдат отписани и признати за погасени по давност, кредиторът е предложил опрощаване на част от задълженията на длъжника и прекратяване на принудителното изпълнение срещу престирането на сума от 15 000 лева.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата разноски от 826,30 лева за държавна такса и 3550 лева с ДДС за * възнаграждение. Платените *катски възнаграждения са съобразени с минималните предвидени в Наредбата за минималните * възнаграждения размери за всеки иск поотделно, с оглед на което възражението за прекомерност се явява неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 439 ГПК, че М. И. П., ЕГН **********, не дължи изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, по издадени изп. листове по ч. гр. д. № *. по описа на РС - Пловдив, ч. гр. д. № *. по описа на РС-Пловдив и по ч. гр.д. № *г. по описа на РС –Пловдив, въз основа на които има образувани изп. производства, поради погасяването на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на М. И. П., ЕГН ********** разноски от 826,30 лева за държавна такса и 3550 лева с ДДС за платено * възнаграждение.

Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3