Решение № 231 от 02.12.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Сливен, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100240 по описа за 2021 година

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Т. М. Й. ГМ. твърди в исковата молба, че е германски гражданин живеещ постоянно в ****. Твърди, че срещу него в продължение на осем години и пет месеца в РБългария било водено наказателно производство, като описва подробно същото в исковата молба. Твърди, че като краен резултат е бил задържан по силата на ЕЗА в града, в който живее със семейството си и където упражнява дейността си и е бил в ареста за периода от 23.04.2008 г. до 23.06.2008 г., след което на 23.06.2008 г.

Върховния областен съд в Мюнхен обявил предаването на него и сънародника му М. за престъпления посочени в ЕЗА за недопустимо и отказал изпращането на преследваните в РБългария. Същият съд отменил Заповедта за арест с цел екстрадиция. Твърди, че подробно изложеното развитие на делото в исковата молба му дава основание да търси обезщетение от Прокуратурата на РБългария, които представляват пряка и непосредствена последица от водения срещу него наказателен процес. Твърди, че воденето на наказателното производство е изцяло обусловено от действията и поведението на ответника, като в досъдебната си фаза наблюдаващия прокурор е давал задължителни указания на разследващия орган за повдигане на обвинение и за вземане на мярка за неотклонение, както и за извършване 1 на други следствени действия, въпреки че му е било известно решението на Върховния областен съд гр. Мюнхен. В съдебната фаза на процеса твърди, че прокурорът е поддържал внесените в съда обвинения и протестирал постановената оправдателна присъда и потвърдителното решение на Военния апелативен съд. Счита, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в силен психо-емоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, 4 злепоставяне пред близки, приятели и бизнес партньори, влошаване на здравословното му състояние, лишаване от възможността реално да работи и да издържа семейството си, което към него момента е било от 5 члена. Твърди, че е ограничило пътуванията му по работа в чужбина и най-вече в Швейцария, където се извършвали изпитвания на изделията, които изработва и че наказателното преследване е оставило дълбока емоционална травма и го е променило безвъзвратно. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и от факта, че подробности относно воденото срещу него наказателно производство са разпространени от медиите от представители на прокуратурата и името му се е споменавало в множество журналистически материали и местни и централни медии. В резултат на това в Германия го потърсил български журналист, за да поиска от него информация за воденото производство. Твърди, че описаните неимуществени вреди са в причинно следствената връзка с повдигнатите обвинения и воденото срещу ищеца наказателно производство и претендира обезщетение за тях в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 01.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата. Твърди също така, че в резултат на описаното претърпял и имуществени вреди, състоящи се в платената от него парична гаранция в размер на 5 000 лв., която е била отнета в пола на държавата, както и заплащането на адвокатски възнаграждения, относими към претенцията, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди както в България, при защитата по наказателното производство на ВОП - Сливен, така и по издадената ЕЗА. Твърди, че разноските са в размер на 2517,68 евро, за адвокатско възнаграждение по фактура от 01.07.2008 г., в размер на 2380 евро, за адвокатско възнаграждение по сметка за плащане от 25.04.2008г. и същите са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с изложеното в исковата молба, поради което претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва за 2 забава считано от 01.06.2016 г., както и направените разноски в настоящото производство.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който е оспорил допустимостта на предявения иск, но с определението по чл. 140 от ГПК по настоящото дело, съдът е приел иска за допустим. Ответникът е оспорил основателността на предявения иск, като счита същия за недоказан по основания и по размер. В условията на евентуалност, ако се приеме за доказан по основание, счита същия за предявен в завишен размер. Изложил е следните възражения срещу иска: липсата на доказани действително претърпени вреди като елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ; оспорва обстоятелството за изложеното развитието на производството в пресата, като излага твърдения, че самият ищец е давал изявления в германската преса, където е обиждал българския военен прокурор, който е водил разследването. Твърди, че предявената претенция е несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по този вид дела, като посочва конкретни съдебни производства, по които е определено много по-ниско обезщетение. Твърди, че претенцията е завишена и несъответна на икономическия стандарт в България за периода на воденото наказателно производство. Твърди, че претенцията е погасена по давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и поради погасяването на главното задължение е погасено и задължението на лихви, като прави възражение за погасяване по давност и на претенцията за присъждане на лихви за периода от 01.06.2016г. до 01.06.2018г. Прави възражение за присъждането на обезщетението за имуществени вреди, като счита същото за недоказано и навежда възражение, че е налице допринасяне за настъпването на вредоносния резултат, както и наличието на основанията на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ изцяло за освобождаване на ответника от отговорност за вреди. Твърди, че с поведението си ищецът сам е станал причина да бъде отнета внесената гаранция. Твърди, че с поведението си ищеца сам е допринесъл за настъпване на евентуален вредоносен резултат и са налице условията на чл. 5 ал. 1 алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ.

В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа изцяло предявените искове и моли за уважаването им в пълен размер. Представя подробна писмена защита. Претендира разноски по представен списък.

