Решение № 517 от 27.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 25.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100601969 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда, постановена на 07.12.2023 г. по НЧХД № 11300/2022 г. на СРС, НО, 112 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия Я. Р. Д. за извършено престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Със същата присъда подсъдимият Я. Р. Д. е осъден да заплати на гражданскиЯ ищец А. Д. Д. сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (10.11.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за причинени на последния неимуществени вреди, които са пряка последица от извършеното противоправно деяние, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 4 000 лева, като неоснователен.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила жалба от подсъдимия Я. Д., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Н. К.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като от събраните по делото доказателства не можело да се установи виновността на подсъдимия. Иска се нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна присъда.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.

В закрито заседание, проведено на 18.04.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото не се налага събирането на други нови доказателства във въззивната инстанция.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия и жалбоподател, адв. К. поддържа жалбата като отново заявява, че счита присъдата на СРС за неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена, а подзащитният му да бъде оправдан.

Повереникът на частния тъжител адв. Ш. моли съда да потвърди присъдата на СРС, както и 1 да присъди да се изплатят от подсъдимия сторените от тъжителя разноски на двете съдебни инстанции.

Подсъдимият Я. Д. в даденото му право на последна дума заявява, че е действал с цел да защити жилището си от противоправни действия, предприети от А. Д.. Твърди, че му е ударил само един шамар, че са налице противоречия в твърденията на свидетелката Ж.Г., както и в часовете на издадените на Д. амбулаторни листове.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав след като обсъди доводите в депозираната жалба и тези, които са изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313-314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал като правилно е установил фактите по делото. Ето защо в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна или изменяна.

След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка,, идентична с тази, приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Я. Р. Д. е роден на **** г. в гр. Разлог, с ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, със средно-специално образование, неосъждан.

Подсъдимият Я. Д. и свидетелят М.Д. Д.а-Д.а били съпрузи и живели в жилището си, находящо се в гр. София, ж.к. “****. През лятото на 2022 г., в отсъствието на Д.а-Д.а от пределите на Република България, подсъдимият Д. изявил желание да се изнесе от семейното жилище, което и направил. При завръщането си Д.а-Д.а открила, че от жилището липсват вещи, които подсъдимият взел със себе си.

Когато отново се наложило на св. Д.а-Д.а да отсъства от жилището си в края на август 2022 г. същата помолила брат си - частния тъжител А. Д. да остане в апартамента, находящ се в гр. София, ж.к. “****, за да го наглежда и евентуално да предотврати повторно изнасяне на вещи от страна на подсъдимия Д.. За целта св. Д.а-Д.а изготвила пълномощно, с което упълномощила А. Д. да стои в жилището и да упражнява надзор над същото.

А. Д. се отзовал на молбата на сестра си и с приятелката си Ж.Г. се настанили в апартамента, собственост на подс. Я. Д. и М. Д.а-Д.а.

На 30.08.2022 г., малко преди 20:00 часа, частният тъжител Д. отворил входната врата на жилището, за да провери наличието на интернет кабели на етажната площадка като св. Ж.Г. се намирала непосредствено зад него в коридора на жилището. След като установил наличието на интернет кабелите, Д. понечил да затвори врата и да се прибере в жилището, но в същия момент усетил съпротива и установил подсъдимия Я. Д., който със сила дръпнал входната врата в обратната посока и нахлул в коридора на апартамента.

Непосредствено след влизането си Д. нанесъл удар с ръка в областта на лявата скула на частния тъжител А. Д., поради което последният залитнал и се ударил в портмантото, находящо се на дясната стена на коридора. След това подсъдимият нанесъл и ритник в областта на лявото бедро на частния тъжител.

След като възприела случващото се и по молба на Д. свидетелката Г. позвънила на 112, за да потърси съдействие от органите на реда. През това време подсъдимият Я. Д. и частният тъжител А. Д. се били преместили в кухнята, където подсъдимият отправял заплахи към него, сестра му-Д.а-Д.а и свидетелката Г. и в изблик на агресия нанесъл удар с десния си юмрук върху кухненския плот, с което самонаранява дясната си ръка.

След около 30 минути от подаване на сигнала, в апартамента на горепосочения адрес пристигнали полицейските служители от 08 РУ на СДВР, свидетелите А. В. и Р. Д..

Пред входа на блока установили подсъдимия Д., а пострадалият Д. и св. Г. се намирали в апартамента. Полицейските служители посъветвали последните да напуснат апартамента, 2 което те направили, а пред полицейските служители Д. също напуснал апартамента и го заключил.

Пострадалият и св. Г., по съвет на полицейските служители, се отправили към ул.

****, за да потърсят съдействието на съдебен лекар, за да бъде освидетелстван Д., но на посочения адрес не установили такъв и се отправили към ВМА.

