Решение № 3550 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3550 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20231100500618 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20057047/12.09.2022 г., постановено по гр. д. № 19951/2021 г., по описа на СРС, 82 с - в, е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че С. Д. Н., ЕГН ********** дължи на „Й.Б.“ ЕАД ЕИК **** сумата от общо 575, 98 лв., представляваща общия размер на неплатените абонаментни такси и услуги за периода 15.11.2018 г. - 14.01.2019 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 27.09.2017 г., лизингови вноски за периода 15.11.2018 г. - 14.03.2019 г. по Договор за лизинг от 27.09.2017 г., лизингови вноски за периода 15.11.2018 г. - 14.03.2019 г. по Договор за лизинг от 28.02.2018 г., неплатени абонаментни такси и услуги за периода 15.11.2018 г. - 14.01.2019 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 25.05.2018 г., неплатени абонаментни такси и услуги за периода 15.11.2018 г. - 14.01.2019 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 12.11.2018 г., лизингови вноски за периода 15.11.2018 г. - 14.03.2019 г. по Договор за лизинг от 12.11.2018 г., ведно със законна лихва от 28.9.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.11.2020 г. по ч. гр. д. № 46422/ 2020 г. на CPC, III ГО, 82 с-в. Исковете са отхвърлени за сумата над 575, 98 лв. до пълния претендиран размер от 1 372, 78 лв. (общо за 796, 80 лв.)

С решението са отхвърлени и предявените от „Й.Б." ЕАД, ЕИК **** срещу С. Д.

Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата от общо 282, 39 лв., компесаторна неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 27.09.2017 г. Договор за лизинг от 27.09.2017 г., Договор за лизинг от 1

28.02.2018 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 25.05.2018 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 12.11.2018 г. и Договор за лизинг от 12.11.2018 г.Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедно производства.

Първоинстанционното решение се оспорва от ищеца „Й.Б.“ ЕАД в частите, в които е отхвърлена претенцията за установяване на задължения за лизингови вноски в размер на 341, 75 лв., за неустойки в размер на 282, 39 лв. и разлика в цената на мобилни устройства в размер на 471, 17 лв. По отношение претенциите за лизингови вноски в жалбата се поддържа, че неоснователно съдът е приел, че ищецът не е упражнил правото си да обяви за предсрочно изискуеми посочените лизингови вноски, начислени във фактура № 7286090737/15.03.2019 г., както следва : 61, 67 лв. лизингови вноски начислени за предпочетен номер +****; 50, 28 лв. - лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +****; 229, 80 лв. - лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +****. Излага доводи, че процесните договори за лизинг са сключени на 27.09.2017 г., 28.02.2018 г. и 12.11.2018 г. за срок от 23 месеца, като се прекратени съответно на 27.08.2019 г., 28.01.2020 г. и 12.10.2020 г., поради изтичането на срока. Счита, че при това към датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 28.09.2020 г., падежът на всички лизингови вноски по първите два договора е настъпил, а по третият единствено последната 23-та лизингова вноска не е била падежирала. Счита, че оставащите лизингови вноски действително са начислени накуп във фактура № 7286090737/15.03.2019 г. на основание предсрочна изискуемост, но фактурата не е основание за възникване на вземането. То произтича от самите договори за лизинг, според които падежите на вноските са настъпили. Сочи, че в исковата молба ищецът се е позовал на такава обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите, като е посочил, че въпреки изтичането на сроковете и неплатената цена на устройствата, те не са върнати на мобилния оператор. Оспорват се и съображенията на СРС по отношение на отхвърлените неустойки в общ размер на 282, 39 лв., както следва 112, 47 лв. неустойка за предпочетен номер +****, 92, 46 лв. - неустойка за предпочетен номер +****, 77, 46 лв. - неустойка за предпочетен номер +****. Неправилни са мотивите на съда, че дружеството не е представило доказателства да е упражнило правото си да развали договорите, а оттам - вземането за неустойка не е възникнало. Сочи, че в неустоечните клаузи от допълнителните споразумения към договорите е предвидено, че вземанията за неустойка се дължат в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията. Неплащането на месечните абонаментни такси безспорно е нарушение на договорни задължения и основание за възникване на вземането за неустойка и разлика в цената на устройството.

Позовава са на практика на съдилищата по този въпрос. Поддържа, че в клаузите е предвиден, че максималният размер на неустойката не може да надвишава три месечни такси без ДДС, а съгласно съдебната практика този размер на неустойка не е прекомерен или неравноправно уговорен в ущърб на потребителя, по смисъла на ЗЗП.

Сочи, че процесните неустойки са в размер на три такси без ДДС. По отношение на отхвърлените суми за разлика в цената на мобилни устройства в размер на 471, 17 лв., начислени във фактура № 7286090737/15.03.2019 г., както следва : 106, 19 лв. - за мобилно устройство за предпочетен номер +****; 149, 58 лв. - за мобилно устройство за предпочетен номер +****; 215, 40 лв., за мобилно устройство за предпочетен номер +**** поддържа, че сумите, представляват разликите в цените на устройствата без абонамент и преференциалните общи лизингови цени, на които са предоставени.