3

В с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител по закон, който обстойно излага възражения във връзка с неоснователност и недоказаност на исковете претенции.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 14 декември 2007 г. ищецът е бил задържан на пътя Лесово - Елхово по подозрение за извършено от негова страна тежко умишлено престъпление, като военен следовател във Военно-окръжна прокуратура - Сливен привлякъл М. М. като обвиняем на същата дата по ДП № 83-IV-3/2007г. по описа на ВОП-Сливен за това, че в периода от средата на месец октомври 2007 г. до 13.12.2007 г., действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие с А.В.П. и Т.М., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи от владението на собственика им - Министерство на отбраната на Република България, без негово съгласие - два броя танкове „Майбах" - танкови огневи точки в местността край ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и чрез използване на МПС - товарен автомобил с неустановена регистрация и л.а. „Фолксваген Транспортер", а също и технически средства - престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.4 и т.5 от НК. Тримата обвиняеми били задържани под стража за 72 часа в ОЗ „СА“ Ямбол за осигуряване довеждането им във ВС – Сливен.

С определение на ВС – Сливен от 17.12.2007г. по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“

В периода от 12.12.2007 г. до 27.12.2007 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". С определение № 42/27.12.2007 г. на Военно-апелативен съд - София най-тежката мярка за неотклонение е променена в парична гаранция в размер от 5 000 лв.

Тази мярка била изпълнявана в следствения арест в гр. Ямбол в тежки условия. Килията, която е обитавал била с размери 1,20 м. на 2,20 м., без прозорци. В нея били двама задържани, като леглата били едно над друго.

Свид. А., който бил викан от охраната за преводач намирал ищеца разплакан от ужасните условия в ареста. След една седмица престой в ареста в гр.

Ямбол бил транспортиран в ареста в гр. София, където при приемането му бил съблечен гол и му била извършена проверка за скрити предмети , вкл. и в ануса. При обратното транспортиране до Ямбол ищецът и другия задържан 4 германски гражданин били принудени да ходят заедно до тоалетна, тъй като били закопчани с едни белезници.

След освобождаването си от ареста, ищецът бил настанен в хотел в град Ямбол, където била кантората на адвоката му. Тъй като свид. А. превеждал между ищеца и адвоката, се срещал с него почти ежедневно, като виждал ищеца изпаднал в депресивно настроение.

С постановление от 20.12.2007г. на обвиняемия била наложена забрана да напуска страната. Въпреки това след около два месеца той напуснал РБългария и се върнал в родния си град.

На 14.03.2008г. с постановление изпратено до ОД „Полиция“ – Ямбол немския гражданин Т.М. бил обявен за общодържавно издирване. Изготвено било постановление за отнемане в полза на държавата на мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева поради обстоятелството, че същия не е намерен на заявения от него съдебен адрес в страната, нарушил е взетата мярка за неотклонение , както и наложената забрана по чл.68, ал.1 от НПК за напускане на страната. Била издадена европейска заповед за арест на ищеца.

В периода 25.04.2008 г. - 23.06.2008 г. ищецът бил задържан в Германия по европейска заповед за арест, издадена от Военно-окръжна прокуратура Сливен. Европейската заповед за арест и искането за екстрадиция са били издадени през 2008г. и въпреки, че германският съд е отказал исканата екстрадиция, същите са били в сила до приключване на делото, когато по искане на защитата на ищеца са отменени. Те са действали на територията на всички други страни –членки на ЕС.

В производството по обжалване на ЕЗА пред германския съд, ищецът също е бил задържан за период от около два месеца в Германия. Представени са доказателства за извършени плащания за адвокатска защита в това производство пред германския съд в размер на общо 4 750 евро (сумата на начислените адвокатски услуги е по-голяма, но само за посочената сума има доказателства, че са платени от ищеца).

През 2008г. Военно-окръжна прокуратура - Сливен е внесла в Сливенския военен съд обвинителен акт срещу ищеца и срещу още две лица.

Ищецът е предаден на съд за това, че на 11.12.2007г., действайки като съизвършител в условията на продължавано престъпление, след 5 предварително сговаряне с още две лица, чрез използване на технически средства и на МПС, е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1 958 000 лева от владението на собственика - Министерството на отбраната, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Образувано било НОХД № 65/2008г. по описа на Сливенския военен съд.

С присъда № 24 от 5 октомври 2010г. Сливенският военен съд признал ищеца за виновен по повдигнатите му обвинения и му наложил наказание три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години.

Първоинстанционната присъда била обжалвана от ищеца пред Софийски военно - апелативен съд. С решение от 5 май 2011г. по ВНОХД № 79/10, Софийски Военно-Апелативен съд отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на Военно-окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

С Постановление от 30.01.2012г. по ДП пор. № 83-4-3/2007 по описа на СлВП било постановено разследването да продължи в отсъствието на ищеца, като това няма да попречи за разкриване на обективната истина.