Решение № 329 от 08.08.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Плевен, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно гражданско дело № 20234400500386 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от

ГПК.

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.№11936/03.05.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от К. Х. Г., ЕГН-********** с регистриран адрес в гр.Плевен, ул.“***“№***,ет.4,ап.7, – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№4803/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез особения представител адв. М. Б. от АК-Плевен, със съдебен адрес в гр.Плевен, ул. „***“ №***, срещу постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №495/11.04.2023г., с което е уважен предявеният от ищеца „***“АД, ЕИК-***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***“ №***, установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК – за установяване съществуване на вземане, за което е издадена Заповед №1215/19.03.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца против ответника, установителен иск за парично вземане. Излагат се следните оплаквания: въззивната жалбоподателка К. Х. не е уведомена с достигнало до нея изявление за 1 настъпване на предсрочната изискуемост на вземането.Липсват доказателства, че лицето К.

Г., получил уведомлението , е съпруг на съдлъжника К. Х.. Налице са неравноправни клаузи в договора за банков кредит.

Ответникът по въззивната жалба - „***“-АД, ЕИК-***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***“ №*** - ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител адв. С. З. от САК ,с адрес за кореспонденция в гр.София, ул. „***“№57, партер, офис, е подал Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.№14908/01.06.2023г. по регистъра на РС-Плевен.

В отговора е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение.

Страните не са заявили нови доказателствени искания.

В съдебно заседание на въззивната инстанция,въззивната жалбоподателка е представлявана от особения представител адв. М. Б. от АК-Плевен, която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Ответникът по въззивната жалба не е участвал с процесуален представител, но е изпратил Молба, с която предлага да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение, като му се присъдят разноски.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба , обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема следното:

Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№11936/03.05.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от К. Х. Г., ЕГН-********** с регистриран адрес в гр.Плевен, ул.“***“№***,ет.4,ап.7,

– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№4803/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез особения представител адв. М. Б. от АКПлевен, със съдебен адрес в гр.Плевен, ул. „***“ №***, срещу постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №495/11.04.2023г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д. №4803/2022г.по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, първоначално е образувано на основание обективно и субективно съедишнени установителни искове, предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от ищеца „***”- АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** №***, с ЕИК *** ( понастоящем ответник по въззивната жалба) против трима ответници - ЕТ “***“, ЕИК ***, К. Х. Г. с ЕГН ********** и „***“ ЕООД, с ЕИК ***, за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по 2 чл.417 от ГПК в производството по ч.гр.д. №1908/2018г по описа на ПлРС.

С Определение №4965/06.12.2022г., което е влязло в сила, е прекратено съдебното производство по отношение на двама от ответниците - ЕТ “***“, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, поради недопустимост на исковете по чл.422 от ГПК, тъй като по отношение на същите, Заповед за незабавно изпълнение №1215/19.03.2018г., издадена по ч.гр.д.№1908/2018г. по описа на ПлРС, ГО, е влязла в законна сила. След частичното прекратяване на съдебното производство, единствен ответник по делото е останала К. Х. Г.понастоящем въззивна жалбоподателка, извършваща правни действия чрез особения представител адв. М.Б. от АК-Плевен.

В исковата молба се твърди следното:

Процесните вземания на ищеца срещу ответницата, произтичат от сключен на 10.10.2014 г. Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № ***. между „***" АД, от една страна като кредитодател и ЕТ „***“, ЕИК ***, от друга страна, като кредитополучател, както и ответницата К. Х. Г. с ЕГН **********, като съдлъжник. По силата на чл. 1 от Договора, банката предоставила на кредитополучателя ЕТ „***“ във връзка с неговата професионална/служебна дейност кредит в размер на 10 000 лв. за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, а от своя страна кредитополучателят се задължил да върне така предоставения кредит в срок от 60 месеца при условията на сключения договор.

По силата на чл. 8а, ал. 1 от договора за банков кредит, като съдлъжник по него встъпила ответницата К. Г., като същата заявила, че е съгласна с всички условия на договора за банков кредит. По силата на чл. 86 съдлъжникът се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по процесния договор за банков кредит.

На 10.10.2014 г. е открита заемната сметка по процесния договор за банков кредит, като на същата дата кредитополучателят ЕТ „***“ усвоил по своята сметка главница в размер на 10 000 лв.

Впоследствие страните предоговорили условията по договора за кредит с Анекс № 1 от 08.09.2016 г. По силата на т. 2 от анексь, главницата по кредита е преоформена, като всички просрочени задължения по кредита са преоформени чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит. Като резултат от това преоформяне размерът на усвоената по кредита главница нараснал на сума в общ размер на 10 962,31 лв.

