Решение № 97 от 19.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002104527 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

С определение № 4472 от 08.10.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал касационно обжалване, по касационната жалба на М. П. Г., на решение № 693 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 20235300500331/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта относно делбата на следния недвижим имот: реална част с площ от 308 кв.м от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. 68, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв.м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв.м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, между съделителите М. М. Б., М. П. Г. и ЕТ „Пламид - М. Г.“. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – за проверка дали въззивното решение, в посочената по-горе част, не е вероятно недопустимо, предвид участието на едноличния търговец като самостоятелна страна по делото.

С допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение е отменено решение № 260099 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 1843/2018 г. на Районен съд - Карлово в частта, с която е 1 отхвърлен предявеният от М. М. Б. срещу М. П. Г. и ЕТ „Пламид - М. Г.“ иск за делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 491 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), по регулационен план представляващ УПИ **, в кв. 69, при съседи – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв.м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв.м, по разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К., представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, а поземленият имот по документ за собственост представляващ УПИ *, в кв. 68 по ЗРП на [населено място], състоящ се от 308 кв.м дворно място, като вместо това въззивният съд е допуснал делба между М. М. Б. и М. П. Г. на следния недвижим имот: реална част с площ от 308 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия поземлен имот от * кв.м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. 68, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], при съседи на поземления имот – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв.м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв.м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда по разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/11.08.2005 г., издадено от гл. архитект на Община Карлово, при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки съделител, като е отхвърлил иска за делба по отношение на ЕТ „Пламид – М. Г.”.

От фактическа страна Окръжен съд – Пловдив е приел, че съгласно заключенията на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 491 кв.м, е образуван изцяло от УПИ *-* и от по-голяма част от УПИ *-*, общ., които са посочени в комбинирана скица - Приложение № 2 към основното заключение. По отношение на УПИ *-*, със заповед № 445/1993 г. на кмета на Община Карлово е одобрен регулационният план на част от [населено място], касаещ кв. 68, в който попада имот пл. № * г., и от същия е отреден УПИ *-*, който е обозначен между числата 1-23-4-5-6-1 на скица - ксерокс - Приложение № 1 към основното заключение на СТЕ. От 1997 г. до изготвянето на основното заключение на СТЕ по отношение на посоченото УПИ не са били предприети регулационни изменения. По делото се установява, че УПИ *-* е бил придобит от М. М. Б. и М. П. Г., по време на брака им, с договор за продажба на общински парцел от 1997 г., вписан на 18.12.1994 г. в АВ - гр. Карлово, който УПИ се намира в кв. 68 по плана на [населено място] и се състои от 308 кв.м. С последваща разпоредителна сделка горните съделители са прехвърлили на ЕТ „Пламид - М. Г.“ 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху незастроения парцел от * кв.м, съставляващ УПИ *-* в кв. 68 по РП на 2

[населено място], съгласно договор за покупко-продажба от 07.11.2002 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 14, том III, дело № 373/07.11.2002 г. на нотариус Ст. Р., с рег. № 099 на НК. Съгласно Приложение № 2 към основното заключение на СТЕ, в УПИ *-* са били изградени двуетажна жилищна сграда и селскостопанска постройка, които съгласно скица по делото са заснети в кадастралната карта на [населено място], като жилищната сграда е с идентификатор **** и площ от 67 кв.м, а селскостопанската сграда е с идентификатор **** и площ от 24 кв.м. Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, жилищната сграда и селскостопанската сграда са въведени в експлоатация през 2005 г., като според разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/11.08.2005 г., издадено от гл. архитект на Община Карлово, представляват жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда.

Въззивният съд е заключил, че в резултат на извършените сделки М. М. Б., М. П. Г. и ЕТ „Пламид - М. Г.“ са се легитимирали като съсобственици на частта от ПИ с идентификатор ***, съставляваща УПИ *-* с площ от 308 кв.м, ведно с изградените в нея жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв.м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда. Визирал е, че след прекратяването на брака между М. Б. и М. Г., на основание договор за продажба на общински парцел от 1997 г., вписан на 18.12.1994 г. в АВ - гр.

Карлово, и предвид разпоредителната сделка от 07.11.2002 г., всеки от тях се е легитимирал като собственик на 1/4 ид. ч. от УПИ *-*, а ЕТ „Пламид - М. Г.“ - на останалата 1/2 ид. ч. По отношение на постройките в имота не е учредено право на строеж, поради което следва да се приеме, че следва да намери приложение чл. 92 ЗС и те по приращение са собствени на собствениците на УПИ *-*, според правата им. Съдът, съобразно наведеното в исковата молба, е обсъдил дали М. Б. и М. Г., по време на брака им, са придобили по давност прехвърлената на ЕТ „Пламид - М. Г.“ 1/2 ид. ч. от УПИ *-*, ведно с изградените в имота сгради. Изложил е, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС), а владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС); създадена е и оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (чл. 69, ал. 1 ЗС). Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Въззивният съд е посочил, че в случая се претендира изтекла десетгодишна придобивна давност за 1/2 ид. ч.

3 от УПИ *-*, считано от 2002 г., и за сградите в имота - от датата на построяването им, като те са въведени в експлоатация през 2005 г. Твърденията на Б. са, че разпоредителната сделка от 2002 г. е била фиктивно извършена в полза на ЕТ „Пламид - М. Г.“, който не е осъществявал търговска дейност в имота, а последният е продължил да се владее от съпрузите за задоволяване на нуждите на семейството и обслужването на изградената от тях жилищна сграда, представляваща семейно жилище. Въззивният съд е намерил така изложените твърдения за доказани въз основа на събраните гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищцата свидетели, и от постигнатото между съпрузите споразумение, одобрено с бракоразводното решение. Визирал е, че по отношение строителството в имота, от показанията на свидетелката Д. Б. се установява, че планът е бил изваден през 2002 г., а строежът на къщата е продължил две години. Последната е построена от двамата съпрузи по време на брака им, с общи средства, за задоволяване на жилищните нужди на семейството, в която къща те са отгледали децата си и са живели до развода си през 2016 г. Свидетелката излага показания, че части от имота са били прехвърлени на ЕТ „Пламид - М. Г.“, но не е бил построен търговски обект и търговска дейност в имота не е била осъществявана. Напротив, според тези свидетелски показания мястото е било към къщата, имало цветя, градинка и лозички. В този смисъл са и показанията на свидетелката П. Б. (сестра на ищцата), която също сочи, че строителството на къщата е започнало през 2002 г., същата е била построена за 2-3 години, през 2004 г. семейството се е нанесло да живее в къщата. Посочва, че къщата е построена със семейни средства, като строителството е било извършено от наета фирма или работници. По отношение на дворното място се сочи, че в него се вкарвали колите, имало градинка, лози; в мястото не се появил търговски обект, а сградата не се ползвала от фирмата. Мястото се е ползвало от семейството преди да се разведат през 2016 г. Съдът е счел, че на гласните доказателства кореспондира и съдържанието на постигнатото между страните споразумение, одобрено с бракоразводното решение от 12.07.2016 г., с което съделителите са установили, че изградената постройка (къща) с дворно място в [населено място], [улица] представлявала тяхно семейно жилище, придобито по време на брака.

Окръжен съд – Пловдив е посочил, че при съвкупната преценка на събраните доказателства се налага извод, че въпреки извършената разпоредителна сделка през 2002 г., за периода от 2002 г. до прекратяването на брака през 2016 г. съпрузите са упражнявали фактическа власт върху прехвърлената 1/2 ид. ч. и са своили същата за задоволяване на жилищните нужди на семейството чрез изграждане на семейно жилище и неговото обслужване. Същевременно не се установява едноличният търговец да е упражнявал търговска дейност в имота, нито такава в изградената постройка. Упражняваното от съпрузите владение по време на брака им по отношение на имота и постройката е било безспорно обективирано спрямо другия съсобственик - едноличния търговец, доколкото като такъв именно се явява единият от съпрузите М. Г., който въпреки регистрацията си като едноличен търговец не променя своята правосубектност. Към момента на развода на страните през 2016 г. е настъпило оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС - придобиване на правото на собственост за съпрузите над съсобствения имот и сгради, поради упражнено спокойно и 4 несмущавано владение върху същите повече от десет години. Поради това съдът е намерил за основателен иска за делба на реалната част от ПИ с идентификатор ***, обособена като УПИ *-*, и сградите в него между М. М. Б. и М. П. Г., при равни квоти.