Решение № 256 от 28.09.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. гр. Добрич, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно гражданско дело № 20233200500628 по описа за 2023 година

Производството е по глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението”, раздел І „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” на Гражданския процесуален кодекс.

Въззивно гражданско дело № 628/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по жалба рег. вх. № 5658/08.09.2023 г., подадена от М. Г.

Р. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Т. срещу Разпореждане от 30.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител Л.Т., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, по изп. д. № 2015***0400728.

С атакувания акт, частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата са инвокирани доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита атакувания акт на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразен, като претендира неговата отмяна.

Взискателят изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания акт на частния съдебен изпълнител.

Частният съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните 1 действия съобразно чл. 436, ал. 3 ГПК.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, като взе предвид данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване действие на държавния съдебен изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. С оглед горните констатации, жалбата е ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

В процесния казус е установено, че на 17.07.2018 г. е постъпило ново искане от взискателя за налагане на запор върху трудовото правоотношение на длъжника, а на 06.07.2021 г. е наложен поредният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В периода от 21.09.2021 г. до настоящия момент за постъпили суми от запорираното трудово възнаграждение на длъжника.

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на предпоставките за изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. н.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК.

За прекратяване на изпълнителното дело е ирелевантно дали по делото са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия пречат делото да бъде перемирано съгласно изричната и ясна норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Условие за ненастъпване на прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона е поискването по инициатива на взискателя на извършване на 2 изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство – т. 10 на ТР – 2 – 2015 -ОСГТК. За хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантно е единствено искането от страна на взискателя за извършване на конкретно изпълнително действие.

Двугодишният срок за перемпция започва да тебе от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, в т. ч. и доброволно, т.е. осъществяването на всички способи е приключило успешно или не – р. № 372021-ВКС.

В разглеждания случай, в контекста на гореизложеното и с оглед доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на изпълнителното производство не се установи по-дълъг от две години период, в който да не е осъществено изпълнение.

Изложените съображения дават основание на Съда да приеме жалбата за неоснователна и като такава да я остави без уважение.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 437 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег. вх. № 5658/08.09.2023 г., подадена от М. Г. Р. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Т. срещу Разпореждане от 30.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител Л.Т., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, по изп. д. № 2015***0400728.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3