Определение № 261 от 15.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Пазарджик, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

ИВАНИНА ИГН. И.А като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. И.А Въззивно гражданско дело № 20245200500092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по постъпила молба вх. № 2920/27.03.2024г. и допълнителна молба към нея с вх. № 3259/05.04.2024г. от адв. Т. К. – процесуален представител в първоинстанционното производство на ищеца К.

И. К., за допълване в частта за разноските на Решение № 82 от 13.03.2024г., постановено по ВГД № 92/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. В молбата и допълнителната молба към нея се твърди, че в производството пред пъвроинстанционния съд по гр.д. № 423/2022г. по описа на Районен съд – П., адв. К. е оказала безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца К. И. К. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., същата е заявила своевременно пред първата инстанция претенцията си за присъждане на разноски по делото и в тази връзка е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие. С оглед на това счита, че макар и в производството пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 92/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, въззивната страна да не е направила искане за присъждане на разноски, то предвид изхода на спора, въззивният съд е следвало да се произнесе и по претенцията й за присъждане на адвокатско възнаграждение, претендирано пред първоинстанционния съд.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили отговори на молбата и допълнителната молба към нея от насрещната страна, в които е изразено становище за тяхната недопустимост и неоснователност, като се иска същите 1 да бъдат оставени без разглеждане, респективно – без уважение.

По така депозираните молби от адв. К., жалбоподателят К. И. К. лично, както и чрез процесуалния си представител пред въззивната инстанция адв. С.

С., е изразил становище за тяхната недопустимост и неоснователност.

Съдът, като съобрази изложеното от страните, както и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата и допълнението към нея са процесуално допустими като подадени в срока за касационно обжалване на постановеното въззивно решение, от лице, имащо интерес да иска допълване на решението в частта за разноските и представило списък по чл. 80 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият състав намира за неоснователни доводите на насрещната страна и на жалбоподателя за липсата както на активна процесуална легитимация, така и на представителна власт на адв. К. да иска допълване на въззивното решение в частта за разноските, съответно за недопустимост на така направеното от нея искане, доколкото същата претендира нейно самостоятелно и лично право по чл. 38, ал. 2 от Задв. на присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана от нея безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца К. И. К. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в производството пред първата инстанция, пред която инстанция адв.

К. е предявила претенцията си по чл. 38, ал. 2 от Задв. и същевременно е представила списък по чл. 80 ГПК.

Разгледана съображения: по същество молбата е основателна по следните

Производството по гр.д. № 423/2022г. по описа на Районен съд – П. е образувано по искова молба от К. И. К., чрез адв. Т. К., срещу „А. М.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225 от КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество и осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно на адв. К. за оказване на правна защита и съдействие на ищеца и осъществяване на процесуалното му представителство по делото пред Районен съд – П. (л.9).

2

С молба от 15.05.2023г. (л. 239), депозирана от ищеца чрез адв. К., е поискано присъждане в негова полза на разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Към молбата е представен списък по чл. 80 ГПК (л.245), както и договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022г. (л.244), сключен между К. И. К. и адв. Т. К., като в същия е договорено, че оказаната му правна помощ по делото от адв. К. е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В представения списък по чл. 80 ГПК отново е упоменато, че адв. К. е оказала безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото, като на същата ще се дължи на основание чл. 36, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от ответната страна, в размер, определен от съдебния състав, разглеждащ исковата претенция. В последното проведено публично заседание на 05.07.2023г., в хода на устните състезания по делото (л.271), адв. К. отново е поискала присъждане на разноските по делото съобразно чл. 38 от ЗАдв. и съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

С постановеното Решение № 134 от 08.12.2023г. по гр.д. № 423/2022г. по описа на РС – П., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от К. И. К. срещу „А. М.“ АД искове и е възложил в негова тежест направените от ответното дружество по делото разноски.

Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба от К. И.

К. чрез адв. С. С., по повод на която е образувано настоящото в.гр.д. № 92/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Към нея е приложено адвокатско пълномощно на адв. С. за осъществяване на процесуално представителство на жалбоподателя по делото във връзка с депозираната въззивна жалба. В проведеното на 28.02.2024г. пред въззивната инстанция публично заседание, в хода на устните състезания, адв. С. е заявил, че не претендира присъждане на разноски по делото, тъй като такива в производството не са сторени.