След извършена справка в счетоводната система, банката-ищец установила, че към 10.10.2017 г. поради просрочие на 13 вноски за главница, считано от 21.09.2016г. и на 13 вноски за лихва, считано от 21.09.2016 г., е налице трайно забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски по Договор за банков кредит, Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № *** от 10.10.2014 г., като натрупаното просрочие към 10.10.2017г. било в размер на 3 662,50 лв.

3

Съгласно чл. 25, б. „г“, във вр. с чл. 26, б. „в“ от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. С оглед на голямото забавяне на плащанията от страна на кредитополучателя и с оглед на големия размер на просрочието, банката упражнила своето потестативно право по чл. 25, б. „г“, във вр. с чл. 26, б. „в“ от договора и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което кредитополучателят и солидарните длъжници били уведомени с уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, връчени чрез нотариус С.И., с peг. № *** в НК и р-н на действие PC-Плевен и чрез нотариус В.Р., с peг. №*** в НК и р-н на действие PC-Кнежа. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 05.02.2018 г., считано от връчването на нотариалните покани и на основание чл. 25, б. „г", вр. с чл. 26. б. „в“ от договора за кредит.

Освен неиздължена главница в размер на 8 001, 66 лв. длъжниците по процесния договор дължат солидарно на банката и следните суми: - възнаградителна лихва в размер на 959,72 лв. за периода от 21.09.2016 г. до 24.10.2017 г., на основание чл. 4, ал.1 от договора; - мораторна лихва в размер на 775,99 лв. за периода от 21.10.2016 г. до 13.03.2018 г., на основание чл. 5 от договора; такси по договора в размер на 117, 97 лв. за периода от 21.09.2016 г. до 13.03.2018 г., на основание чл. 6, ал. 4 от договора; нотариални такси в размер на 459,60 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 13.03.2018 г., на основание чл. 78 от Закона за задълженията и договорите, като сумата включвала сторените от банката разноски за връчване на уведомления за изискуемост до задължените лица чрез нотариус.

При горните обстоятелства, банката като кредитор претендирала вземанията си по процесния договор по реда на чл.417 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№1908/2018г. по описа на ПлРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредено длъжниците по процесния договор ЕТ “***“ с ЕИК ***, К. Х. Г. с ЕГН **********, К. Х. Г. с ЕГН ********** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора „***” АД следните суми: сумата от 8 001,66 лева - главница за периода 21.09.2016 г. – 13.03.2018 г.; 959,72 лева -възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 24.10.2017 г.; 775,99 лева -мораторна лихва /обезщетение за забава/ за периода 21.10.2016 г. – 13.03.2018 г.; 117,97 лева -такси по договора за периода 21.09.2016 г. – 13.03.2018 г., 459,60 лева -нотариални такси, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.03.2018 г. до изплащане на вземането. При наличие на основания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания на кредитора за предявяване на установителен иск за съществуване на вземанията му.

Петитумът е съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение по отношение на ответницата.

Ответницата К. Х. Г. не е намерен на посочения в исковата молба адрес. На адреса е залепено уведомление, след което й е назначен особен представител – адв. М. Б. от АК-Плевен.

Особеният представител на ответника е подала Отговор на исковата 4 молба, с който е оспорила исковата претенция. Оспорва твърдения факт за обявяване предсрочна изискуемост на кредита на сочената от ищеца дата. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.3 от договора, с която се гарантирало ненамаляването на лихвата под определен минимум, но не и максимум за същата.Заявява възражение за погасяване на вземанията по давност.

В първата инстанция са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза..

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение № 495/11.04.2023г., с което е уважил почти изцяло исковата претенция, като е постановил следното:

Признал е за установено на основание чл.422 ГПК, че К. Х. Г. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.Плевен, ул.“***.***“, №***, ет.4, ап.7 ДЪЛЖИ на „***“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ул.”***”, №***, следните суми: сумата от 8 001,66лв., представляваща главница; сумата от 956,72лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.09.2016г. до 24.10.2017г.; сумата от 775,99лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2016г. до 13.03.2018г.; сумата от 117,97лв. такси по договора за периода от 21.09.2016г. до 13.03.2018г., както и сумата от 459,60лв., представляваща нотариални такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са дължими СОЛИДАРНО с длъжниците ЕТ “***“ с ЕИК ***, К. Х. Г. с ЕГН ********** и „***“ ЕООД с ЕИК *** по издадена Заповед №1215 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.03.2018г. по ч.гр.д. №1908/2018г. по описа на ПлРС, като е отхвърлил иска за установяване съществуването на вземането за възнаградителна лихва до пълния претендиран размер от 959,72лв., като неоснователен и недоказан.