Решение № 34 от 07.02.2020, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 776/2019
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 07.02.2020
- В сила
- 09.05.2022
- Състав
- МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178,ал.1,т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 107а · Кодекс на труда
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1, изречение второ · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 150 · Конституция на Република България
- чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 2, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 07.02.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На двадесет и седми януари,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 776 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: М.М.Ц. ***,
Ответник: Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР-гр.София,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с цена 1799.68 лева и посочено основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Ищецът твърди,че в периода от 07.10.2016 г. до
07.10.2019 г. е работил на длъжност „началник дежурна смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Тетевен, при „Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “ МВР. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
На основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143.,като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
В съответствие с чл. 9, ал..2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. е положил нощни дежурства както следва: За 2016г.- м.10-м.12- 176ч., общо-176ч.;
За 2017 г.-м. 01- м.03-144ч., м. 04- м.06-120ч.; м. 07. - м.09 - 136ч.; м. 10. - м.12 -152ч.- общо - 532ч.
За 2018 г.-м. 01. - м.03 -144ч.; м. 04. - м.06 -168ч.; м. 07. - м.09 136ч.; м. 10. - м.12 -152 ч. - общо 624ч.; За 2019 г. м. 01. - м.03 - 120ч.; м. 04. - м.06 - 136 ч.; м. 07 - м.09 - 120ч.; м.10 - 64ч.-общо - 440ч.; Общо 1792 ч. нощен труд.
В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В конкретния случай, за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. съм положил общо 1792 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 256 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително.Съобразно заплатата му,часовата ставка е в размер на 7.03 лв. или за 256 часа труд му се дължи сумата от 1799.68 лева.
Моли да бъде осъден ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1799.68 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016г--07.10.2019г. , ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска , до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Позовава се на писмени доказателства.В приложена писмена защита доразвива съображенията си по съществото на спора.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от пълномощник на ответникът-старши юристконсулт,в който същият излага,че исковете са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на районен съд. Предметът на делото е присъждане на обезщетения по служебно правоотношение, които дела са подсъдни на районен съд независимо от цената на иска и ищците по тях са освободени от заплащане на държавна такса.Предявени са в срок от представител по пълномощие. Исковете са предявени в срок от представител по пълномощие на лице с правен интерес от производството. Не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР (ГДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014 г.) (ЗМВР), и е заемал длъжността началник дежурна смяна в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Тетевен (РСПБЗН - Тетевен) към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ловеч (РДПБЗН - Ловеч) при ГДПБЗН - МВР. На горепосочената длъжност е преназначен считано от 31.10.2014 г. съгласно заповед, per.
№ 1271/23.10.2014 г. на директора на ГДПБЗН - МВР, като е определена заплата за длъжност 682 лева.
Считано от 09.01.2018 г. е определена заплата за длъжност 737 лева съгласно заповед, per. № 1983k-150/01.02.2018 г. на директора на ГДПБЗН - МВР.Считано от 01.03.2018 г. е определена заплата за длъжност 818 лева съгласно заповед, per. № 921 з-134/27.02.2018 г. на директора на РДПБЗН - Ловеч.Считано от 01.01.2019 г. е определена заплата за длъжност 900 лева съгласно заповед, per. № 921 з-13/07.01.2019 г. на директора на РДПБЗН - Ловеч.Актовете относно съществуването на служебното му правоотношение през процесния период - заповед/-и за назначаване/преназначаване и съответния акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика/-и и протокол/-и за запознаването на служителя с длъжностната характеристика - за длъжностите, които е заемал ищецът през процесния период, са приложени като доказателства към този отговор.
Ответникът оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер, като неоснователни и недоказани.По отношение на искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент следва да се обърне внимание върху следните факти:
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него през процесния период в размер на 256 часа, които часове той е получил при умножаване на общия брой изработени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; поел. доп., бр.
49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага аргументи, че в нормативните актове, уреждащи полагането, отчитането и заплащането на държавните служители по ЗМВР липсва изрична норма за трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд в дневен, поради което следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.
Претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (Обн.
ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 г.; поел. изм. и доп., бр. 92 от 06.11.2018 г.) (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ).
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“. Тази разпоредба изрично и императивно определя нормалната продължителност на работното време в брой часове - 8 часа.
По нейния смисъл „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния ден - през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. За сравнение чл.
136, ал. 3 КТ си служи с термина „през деня“, а в чл. 140, ал. 1 КТ законодателят е използвал термина „през нощта“. Следователно определението „дневно“ по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден както пред дневната част на денонощието като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен труд“. Като нощен трудът на държавните служители в МВР съгласно чл. 187, ал. 3, изречение четвърто ЗМВР се определя по следния начин:
„При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.“ Тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа е нощен. Нормата, реграментираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва с преумпцията за конституционнаст и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от Конституцията на Република България (КРБ) и не бъде призната за противоконституционна съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. (правна консултация на проф. Васил Мръчков по прилагането на чл. 187, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗМВР рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г. - приложение по т. 3 от отговора на исковата молба).
Следователно нормата на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Ето защо мотивите на ищеца за необходимост от субсидиарно прилагане на НСОРЗ са несъстоятелни и се основават на непълно и неправилно тълкуване на съдържанието на правните норми, които регламентират отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. (Решение № 405 от 04.11.2019 г. по възз.гр.д. № 548/2019 на Окръжен съд - Русе - приложение по т. 4 от отговора на исковата молба).С основен мотив, че чл. 9, ал.
Разпечатката съдържа 44 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ad268dd-354a-4d0e-a423-d66f845a9687