Решение № 109 от 01.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Ямбол, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20242330200296 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на А. И. П. от с. Ч. против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № .... на ОД на МВР - Я. с който за нарушаване на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

Жалбоподателят и процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват в с.з., но в писмени бележки поддържат жалбата, с която се иска отмяна на НП на процесуално основание за допуснато нарушение при фактическото и юридическо формулиране на административното нарушение. Претендират се и разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен, претендират се разноските по делото, като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На ....г., в 17.06 часа, в Област - Я. до кръстовище с ул. П. е извършено нарушение за скорост с МПС – л.а. „..... При ограничение на скоростта до 50 км/ч в населено място, е установено, според наказващия орган, че МПС се движи с превишена скорост от 93 км/ч, след задължителното коригиране с 3 км/ч. Превишението на скоростта от 43 км/ч било констатирано с Автоматизирано техническо средство.../А., фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвена е и 1 бр. снимка/. Изготвен е и протокол за използване на АТСС.

1

След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е собственик на МПС, на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № ...., с приложена към преписката снимка за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 07.03.2024 г.

На 21.03.2024 г. жалбоподателят подал жалба против ЕФ чрез своя процесуален представител.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства. От писмените доказателства /ЕФ, протокол за използване на АТСС, протокол за проверката на изправността на техническото средство, 1 бр. снимка на извършеното нарушение, 1 бр. снимка на АТСС, разписка за връчен ЕФ/, приети и прочетени на основание чл.283 от НПК се установява категорично и безспорно, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на установяване на административното нарушение, т.к. не е възразил в с.з. и не е посочил в нарочна декларация друго лице, което да е управлявало МПС.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

От процесуална страна е налице противоречие между фактическото формулиране на административното нарушение, неговата правна квалификация и определената санкционна норма, което води до отмяна на ЕФ на процесуално основание. Според чл.198, ал.4 от ЗДвП:“ При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. В ЕФ при описане на нарушението не е визирано, че има нарушаване на пътен знак В26, докато при определяне на правната квалификация на деянието е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“. В ЕФ не е посочено и не е ясно каква е скоростта, която е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, която не трябва да се превишава според знак В26. Визирания факт не може да се предполага, защото е елемент от 2 фактическия състав на администартивното нарушение и пряко определя правната квалификация на деянието, а фактите определят приложимото право/материално и процесуално/ и съответно в дадения случай и сакционната норма. Това неточно описание ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя да узнае какво точно нарушение е извършил от фактическа страна и при това положение коя материална правна норма е нарушил. При така изложената фактическа обстановка в ЕФ по-скоро може да се приеме, че има нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.2 от ЗДвП, защото чл.21, ал.2 от ЗДвП изисква от фактическа страна да е посочен знак В26 в ЕФ или в процесния случай може само да се предполага кое от двете нарушения/по чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП/ е извършено, защото фактическото формулиране на нарушението противоречи на неговата правна квалификация. Такова нарушение е извършено при определяне на санкционната норма, по която е следвало да бъде ангажирана отговорността на нарушителя – от фактическа страна е видно, че нарушението е извършено в населено място с превишаване на скоростта от 43 км/ч, а отговорността на дееца е ангажирана по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП/санкциониране по ЕФ на лицето при превишаване на скоростта от 41 км/ч до 50 км/ч извън населено място с глоба от 400 лв./ Констатираните нарушения не могат да бъдат преодоляни от съда чрез изменение на ЕФ/чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН/, защото не е ясно дали наказващият орган е искал санкционирането на нарушителя по чл.21, ал.1 от ЗДвП или по чл.21, ал.2 от ЗДвП, още повече, че в протокола за използване на АТСС е посочено, че контролът на скоростта е извършван в населено място, без зоната на контрол да попада в зона на действие на пътен знак В26, а изменение на ЕФ към по-тежко санкциониране по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП – при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с над 40 км/ч се налага наказание глоба в размер на 600 лв. – не би могло да има, съгласно разпоредбите на чл.63, ал.7, т.1- т.6 от ЗАНН и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя – reformatio in pejus.

От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушение по чл.21, ал.2 или чл.21, ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП - за превишаване на скоростта в населено място над 40 км/ч нарушителя се наказва с „глоба“ от 600 лв., но такова наказание на жалбоподателя не е наложено. По делото от представените протоколи за използване на техническото средство и неговата изправност е видно, че на процесната дата е било позиционирано временно мобилното техническо средство на пътя и е констатирано визираното превишение на скоростта в участък от пътя от населено място със скорост поголяма от 50 км/ч. Контролното техническо средство е фиксирало скоростта на МПС в населено място, като същото е било включено в режим на контрол с посока за задействане Д-„в двете посоки“. Без намесата на контролния орган, автоматично са били фиксирани нарушения на скоростта от ЗДвП, сред които е и процесното нарушение, извършено с горепосоченото МПС. В случая, контролният орган поставя началото и края на работата на техническото средство и не се намесва при установяване на нарушенията на скоростта от 3 водачите на МПС, заснети от радара напълно автоматизирано, без човешка намеса. Така се установява нарушението по същия начин, по който стационарните технически средства за контрол на скоростта фиксират нарушенията. В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от Нар.

№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на МВР няма извършено нарушение от контролния орган при фиксиране на скоростта, дори да е ползвана мобилна система за контрол на скоростта, защото императивното изискване на закона нарушението да бъде установено без намесата на контролния орган е спазено. Това е видно и от чл.3 на посочената наредба, според който за установените от АТСС нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение по пътищата се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна система. Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки/чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТТС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г./.

Бе установено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС при констатиране на административното нарушение от АТСС или в този случай категорично е установено, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е нарушен умишлено ЗДвП, макар и неясно по кой точно текст от този закон.

С оглед изложеното, сьдьт приема, че ЕФ не е законосъобразно издаден от процесуална страна, защото не е ясно кое от двете нарушения по чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП е извършено, макар да е ясно кое е лицето, което е извършило административното нарушение, като не е стриктно спазена и предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя/видно от фактическото и юридическото формулиране на процесното нарушение в ЕФ и санкционната норма, която е била посочена неправилно/, поради което ЕФ следва да бъде отменен. В тази връзка, съдът споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, изложени в жалбата и писмените бележки за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, защото от доказателствата по делото и съобразно действащото законодателство е нарушена процедурата по констатиране на административното нарушение. АТСС е надлежно тарирано, представлява радарен скоростомер и е видно, че уредът е в изправност, съгласно приложените документи, с които се установява неговата надлежна настройка за работа. Точно е определена и скоростта на движение на МПС или няма никакво съмнение кога, къде, от кого и при каква скорост е извършено административното нарушение, макар на жалбоподателя да е ограничено правото на защита, т.к. нарушението не е законосъобразно формулирано от фактическа и правна страна.

По изложените съображения съдът прие аргументацията на жалбоподателя и процесуалния му представител за незаконосъобразност на ЕФ и неговата отмяна и отхвърля доводите на процесуалния представител на наказващия орган, че ЕФ като законосъобразен 4 трябва да бъде потвърден.

При този изход на делото ОД на МВР-Я. дължи на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“, защитавало безплатно по чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА жалбоподателя, разноски по делото, за участието на адвокат и т.к. делото не представлява фактическа и правна сложност на дружеството се дължат разноски в размер на 300 лв., съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл.36 от ЗА и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.