Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 814 от 22.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 928/2022
Вид
Определение № 814
Подписан
22.12.2023
В сила
22.12.2023
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 814 гр. София, 22.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000928 по описа за 2022 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 247 от ГПК и е образувано по молба вх.№ 20853/20.09.2023год. на АД“ Силови машини“ с искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото въззивно решение. Твърди се и се поддържа ,че в мотивите на въззивния съдебен акт е прието че ответниците не дължат на „ Топлофикация София“ ЕАД неустойка за забава за доставка на парапроводи, топлопроводни връзки с топлофикационната система и арматура от 01.05.2013год. до 05.06.2013год.-общо 35 дни в размер на 1 373.57лева на ден или общо 48 074.93лева ,тъй като вземането за тази сума е погасено по давност , въпреки което в диспозитива на въззивния съдебен акт първоинстанционното решение , в тази му част , е отменено и е постановено ново с което искът за сумата от 48 074.93лева е уважен.

Твърди се ,че горното несъответствие между мотивната част на решението и неговия диспозитив се е отразил и върху общия размер на неустойката , посочен като дължащ се на „ Топлофикация София“ ЕАД и това налага коригирането му като от сумата 172 109.15 лева следва да се приспадне недължащата се сума от 48 074.93лева и се посочи действително дължащия се размер , а именно 124 034.22лева. Твърди се също така , че в мотивите на съдебния акт касателно горепосочената част от исковата претенция противоречиво е посочено , че възражението за изтекла погасителна давност за вземането за сумата от 48 074.93лева е основателно , а в друга част- че същото било неоснователно.

По изложените доводи се прави искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 593/28.08.2023год., постановено по възз.т.д.№ 928/2022год. като вместо посочената в диспозитива сума в размер на 172 109.15лева се чете 124 034.22лева ,както и да се заличат пасажите в диспозитива относно дължимостта на неустойка за забава за доставка на парапроводи, топлопроводни връзки с топлофикационната система и арматура от 01.05.2013год. до 05.06.2013год.-общо 35 дни в размер на 1 373.57лева на ден или общо 48 074.93лева .

Останалите страни не са изразили становище по молбата.

След като съобрази данните по делото и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира искането по чл. 247 от ГПК за допустимо и основателно.

Съображенията за това са следните :

Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

1

Очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице при несъответствие между действителната воля на съда и обективираната в диспозитива на съдебния акт, тъй като мотивите нямат сила на пресъдено нещо. На поправка подлежи самото решение, т.е. диспозитивът му, а допусната техническа грешка в мотивите на съдебното решение не подлежи на поправка.

В случая в мотивите на решението си –стр.20 и 21 съдът е разсъждавал върху основателността на исковата претенция на „ Топлофикация София „ ЕАД по чл.92 от ЗЗД касателно доставката на парапроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура-по т.16 от таблицата в исковата молба, отговарящ на т.98 от актуалния график RER-1 от 15.03.2013год. Обосновавайки частичната основателност на исковата претенция –за периода от 01.05.2013год. до 05.06.2013год. и в размер на 48 074.93лева , съдът е разгледал и заявеното възражение за погасителна давност и въпреки че го е определил като неоснователно/стр.21 на решението / на същата страница е формирал окончателен извод ,че вземането е погасено по давност ,респ. че възражението по чл. 111, ал.1, б.“ Б“ от ЗЗД е основателно , поради което искът касателно това вземане следва да се отхвърли.

Въпреки тези си мотиви и формиран краен извод за отхвърляне на исковата претенция, който съответства на направения такъв от първоинстанционния съд в обжалваното първоинстанционно решение, въззивният състав е формулирал диспозитив за отмяна на първоинстанционното решение касателно тази искова претенция и за нейното уважаване. Това е дало отражение и върху посочения в диспозитива общ размер на неустойката , за която е преценено че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и съответно върху общия размер на присъдената с въззивното решение неустойка.

Безспорно при тези данни е налице очевидна фактическа грешка , доколкото действителната воля на въззивния съд / отразена в мотивите на съдебния акт/ за отхвърляне на иска по чл. 92 от касателно доставката на парапроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура-по т.16 от таблицата в исковата молба, отговарящ на т.98 от актуалния график RER-1 от 15.03.2013год не е намерила правилно отражение в диспозитива на съдебния акт като напротив- същата е формулирана в обратния нейн смисъл. Налице е очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 593/28.08.2023год. , постановено по възз.т.д.№ 928/2022год. на САС и искането за нейното отстраняване , обективирано в молба вх.№ 30853/20.09.2023год. следва да се уважи.

Мотивиран от горното , Апелативен съд -София, в настоящия си състав, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 593/28.08.2023год., постановено по възз. т.д.№ 928/2022год. по описа на САС като:

1 . ЗАЛИЧАВА в диспозитива на решението /стр.27/ ЧАСТТА , с която е отменено решение № 1995/07.11.2019год., постановено по т.д.№ 4878/2016год. по описа на СГС, в частта му, с която са отхвърлен искова на „ Топлофикация София „ ЕАД срещу „ Риск Инженеринг „ АД и руското дружество ОАД / ОАО/“ Силови машини-ЗТЛ / Завод за турбинни лопатки/, ЛМЗ /Лениградски завод за метални изделия/, Електросила, Енергомашекспорт“ за солидарното им осъждане на основание чл.92 от ЗЗД да заплатят на ищеца неустойка за забава за доставка на парапроводи, топлопроводни връзки с топлофикационната система и арматура-по т.16 от таблицата в исковата молба, отговарящ на т.98 от актуалния график RER-1 от 15.03.2013год –общо 35 дни в размер на 1 373.57 лева на ден или общо 48 074.93 лева

2.ЗАЛИЧАВА в диспозитива на решението /стр.28/ ЧАСТТА , с която „ Риск Инженеринг“ АД и и руското дружество ОАД / ОАО/“ Силови машини-ЗТЛ / Завод за турбинни лопатки/, ЛМЗ /Лениградски завод за метални изделия/, Електросила, Енергомашекспорт“ са осъдени да заплатят солидарно на „ Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.92 от ЗЗД неустойка за забава за доставка на парапроводи, топлопроводни връзки с топлофикационната система и арматура-по т.16 от таблицата в исковата молба, отговарящ на т.98 от актуалния график RER-1 от 15.03.2013год –общо 35 дни в размер на 1 373.57 лева на ден или общо 48 074.93 лева.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 593/28.08.2023год., постановено по възз. т.д.№ 928/2022год. по описа на САС като навсякъде в диспозитива на 2 съдебния акт вместо „ 172 109.15 лева „ се чете „124 034.22“лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3