С постановеното по делото Решение № 82 от 13.03.2024г., по в.гр.д. № 92/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, въззивният съд на основание чл. 271, ал. 1 ГПК е отменил изцяло първоинстанционното Решение № 134 от 08.12.2023г. по гр.д. № 423/2022г. по описа на РС – П. и вместо него е уважил 3 исковите претенции, като е признал уволнението на К. И. К. за незаконно и е отменил наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество и е осъдил последното да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и е възложил разноските в производството (за допуснатите и назначени експертизи пред първата инстанция и за държавна такса) в тежест на ответното дружество. Разноски в полза на въззивната страна не са присъждани с оглед изричното изявление на адв. С..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното:

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК при уважаване на исковата претенция, ищецът има право да иска да му бъдат присъдени разноските, които е направил в производството, в това число и заплатеното от него адвокатско възнаграждение за един адвокат, ако е бил представляван от такъв. Със същото право разполага и ответникът при отхвърляне на иска съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. По съществото си претенцията за разноски не представлява отделен иск, а е акцесорно вземане на страната в производството, в чиято полза е постановено съдебното решение, т.е. която е получила защита на накърнените си в следствие на правния спор материални права и която страна действително е направила такива разноски. Съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за разноските, а присъжда такива само по изрично направено искане и при доказване на извършването им.

От правилото, че на присъждане в полза на някоя от страните по делото подлежат само действително направените от нея разноски, вкл. и заплатен адвокатски хонорар, чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвижда едно изключение.

Съгласно посочената разпоредба, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ на лице, попадащо сред кръга на изчерпателно изброените в чл. 38, ал.

1, т. 1-3 ЗАдв., при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение, определено съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следователно, посочената правна норма регламентира самостоятелно право на адвоката, оказал безплатна правна помощ на страна по делото, да иска от 4 съда да му определи адвокатско възнаграждение, заплащането на което да бъде възложено в тежест на насрещната страна. За целта на общо основание адвокатът следва да е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да е доказал осъществяването от него на безплатна правна помощ (без да е необходимо да се доказват самите предпоставки за осъществяването й по т.1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.), както и по отношение на представляваната от него страна да са налице основанията по чл. 78 ГПК, а именно – решението да е благоприятно за нея. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че посоченото вземане на адвоката спрямо насрещната страна възниква без да е нужно непременно на самия представляван да са присъдени разноски с решението, доколкото е възможно такива изобщо да не са направени от него.

В настоящия случай, процесуалното представителство на ищеца в първата инстанция и въззивник пред настоящата инстанция К. И. К. е осъществено от различни процесуални представители – от адв. К. пред първоинстанционния съд и от адв. С. пред въззивния съд, като всеки от тях, при условие, че установи наличие на посочените по-горе предпоставки по чл.

38, ал. 2 ЗАдв., би разполагал със самостоятелно право да иска присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за обезвъзмездяване на положения от него труд.

С отмяната на първоинстанционното решение и уважаването на исковите претенции на ищеца и въззивник, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, за него възниква правото да иска да му бъдат присъдени разноските, направени в производствата пред двете инстанции, съответно на процесуалния му представител, оказал безплатна правна помощ – да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за всяка инстанция. Обстоятелството, че ищецът и въззивник е бил представляван пред двете инстанции от различни процесуални представители, не следва да бъде тълкувано в ущърб на някой от тях. В този смисъл, макар и действително адв.

С. да не е поискал присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция нито в полза на въззивника, нито в своя лична полза, поради което и не е представил списък по чл. 80 ГПК, това негово изявление не лишава адв. К. от правото да иска да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъщественото от нея процесуално 5 представителство на ищеца в производството пред първата инстанция. Тъй като претенцията на последната е била своевременно предявена до приключването на последното заседание пред районния съд, представени са доказателства за оказаната безплатна правна помощ (договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно), както и списък по чл. 80 ГПК на разноските пред първата инстанция, а с въззивното решение са уважени исковите претенции и за представлявания са възникнали предпоставките по чл. 78, ал. 1 ГПК, то настоящият състав намира същата за основателна, поради което и следва да бъде уважено направеното с молбата й по чл. 248 ГПК искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските.

С оглед на това, следва да се допълни решението на въззивния съд, като въззиваемото дружество „А. М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., местност “А.“, бъде осъдено да заплати на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Т. К. с ЛН ********** и съдебен адрес гр. П., бул. „Ш. с." №***, ет.*, адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на К. И. К. пред първата инстанция в размер на 710 лева. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г., с което е възприето становището, че съдът не е обвързан с определения размер на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът съобрази както липсата на правна и фактическа сложност на делото, така и обстоятелството, че макар в производството пред първата инстанция да са били насрочени пет публични съдебни заседания, адв. К. се е явила само на три от тях, в рамките на които са събрани и всички доказателствата по делото, като независимо от това, същата е станала причина и за отлагане на делото. В този смисъл съдът приема, че адвокатското възнаграждение, определено в размер на 710 лева съответства на реално положения от адвоката труд за защита на ищеца в производството пред първата инстанция и на действителната правна и фактическа сложност на делото.