Решение № 746 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330121748 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.10, ал.1 и чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба от В. К. К. против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД се твърди, че на 29.07.2024г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцата получила в заем сумата от 4000 лв. Лихвеният процент бил 37.74 %, при ГПР 44.18 %. Било уговорено и заплащането на застраховки – Банк Пакет 3 Сметка с премия от 359.64 лв. и Банк Пакет 3 Кредит +Сметка от 1051.20 лв. Общо дължимата сума била в размер на 9115.92 лв. Описаните суми следвало да се погасят на 36 месечни вноски за периода от 05.09.2024г. до 05.08.2027г. От датата на подписване на договора ищцата върнала сумата от 4000 лв.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Допуснато било нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта на договора и неговите приложения бил по-малък от 12. Не било спазено изискването по т.10 за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР.

При изчисление на ГПР не били взети предвид предвидените застраховки. ГПР бил неправилно изчислен, като заблуждавал потребителя относно реалния размер на оскъпяването на кредита. Клаузата относно общия размер на сумата, която следвало да плати потребителят, била неравноправна по смисъла на чл.4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, като влечала недействителност на договора в неговата цялост. Посочено е, че когато договорът за кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, а доколкото тя била върната, е направено искане да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответната банка сумата от 5115.92 лв. /разлика над 4000 лв. до пълния 1 размер съгласно погасителен план от 9115.92 лв./. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Посочено е, че претенцията е недоказана по размер, не били представени изначално доказателства за сключване на твърдяното правоотношение, не било ясно от къде и на какво основание се цитират посочените в исковата молба стойности, какъв е точният размер на платеното от потребителя.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит № *** от 29.07.2024г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. К. К., по силата на който е отпусната сума в размер на 4 000 лв., ведно с погасителен план.

Представено е по делото заявление-декларация за установяване на договорни отношения от В. К., СЕФ, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица, Застрахователна програма „Защита на кредита“, декларация за определяне изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към Застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Представен е Сертификат № *** за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.

Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на годишния процент на разходите по договора е 44.18 %, като в него като разход е включена само договорна/възнаградителна лихва. При изчисляване на ГПР не е включена като разход на кредитодателя сумата за застрахователна премия по застраховка „Bank защита на кредита“ в размер на 1 410.84 лв. Във връзка с чл.19 от договора, застрахователната премия в общ размер на 1 410.84 лв. е включена в главницата по кредита.

Ако като разход при изчисляване на ГПР се включи застрахователната премия в общ размер на 1 410.84 лв., то ГПР би бил 69.56 %.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което размерът на текстовата част на шрифта в представения за изследване договор за потребителски кредит от 24.07.2024г., ведно с приложенията към него са вид „Arial Narrow“ и размер „10,00“ пункта, като на различните части от документите има и в по-малък размер.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и В. К. К. е сключен на 29.07.2024г. договор за потребителски кредит за общо ползване № ***, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 4 000 лв., при ГПР 44.18 % и лихвен процент 37.74 %, с общо дължима сума в размер на 9 115.92 лв.

2

В исковата молба са наведени твърдения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Установено е в случая изготвянето на погасителния план, инкорпориран в договора за потребителски кредит, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 44.18 %.

Наведеното с исковата молба твърдение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК е основателно. В тази насока съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като компетентно изготвена, с необходимата квалификация и опит, според което размерът на текстовата част на шрифта в представения за изследване договор за потребителски кредит от 24.07.2024г., ведно с приложенията към него са вид „Arial Narrow“ и размер „10,00“ пункта, като на различните части от документите има и в по-малък размер. Следователно не е спазено изискването на цитираната законова разпоредба, всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Налице са обаче и други основания за недействителност на сключения договор. Съгласно чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в договора е посочен ГЛП в размер на 37.74 %, но не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. В договора е посочен размер на кредита 4 000 лв., а след това - общ размер на кредита от 5410.84 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. При това положение реално приложимият лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, 3 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. От съдържанието на договора не става ясно според настоящия състав каква е общата дължимата от потребителя сума. Така на стр.2 от договора е посочен общ размер на кредита от 5410.84 лв., очевидно представляваща сбор от главница – 4 000 лв. и застраховка Bank Пакет 3 Сметка – 359.64 лв. и застраховка Bank Пакет 3 Кредит+Сметка – 1051.20 лв., а на стр.2 – в чл.10 е посочена сумата от 9 115.92 лв. Освен това, годишният процент на разходите следва да включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит е предвидено сключване на застраховка по застрахователна програма „Защита на кредита“. Съдът намира, че доколкото застрахователна премия е част и формира общата стойност към плащанията по кредита, същата е следвало да бъде съобразена при 4 определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 44.18 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия. Това се установява и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което размерът на годишния процент на разходите по договора е 44.18 %, като в него като разход е включена само договорна/възнаградителна лихва. При изчисляване на ГПР не е включена като разход на кредитодателя сумата за застрахователна премия по застраховка „Bank защита на кредита“ в размер на 1 410.84 лв. Ако като разход при изчисляване на ГПР се включи застрахователната премия в общ размер на 1 410.84 лв., то ГПР би бил 69.56 %. Самият факт на невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдебната практика приема, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Следователно процесният договор за потребителски кредит е недействителен. С оглед на това приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита или по кредита е дължима единствено сумата от 4 000 лв., а разликата над тази сума до пълния размер на общата сума, дължима от потребителя по чл.10 от договора и инкорпорирания погасителен план – 9 115.92 лв., или сумата от 5 115.92 лв. е недължима. При тези данни съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.