Решение № 1295 от 15.11.2021, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Велико Търново, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110101960 по описа за 2021 година

Производство по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищците Д. ОГН. Б., Г. ОГН. Б. и АС. ОГН. Й. сочат в исковите си молби, че са наследници на починалия О. Г. Б., срещу когото по силата на изпълнителен лист, издаден по търг.дело № 879/2014 г. на СГС било образувано изпълнително производство № 940/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Апостолова с рег.№ 848 и район на действие СГС с взискател „Профи Кредит България “ ЕООД. Излагат, че на 3.02.2021 г. всеки от тях е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 640/2019 г. по описа на ЧСИ М.Глушкова с район на действие ВТОС. Това изп.дело било образувано по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на 3.10.2019 г. Изтъкват, че последното действие, извършено по изп.производство № 940/2014 г. е било на 30.07.2014 г., тоест от тази дата до 3.10.2019 г. е изтекла погасителната давност за вземането. Твърдят, че в качеството на наследници на починалия О. Г. Б. не дължат на ответника припадащата им се част съгласно Закона за наследството от по 1/3 от сумата в размер на 5487,30 лева главница- по 1829,10 лева; от сумата от 469,49 лева юрисконсултско възнаграждение- по 156,49 лева ; от сумата от 80 лева разноски за арбитражното производство - по 26,60 лева и от сумата 50 лева- по 16,60 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по търг.д.№ 879/2014 г. на СГС, 1 поради погасяването им по давност. Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че всеки от тях не дължи посочените суми, като погасени по давност. Претендират разноски. В съдебно заседание ищците Д. ОГН. Б. и Г. ОГН. Б. се представляват от адв. П. от ВТАК, който поддържа исковите претенции. Ищцата АС. ОГН. Й. се представлява от адв.Х. от ВТАК, която поддържа исковата претенция.

Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощника юк Наскова е депозирал в срок отговори на исковите молби , в които заявява неоснователност на исковите претенции. Твърди, че вземането е придобито от него чрез договор за цесия от 8.08.2018 г. Заявява, че са изпратени уведомления за цесията до адреса на длъжника, като писмото е върнато непотърсено. Заявява , че с връчването на отговора и документите към него уведомява ищците за цедирането на вземането . Изтъква, че по образуваното първо изпълнително дело на 30.07.2014 г. са изпратени запорни съобщения до банки. На 26.09.2018 г. е подадена молба за конституиране на нов взискател с искане за опис на движими вещи в дома на длъжника.

Твърди, че на 3.10.2019 г. е образувано ново изп.дело по описа на ЧСИ Глушкова с молби за извършване на изпълнителни действия. На 13.10.2020 г. било поискано конституиране на наследниците на починалия като длъжници и на 27.01.2021 г. им били изпратени покани за доброволно изпълнение.

Излага, че с извършените действия давността е била прекъсвана неколкократно. Поради горното счита претенциите за неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище моли съда за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото удостоверение за наследници изх.№ 94АА-11871/29.06.2021 г. на Община В.Търново се установява, че Д. ОГН. Б., Г. ОГН. Б. и АС. ОГН. Й. са законни наследници на баща си О. Г. Б., починал на 14.11.2018 г., акт за смърт № 0917/14.11.2018 г. на Община Велико Търново. Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 940/2014 г. на ЧСИ Росица Апостолова , рег.№ 848 с район на действие СГС, същото е образувано след молба на „ Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София, подадена на 7.07.2014 г. въз основа на изпълнителен лист , издаден на 21.02.2014 г. от СГС за сумите от 5487,30 лева , заедно със законна лихва от 24.10.2013 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 469,49 лева, 2 представляваща юк възнаграждение и сумата от 80 лева разноски, както и сумата от 50 лева заплатена държавна такса в производството по издаване на изпълнителния лист. На 30.07.2014 година е изпратена покана за доброволно изпълнение до О. Г. Б. за заплащане на сумите по изпълнителния лист от 21.02.2014 г. на СГС, ТО, VI-11 състав издаден по т.д.№ 879/2014 г. , и е наложен запор върху банковите му сметки. На същата дата са изпратени запорни съобщения до „Уникредит Булбанк“ АД , „ Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Прокредит Банк / България/“ АД, „Си Банк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД, „Райфайзенбанк“ АД, „ЦКБ“ АД, „ПИБ“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, като трети задължени лица и е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника без средствата от пенсия, трудово възнаграждение, или обезщетения до размера на сумите, посочени в запорните събощения. На 2.09.2018 г. до ЧСИ е депозирана молба за конституиране на нов взискател и с протокол от същата дата като взискател по изпълнителното дело е конституиран „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 8.08.2018 г., сключен между него и „ Профи Кредит“ ЕООД. С молбата за конституиране е направено искане за насрочване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. В молбата е посочено, че уведомление за извършената цесия, приложено към нея е изпратено до длъжника. От направеното отбелязване на л. 28 от изп. дело № 940/2014 г. на ЧСИ Р.Апостолова се установява, че с постановление от 22.10.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 от

ГПК . Последното извършено изпълнително действие е на 30.07.2014 година.

