Решение № 260 от 06.06.2014, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е 260 гр. Пазарджик,06.06.2014 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател

: МИНА ТРЪНДЖИЕВА

Членове : 1.ИВАНКА ИЛИНОВА

2.КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

При секретаря Д.Н. като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№52 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №827 на Районен съд гр.Пазарджик постановено на 08.11.2013г.по гр.д.№2545 по описа на съда за 2012г.са отхвърлени като неоснователни предявените искове от И.С.С.,ЕГН-********** *** против Пловдивски окръжен съд,адрес:гр.Пловдив,бул.“Шести септември“ №167 и Националната Агенция по приходите,гр.София,бул.“Дондуков“ №52 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди солидарно в размер на 11000,00 лв. и в размер на 2003,33лв. за имуществени вреди за периода от 10.11.2008 г. до 10.05.2009 г.,претърпени в резултат от прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца със заповед от 10.11.2008 г. издадена от директора на ТД на НАП Пловдив и от постановяване на решение № 802 от 09.06.2010г. от Пловдивския Окръжен съд, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.Ищецът И.С. е осъден да заплати в полза на НАП деловодни разноски в размер на 706,00 лв.

В срока по чл.259 ал.1 от ГПК против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото изготвена от процесуалните му представители адв.Ч. и адв.Б..В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано.Формулирано е искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.

В жалбата са изложени фактите по делото,касаещи трудовите правоотношения между ищеца и един от ответниците ТД на НАП и прекратяването им със Заповед от 10.11.2008г.Акцентирано е върху основанията за уволнението на ищеца визирани в самата заповед,а именно:нарушения на трудовата дисциплина,свеждащи се до неправилно приложение на разпоредбата на чл.177 от ЗДДС,процедура К-22, уреждаща начините за събиране и анализ на информация за измами, във връзка с приложение на същия законов текст на чл.177 от ЗДДС, както и на указанията и препоръките заложени в работните карти свързани с твърдяното наличие на предпоставки за реализиране отговорността по чл.177 от Закона.Преповторени са описателно обстоятелствата в заповедта за уволнението на ищеца досежно издадените актове за прихващане на вземания и е синтезирано в жалбата основанието, на което работодателя е постановил уволнението.Направен е преглед на действащия чл.177 от ЗДДС в редакцията му към процесния период.Посочено е, че разпоредбата е приета въз основа на чл.205 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС.Направен е преглед на чл.205 от Директивата, акцентирано е и върху разп.на чл.21 т.3 от Шеста директива, направен е преглед на европейското законодателство и несъответствието му с разп.на чл.177 от ЗДДС.В писмените си обяснения до работодателя ищеца е подчертал,че в действията си се е ръководил от върховенството на правото на Европейския съюз и от задължителната практика на СЕС.Специално се е позовал на Решението на СЕС от 11.05.2006г.по дело С-384/04.Възраженията на ищеца не били взети предвид.Постановено било дисциплинарно уволнение.

Ищецът обжалвал уволнението и с решение постановено от Пловдивския районен съд по гр.д.№31/2009г.същото било признато за незаконно и отменено.Впоследствие с решение на Окръжен съд гр.Пловдив решението на районния съд било отменено и предявените от ищеца искове по чл.344 от КТ- отхвърлени като неоснователни. В жалбата се цитират решаващите мотиви на въззивния съд ,а именно,че ищецът не предприел никакви действия при очевидно наличие на предпоставките за търсене на отговорност по чл.177 от ЗДДС.Не били изложени в решението обаче мотиви по основния аргумент на ищеца,че изпълнявал служебните си задължения при съблюдаване върховенството на европейското право и по-специално чл.205 от Директива 2006/112 /преди чл.21 ал.3 от Шеста Директива/ ,който е предмет на тълкуване в Решението на СЕС по дело С-384/04.

В раздел ІІ-ри е обсъдено подробно обжалваното решение и са изтъкнати съображения за неговата незаконосъобразност. В мотивите на РС са изложени три основни групи решаващи мотиви – първата, от които са съображенията изложени от решаващия първоинстанционен съд затова, че били налице очевидни данни за злоупотреби, тъй като данъка не бил ефективно внесен за данъчния период от съответния доставчик по сделката, а цената значително се различавала от пазарната. Освен това две от дружествата били свързани лица,а една от доставките била необичайна, с оглед предмета на дейност на купувача като производител на вино.

Втората група съображения изтъкнати от РС в решението като мотиви за отхвърляне на исковите претенции, в жалбата се свеждат до съвместимостта на чл.177 ал.3 от ЗДДС, за който съдът приел, че бил извън обхвата и извън предмета на делото. Тъй като въз основа на обективно установените данни можело да се направи извод,че получателите на доставките е трябвало да знаят,или да подозират,че доставчиците им няма да внесат ДДС в бюджета, като са изложени и мотиви,че условията по чл.177 ал.3