Поддържа, че сумите са начислени на основание раздел III, чл. 3, б. (б) от 2

Допълнителното споразумение с предпочетен номер +**** и раздел IV, чл. 3, б. (б) от Допълнителното споразумение с предпочетен номер +**** поради виновното неизпълнение по тях от страна на С. Д. Н. да заплати изискуемите абонаментни такси.

Счита, че като е получил устройствата на преференциални цени, без да изпълни задълженията си и без да ги върне на мобилния оператор, С. Д. Н. се е обогатил неоснователно, поради което незаконосъобразно СРС е отхвърлил исковете. Моли да се отмени решението в отхвърлителните части и исковете да се уважат изцяло.

Претендира разноски в производството.

Въззиваемата страна – ответникът С. Д. Н. не е подал отговор на жалбата чрез особения си представител в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание представителят му оспорва жалбата като неоснователна, като поддържа, че решението в оспорените отхвърлителни части е законосъобразно, обосновано, мотивирано и съобразено с материалния и процесуален закон. Моли да се потвърди в тази части.

Ответникът С. Д. Н. е подал частна жалба срещу определение № 20069046 от 28.11.2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта по разноските.

Поддържа, че неправилно съдът е намалил възнаграждението за особен представител под минималния размер по НМРАВ, като е приел, че делото не е с фактическа и правна сложност. Счита, че представителството е винаги възмездно по чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Това представителство следва да възмезди осъществената от особения представител защита пред всяка инстанция и възнаграждението му не зависи от резултата от извършената от него дейност. Поддържа, че е проявена процесуална активност от негова страна за подаване на отговор на исковата молба, вземане на становище и явяване в открити съдебни заседания. Моли да се отмени определението и ме се определи допълнително възнаграждение за процесуално представителство от още 145, 86 лв. за СРС.

Ищецът „Й.Б.“ ЕАД е оспорил частната жалба като неоснователна в писмено становище. Поддържа, че законосъобразно СРС е приел, че размерът на възнаграждението на особения представител се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, като може да е и под минималния размер по НМРАВ за съответния вид работа. Излага доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а определеният от съда представител единствено е подал отговор на исковата молба и се е явил в едно съдебно заседание, без да иска ангажиране на доказателства. Възнаграждението, определено от съда, е съобразено с извършените от представителя действия. Моли да се потвърди определението.

Софийският градски съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на страната по въззивната жалба. Съдът следи за прилагане на императивните материалноправни норми и без довод от ищеца.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената част, поради което следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата законосъобразност. При постановяването му на са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е влязло в сила в частта, в която исковете са уважени – като неоспорено от ищеца.

3

Въззивният състав намира, че делото е решено при изяснена в мотивите на СРС фактическа обстановка. Изводите на първоинстанционния съд са направени при преценка на събраните писмени доказателства.

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД - за установяване на задължения за абонаментни такси и заплащане на ползвана далекосъобщителна услуга, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите от абоната, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, общо.

Решението се оспорва само в частите, в които общо е отхвърлена претенцията за установяване на задължения за неплатените абонаментни такси и услуги за периода 15.11.2018 г. – 14.01.2019 г. и за лизингови вноски за периода 15.11.2018 г. - 14.03.2019 г., по трите договора, над размер от 575, 98 лв. до пълния претендиран размер от 1 372, 78 лв., посочени в диспозитива, както и в частта в която е отхвърлена претенцията от общо 282, 39 лв., компесаторна неустойка за предсрочно погасяване по посочените договори. В претенциите, по които се е произнесъл СРС, не е отграничена отделна претенция за цена на мобилни устройства, както се поддържа в жалбата. Настоящият състав съд намира, че предметът на разглеждане пред него е в рамките на произнасянето на СРС, включително относно размера, за който е постановено решението, с което произнасяне въззивният съд е обвързан.

Следователно в частите, в които исковете са уважени за сумата от общо 575, 98 лв., представляваща общия размер на неплатените абонаментни такси и услуги и лизингови вноски, решението е влязло в сила, като неоспорено от ответника.

В случая в производството е установено, че между страните са възникнали облигационни отношения по три договора за мобилни услуги, подписани от ответника, както следва :

Договор за мобилни услуги от 27.05.2017 г. и допълнително споразумение към него от 27.09.2017 г., с предпочетен номер +****, Договор за лизинг от 27.09.2017 г. за мобилно устройство, модел Sansung, Galaxy J5 2017 Black, за този номер; Договор за мобилни услуги от 25.02.2018 г. и допълнително споразумение към него от 25.05.2018 г. с предпочетен номер +**** и Договор за лизинг от 28.02.2018 г. за мобилно устройство към него – Huawei, модел „Р10 Lite Black"; Договор за мобилни услуги от 25.05.2018 г. с предпочетен номер +**** и Допълнително споразумение към, него от 12.11.2018 г., както и Договор за лизинг от 12.11.2018 г. за мобилно устройство Sansung, Galaxy J6 2018 Dual Black.