С писмо изх.№ М-4481/12.02.2019 г. взискателят е изискал изпълнителният лист , с който е осъден длъжникът да му бъде върнат в оригинал , поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК. С протокол от 3.04.2019 г. изпълнителният лист е върнат на взискателя. След подадена молба вх.№ 11653/3.10.2019 г. от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, до ЧСИ М.Глушкова , рег.№ 730 с район на действие ВТОС е образувано изпълнително дело № 640/2019 г. по описа на ЧСИ въз основа на изпълнителния лист, издаден срещу О.

Г. Б. на 21.01.2014 г. от СГС, ТО, VI-11 състав т.д.№ 879/2014 г. на СГС. Молбата е оставена без движение от ЧСИ на 7.10.2019 г. с указания към взискателя, който след отстраняване на нередовностите с молба от 22.05.2020 г. е конституиран като такъв на 9.06.2020 г. Видно от покана за доброволно изпълнение изх.№ 9528/2.08.2020 г. изпратена от ЧСИ М.Глушкова до длъжника О. Г. Б. върху сметките му в „ ПИБ“ АД и „ЦКБ“ АД е наложен запор . Изпратени са запорни съобщения до банките като трети задължени лица. След като е установил смъртта на длъжника настъпила на 14.11.2018 г., ЧСИ е уведомил взискателя и по негова молба от 31.08.2020 г. е конституирал като длъжници по изпълнителното дело наследниците на починалия- Д. ОГН. Б.,

АС. ОГН. Й. и Г. ОГН. Б. , до които е изпратил покани за доброволно изпълнение изх.№ 1464, 1465, 1467/ /27.01.2021 г., получени лично от ищеца Д. ОГН. Б. и със задължение да ги предаде на сестрите си А.Й. и Г.Б..

3

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Защитата в изпълнителния процес е средство за противодействие срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право и поради това се реализира по исков ред.

В настоящото производство са предявени искове срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, които се квалифицират по чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящите претенции се основават на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителния лист, а именно изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя тяхната допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Основното възражение, релевирано от ищците досежно недължимост на припадащата им се част от процесното вземане е погасено по давност изпълняемо право. Същото следва да бъде разгледано в светлината на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК, задължително в правоприлагащата дейност на съдилищата, в т.10 от което е даден отговор на въпроса от кой момент започва да тече нова погасителна давност при прекратяване на изпълнителното производство по перемпция.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно указанията на цитираното ТР без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение.

Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. ,,в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва всеки път с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В Тълкувателното решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. , както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, 4 изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или бездейства като не иска предприемането на действия във връзка с принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване. От анализа на събрания доказателствен материал безспорно се установява, че изп.дело № 940/2014 г. на ЧСИ Р.Апостолова е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК по перемпция с постановление на съдебния изпълнител от 22.10.2018 г.

Правните последици на перемпцията и на погасителната давност са санкция за кредиторите, които бездействат. Бездействието води до прекратяване на изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, което води до отпадане на всички изпълнителни действия извършени след това, като невалидни, извършени по прекратено производство. Това касае действията извършени както от взискателите /подаване на молби, посочване на изпълнителни способи, внасяне на такси/ така и от съдебния изпълнител, чрез извършване на изпълнителни действия. Изключение правят само изпълнителните действия , извършени по изпълнителни способи, от които трети лица са придобили права и редовността на извършените плащания от трети задължени лица. За прецизност и в унисон с постановките на цитираното ТР следва да се отбележи, че при липса на поискани от взискателя изпълнителни действия изпълнителното производство следва да се счита прекратено ex lege по силата на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК още на 30.07.2016 година, с изтичане на две години от извършване на последното изпълнително действие от 30.07.2014 година-наложените запори на сметки на длъжника в банки с изпратените запорни съобщения до третите задължени лица. От тази дата- 30.07.2014 година, когато с тези действия е прекъсната давността за изпълняемото право и е започнала да тече нова давност, до изтичането на общата петгодишна давност относно вземането по изпълнителния лист на 30.07.2019 година не е извършвано изпълнително действие, след което да започне да тече нова погасителна давност. Не може да се сподели наведеното възражение от ответника относно валидно извършено изпълнително действие на 26.09.2018 г., когато е подадена молба за конституиране на нов взискател и е поискан опис на движими вещи в дома на длъжника, защото както бе посочено по-горе изпълнителното дело заведено при ЧСИ Р.Апостолова е ех lege прекратено по перемпция още на 30.07.2016 година. Отделно от това новия взискател не е присъединен кредитор, а е конституиран такъв на мястото на продалия вземането си взискател по силата на договора за цесия.