Междувременно подсъдимият Д., след като напуснал адреса, усещал болка в дясната си ръка, поради което се отправил към медицинския кабинет на ул. ****. Като не се установило лице, което да му окаже медицинска помощ, подсъдимият се отправил към спешен кабинет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където се установила фрактура на пета метакарпална кост на дясната ръка наложила поставянето на гипсова шина на дясна мишница и дясна ръка.

На следващата сутрин, на 31.08.2022 г. частният тъжител Д. се обадил на свидетеля В.В. с молба последният да го закара до катедрата по съдебна медицина. Той го закарал до спешна медицина, след което посетили личния лекар на тъжителя, както и 09 РУ на СДВР, където Д. подал сигнал за случилото се предходната вечер.

След събитията, развили се на 30.08.2022 г., частният тъжител бил с влошено емоционално състояние в продължение на 1-2 месеца, изразяващо се в безпокойство, неспокоен сън, спад в настроението. Последният станал плашлив и мнителен, останал да работи от вкъщи, защото му липсвала концентрация, поради което на 12.09.2022 г., посетил ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски” за провеждането на психиатрично изследване. Това изследване има характер на писмено доказателство в настоящото производство, а не на способ за доказване, а от неговото съдържание се установява, че вследствие на преживения стрес у частния тъжител А. Д. се установило наличие на тревожно състояние, което отговаряло на диагностичните критерии за депресивна реакция на дезадаптация психогенно предизвикано психично разстройство, дължащо се на преживян емоционален стрес. Установява се още, че преживяната психотравма вследствие на описания инцидент и проявена към него вербална и психическа агресия и възникналото състояние са довели до известно нарушаване на пълноценното му социално функциониране. Това заключение е подкрепено още от свидетелските показания на свидетелите Г., В. и Д.а-Д.а.

Съдебно-медицинската експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие, установява, че на частния тъжител А. Д. са причинени следните телесни травматични увреждания: ограничено охлузване, с лек оток и кръвонасядане на долния клепач на лявото око, под хода на горния ръб на ябълчната кост; лентовидно охлузване по задната повърхност на дясната мишница в долната й трета; овално кръвонасядане по предно страничната повърхност на лявото бедро на ниво тазобедрена става. Като механизъм на получаване на телесните увреждания вещото лице посочва за травмата в областта на лявата скула - от действието на тъп предмет с ограничена контактна повърхност, която може да се получи при удари с ръка, свита в юмрук; за травмата на дясната ръка в областта на мишницата - в резултат от действието на твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност, която може да се получи при удар на ръка в предмет „портманто”; травмата в областта на тазобедрената става - в резултат на удар от твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност, която може да се получи при удар с крак - ритник.

Изброените, получени от частния тъжител Д., травматични увреждания по своето естество осъществяват медико-биологичния признак болка и страдание без разстройство на здравето, представляващо лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

Същата съдебно-медицинска експертиза установява телесно увреждане на подсъдимия Д., изразяващо се в счупване на пета метакарпална /предкиткова/ кост на дясната ръка. Вещото лице е категорично, че този тип травма може да се получи както при нанасяне на удар със свита в юмрук ръка по лицето на друг човек, така и при нанасяне на удар с ръка, свита в юмрук, по широка твърда повърхност тип „кухненски плот”, т.е. в резултат от самонараняване.

Заключението на вещото лице е категорично, че травмата не би могла да е получена 3 по механизъм от типа на „притискане към касата на вратата с крило на вратата”, поради което по категоричен начин е установено, че нараняванията си Д. не е получил, когато се е опитал да отвори с ръка вратата, която в този момент е била затваряна от пострадалия.

Видно от приобщената справка за съдимост подсъдимият Я. Д. е неосъждан.

Възприетите от въззивния съд фактически констатации са направени след анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство писмени доказателства: съдебно медицинско удостоверение № 401/2022 г. /л. 8/, лист за преглед на пациент в КДБ /л.

10/, амбулаторен лист /л. 11/, амбулаторен лист /л. 79/, справка за съдимост /л. 21/; за телесните увреждания на подсъдимия: преглед на пациент в КДБ /л. 66/, съдебно медицинско удостоверение № 666/2022 г. /л. 69/, амбулаторен лист /л. 70/, амбулаторен лист /л. 71-73/, 9 бр. фотоснимки /л. 108-106, л. 169/.

При изграждането на фактическите си констатации, съдът взе предвид и веществените доказателства – два броя СD /л. 22 и л. 162/, съдържащи звукозаписи и образни изследвания, и чието съдържанието е възпроизведено на хартиен носител.

Настоящият състав кредитира приложените писмени доказателства като намира, че са приобщени по надлежния ред и допринасят за изясняване на обективната истина.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява и на базата на гласните доказателства-свидетелските показания.

Както първоинстанционният съд, така и въззивният счита показанията на Ж.Г. очевидец на деянието, за последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото. Съдът ги счита за достоверни въпреки наличието на близка емоционална връзка с пострадалия и споделя мнението на СРС, че тя е възприела деянието лично и непосредствено.