Решение № 260085 от 13.05.2021, Районен съд - Лом

Р

Е Ш Е Н

И Е

Гр. Лом, 11.05.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ при секретаря М. Здравкова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 569/20 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят

В.Д.Ж. ***, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № **** от 14.09.2020 г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец.

В с.з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Н.А. от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С

Наказателно постановление № **** от 14.09.2020 г., на жалбоподателя В.Ж. са наложени следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба” от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 20.08.2020 г. в гр. Лом управлява влекач „****“ с рег. № **** с прикачено полуремарке **** с рег. № ****, собственост на **** като нарушава разпоредбите на пътен знак В-18, въведен с временна забрана РД-11-69 от 24.07.2020 г.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 20.08.2020 г. служителите на РУ – Лом – Б.В. и К. Д. патрулирали във връзка с въведена забрана за преминаване по ул. „****“ в гр. Лом. На същата дата жалбоподателят Ж. пътувал от гр. Вълчедръм за гр. Лом, като превозвал товар за пристанището. На въпросната ул. „****“ служителите на РУ – Лом го спрели за проверка, защото бил навлязъл след поставен знак В-18, забраняващ влизането на товарни автомобили на тази улица. На място, в присъствието на жалбоподателя св. Б.В. му съставил АУАН за това, че управлява влекач „****“ с рег. № **** с прикачено полуремарке **** с рег. № ****, собственост на **** като нарушава разпоредбите на пътен знак В-18, въведен с временна забрана РД-11-69 от 24.07.2020 г. Актът е подписан без възражения и въз основа на него АНО е издал атакуваното Наказателно постановление № **** от 14.09.2020 г., с което е наложил съответните административни наказания.

В случая съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:

На първо място, при съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което е повторено и при издаването на НП. И в двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство, като нарушена разпоредба е посочен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Този текст гласи, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“

На жалбоподателя обаче са наложени кумулативно предвидените две санкции на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Тази норма предвижда наказание за водач „който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“ Т.е. разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП съдържа в себе си състав на административно нарушение и именно тази разпоредба би следвало да бъде посочена и в АУАН, и в НП като нарушена, а съответно – и като санкционна. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда най-общо с какво трябва да се съобразяват участниците в движението, като са изброени 4 предложения, но актосъставителят не е посочил кое точно има предвид. По този начин описанието на нарушението не съответства на вписаната като нарушена правна норма. Посочването на чл. 6, т. 1 ЗДвП като нарушена разпоредба, създава объркване за наказаното лице, като му се отнема възможността да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен. Съдът намира, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя Ж., като така описаното процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

На второ място, съдът намира, че не се доказва безспорно жалбоподателят да е навлязъл след поставен знак В-18, забраняващ преминаването на товарни МПС по ул. „****“. Както се установи от събраните по делото доказателства, Ж. действително е навлязъл на ул. „****“, за която към момента (20.08.2020 г.) е имало забрана за навлизане на МПС. От друга страна обаче основателно е възражението на адв. А., че след като не е посочено къде точно на ул. „****“ е спрян Ж., то няма как да се установи дали той е преминал преди това пред знака, забраняващ преминаването. Въпросната улица е с продължение от навлизане в гр.

Лом, до бензиностанция „Лукойл“ (около 3 км.), като преминава през целия кв. „Младеново“.

На съда е също така ноторно известно, че по протежението ѝ има множество разклонения, като обективно е трудно на всяка една отбивка да бъде поставен знак, че навлизането на ул. „****“ е забранено. Още повече, че на живущите в квартала трябва да е предоставена възможност да се придвижват, включително да излязат на пътя за гр. Монтана и напълно логично е не на всяка една напречна улица (поне по 10 отбивки отляво и отдясно) да бъде поставен забранителен знак. При това положение се налага изводът, че съставът на административно нарушение по чл.

183, ал. 7 от ЗДвП не е осъществен от субективна страна. Ж. нито е имал възможност, нито е предвидил, нито е бил длъжен да предвиди, че е въведена забрана за преминаване на товарни МПС-та по ул. „****“ /тъй като не се установи къде точно е спрян а оттам – и откъде точно е навлязъл на улицата и дали на конкретното място е имало поставен пътен знак В-18, указващ за такава забрана/.

Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая не е осъществен състав на нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите ѝ. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Ето защо съдът намира, че в случая не е осъществен състав на описаното административно нарушение по чл.

183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва вина като елемент от неговия състав и следователно не следва да бъде налагано административно наказание. Затова и издаденото НП следва да се отмени и на това основание.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№ **** от 14.09.2020 г., с което на В.Д.Ж. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред

Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ :