Определение № 5843 от 25.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5843 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100502259 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 – длъжник по изп. дело №20248380406593 по описа на ЧСИ М.Б. срещу отказ на ЧСИ Б. да прекрати изпълнителното дело, обективиран с Съобщение с изх.

№02689/14.01.2025г.

В жалбата се поддържа, че с посоченото съобщение е оставено без уважение искането на ЗАД „Алианц България“ АД за прекратяване на изп. производство на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен и излага подробни аргументи. Моли същият да бъде отменен.

Взискателят и ЧСИ в приложените по делото мотиви по чл.436, ал.3, изр. второ от ГПК, вземат становище за неоснователност на жалбата.

От приложения към жалбата препис от изпълнителното дело се установява следното:

Изпълнително дело № 20248380406593 е образувано на 20.12.2024 г. по молба на „Ауто Тур 777“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.11.2024 г., по гр.д. № 460/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 78081/20.12.2024 г. е връчена на длъжника ЗАД „Алианц България“ АД на 20.12.2024 г.

Запорно съобщение от същата дата е връчено на Алианц Банк България АД.

На 06.01.2025 г. длъжникът е депозира възражение с вх. № 00023 с искане за прекратяване на изпълнителното производство въз основа на представено изявление за прихващане и преводно нареждане за заплатена сума към взискателя.

С молба от същата дата взискателят е поискал ЧСИ да отчете, че делото е образувано преди плащането, поради което счита, че се дължат сторените по 1 изп. дело разноски.

На 14.01.2025г. е изпратено нарочно съобщение до Алианц Банк България АД, в което са посочени дължимите след извършеното плащане директно към взискателя суми, а именно – разноски за авансови такси и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, след изплащането на които следва да се считат вдигнати наложените запори.

На 17.01.2025г. съобщение за дължимите по изп. дело суми – 48 лв. авансови такси и 7 771,23 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е получено и от длъжника.

На 27.01. е постъпила жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в посоченото съобщение. Искането е обжалваният отказ да се отмени, а делото – да се върне на ЧСИ за постановяване на прекратяване по чл.433, ал.1, т.1 ГПК, вкл. и за произнасяне по разноските.

С оглед на изложеното, Софийски градски съд намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С действащия ГПК е въведен принципът за ограничаване на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, съобразно техния предмет и легитимираните субекти с право на жалба. В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Извън тях, длъжникът е легитимиран да обжалва и разпределението по реда на чл.463 от ГПК.

Процесната жалба е насочена срещу мълчаливия отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по възражение на длъжника. Това е така, защото съобщението с изх. №02689/14.01.2025г., което се твърди да съдържа обжалвания отказ, не съдържа подобно изявление на съдебния изпълнител. Със същото ЧСИ уведомява длъжника по делото за дължимите от него разноски.

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре/прекрати принудителното изпълнение, но за да допустимо това обжалване е необходимо действието по постановяване на отказ да е реално извършено. Жалбата срещу неизвършено действие е безпредметна, като при обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК следва отказът да е постановен с изричен писмен акт на съдебния изпълнител. Т.нар. мълчалив отказ е непознат в гражданския процес, като в случая защитата срещу бездействията на съдебния изпълнител се осъществява по друг ред /в т.см. е налице трайно формирана съдебна практика, намерила израз например в Определение № 880 от 12.03.2019 г. по ч. гр. д. № 648/2019 г. на Апелативен съд - София, Определение № 382 от 17.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 443/2021 г. на Апелативен съд – Варна, Определение № 627 от 12.03.2024 г. по в. ч. гр. д.

№ 555/2024 г. на Апелативен съд – София, Определение № 2960 от 19.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3055/2024 Г. на Апелативен съд - София и др./. Доколкото в конкретния случай се установява от приложения препис на изпълнителното дело, че липсва постановен изричен акт на съдебния изпълнител по искането 2 на длъжника за прекратяване на принудителното изпълнение, жалбата следва да се прецени като недопустима и да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, по която е образувано ч.гр.д. №2259 по описа на СГС за 2025г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3