Определение № 22111 от 07.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22111 гр. София, 07.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510902 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от молителя М. М. Ц., срещу разпореждане от 26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 20493/2023 г., по описа на СРС, 181 състав, с което е върната депозираната от жалбоподателя насрещна въззивна жалба. Жалбоподателят счита, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че СРС не е изложил мотиви защо не приема приложимостта на разпоредбата на чл.263 ал.2 ГПК в производството по ЗЗДН. Поддържа, че насрещната въззивна жалба е подадена заедно с отговора на въззивната жалба в посочения чл.17 ал. 4 ЗЗДН тридневен срок, поради което определеният от закона срок е спазен и насрещната жалба не се явява просрочена. Моли разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за администриране на насрещната въззивна жалба.

Ответната страна С.Б.Н. в законоустановения срок не взема становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, като същата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство по гр.д. №20493/2023 г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, е образувано по молба с правно основание чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН от С.Б.Н., лично и като баща на децата С.С.Н. и С.С.Н., конституирани като страни в производството на основание чл.9 ал.2 ЗЗДН, с която се иска издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН в полза на молителя и на децата срещу М. М. Ц. /тяхна майка/, за която се твърди, че е лице, с което молителят е живял при условията на фактическо съпружеско съжителство. Изложени са в молбата твърдения за извършен акт на домашно насилие на 19.04.2023 г. в 17:30 часа, пред дома на ответница в с. Бистрица, подробно описан по дата, време и място в молбата.

С определение от 07.06.2023 г. първоинстанционния съд на основание чл.213 ГПК е присъединил гр.д. №23001/2023 г. по описа на СРС, 83 състав, за общо разглеждане и решаване в производство по настоящото дело. По това производство от М. М. Ц. е предявила молба за домашно насилие с вх. №121194/02.05.2023 г. по чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН, лично и като майка на децата С.С.Н. и С.С.Н., конституирани като страни в производството на основание чл.9 ал.2 ЗЗДН, с която се иска издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН 1 в полза на ответницата /молителка по насрещната молба/ и на децата срещу С.Б.Н., за който се твърди, че е лице, с което ответницата/молителка по насрещната молба/ е живял при условията на фактическо съпружеско съжителство. Изложени са в молбата твърдения за извършен акт на домашно насилие на 19.04.2023 г. в 17:30 часа, пред дома на ответница в с.

Бистрица, подробно описани дата, време и място в молбата.

С решение от 01.03.2025 г. СРС е задължил на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН С.Б.Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на децата С.С.Н., С.С.Н. и тяхната майка М. М. Ц., като го е предупредил, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед на основание чл.21 ал.3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл.296 ал.1 НК. Със същото решение е задължил на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и М. М. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на децата С.С.Н. и С.С.Н., и техния баща С.Б.Н., като я предупредил, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.21 ал.3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл.296 ал.1 НК.

Решението е връчено на молителя М. Ц. на 10.03.2025 г., която не е подала въззивна жалба срещу същото.

Решението е връчено на молителя С.Н. на 18.03.2025 г., който на 25.03.2025 г. е депозирал по ел. поща пред СРС въззивна жалба срещу решението.

На 13.05.2025 г. на молителя М. Ц. е връчен препис от въззивната жалба, която на 07.05.2025 г. е подала отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба.

С обжалваното разпореждане от 26.06.2025 г. СРС е върнал подадената от М. Ц. насрещна въззивна жалба, като е приел, че същата има характер на въззивна жалба и като такава е просрочена.

Съгласно чл.17 ал.1 ЗЗДН, решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7дневен срок от постановяването му в открито заседание или от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено. В решението от 01.03.2025 г. СРС е посочил, че същото подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните. Ето защо, от връчването на решението тече 7-дневния срок за обжалване на същото. Според чл.17 ал.4 ЗЗДН, районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в тридневен срок от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови доказателства. След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, се изпраща на окръжния съд. Съгласно пар.1а ЗРЗЗДН, за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.263 ал.2 ГПК, в срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.

В конкретния случай по отношение на сроковете за обжалване на решението, с което е постановена мярката за защита от домашно насилие, е приложима специалната разпоредба на чл.17 ЗЗДН. В законоустановения, по чл.17 ал.1 ЗЗДН, 7-дневен срок от връчване на решението /на 18.03.2025 г./ е депозирана въззивна жалба от С.Н. на 25.03.2025 г. Молителят М. Ц. е получила препис от въззивната жалба на 13.05.2025 г., като междувременно преди да изтече законоустановения 3-дневен срок по чл.17 ал.4 ЗЗДН - на 07.05.2025 г., е подала отговор на подадената от С.Н. въззивна жалба както и насрещна въззивна жалба.

Съгласно трайната практика на ВКС, насрещната въззивна жалба може да бъде подадена от въззиваемия в срока за отговор на жалбата на насрещната страна - т.е. може да се подаде заедно с отговора, след отговора, но в срока за подаването му, или пък да е инкорпорирана в самия отговор по първоначалната жалба. Същественото изискване е тя да 2 отговаря на изискванията за допустимост и редовност, предвидени за въззивната жалба /чл.263 ал.2 ГПК/. Правото на насрещна въззивна жалба съществува и може да бъде упражнено, само когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде жалба срещу неизгодната за него част от решението и то се е погасило. Чрез насрещната жалба законодателят иска да възстанови равенството между страните в процеса. Подаването на насрещната жалба възстановява висящността на производството относно тази част от иска, която е приключила с влязло в сила решение, и е неизгодно за въззиваемия /така решение №255 от 21.01.2014 г. по гр.д. №1437/2012 г., ІІІ ГО на ВКС/.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че насрещната въззивна жалба М. Ц. е допустима, подадена в срок от легитимирана страна.

Ето защо, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на СРС за администриране на подадената от М. М. Ц. насрещна въззивна жалба.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я разпореждане №101270 от 26.06.2025 г., постановено по гр.д.

№20493/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 181 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд, ГО, 181 състав, за администриране на подадената насрещна въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3