Решение № 31 от 13.05.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Берковица, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20241610200323 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. Т. Д., ЕГН ********** от град Вършец, ул.

„............“ № 10А против Наказателно постановление № 24-0370-000067/ 21.10.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Вършец, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да го отмени, като издадено при съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита, а също и при неправилно приложен материален закон.

При издаването на процесното НП не са обсъдени представените от Д. възражения. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Р.М., който заявява, 1 че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП да бъде отменено на основанията ,посочени в нея. Навежда съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на годни доказателства.

Ответната страна– ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Вършец, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл.

№ 717054 от 15.09.2024 г. съставен на жалбоподателя Д. за това, че на 15.09.2024 г. в 12:50 часа в град Вършец, на ул. „Първа“, с посока на движение от ул. „П. Евтимий“ към ул. „Първа“, водачът управлява собствения си лек автомобил „О.М.“ с рег. № ............ като автомобилът не е регистриран по надлежния ред. От направена справка с ОДЧ на РУ Берковица се установило, че регистрацията е служебно прекратена от 20.08.2024 г. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП- управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Актът бил съставен от И. Е. Г.- КО при ОД МВР Монтана, РУ Вършец и подписан от П. М. П. в качеството му на очевидец на нарушението и свидетел при съставяне на акта. АУАН е предявен на жалбоподателя на 15.09.2024 г., подписан е от него, като е отбелязано, че няма възражения. В законоустановения срок административно наказаният не е подал възражение пред Началника на РУ Вършец, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Актосъставителят Г. и свидетелят П., редовно и своевременно призовани, се явяват в съдебно заседание и потвърждават констатациите, отразени в АУАН.

По делото са представени като писмени доказателства НП, АУАН, Постановление на РП Монтана, ТО Берковица за отказ да се образува ДП, Комбинирана застрахователна полица ГО, Копие на СУМПС.

2

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства регистрирани по съответния ред.

Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН и м а доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.

Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 20.08.2024 г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.

574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните 3 пътни превозни средства. Жалбоподателят твърди, че не е получавал уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал.11 от КЗ, нито че регистрацията на автомобила е прекратена.

Не се установява от събраните доказателства да е осъществено нарушението от субективната му страна.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация. Нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС в разпоредбите на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18, т. 2 вр. с чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. е лаконична, поради което са приложими общите правила на АПК относно реда за извършването й, включително и актът по приключване на производството. В посочените разпоредби единствено се споменава, че дерегистрацията става след уведомление от „Гаранционния фонд“, но съществува законова празнота относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по регистрация на МПС, както и срокът, в който той следва да издаде акта по дерегистрация и редът по издаване на този акт. Следователно, обективно невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. А това, че в процесния случай същият не е бил уведомен е обстоятелство, което се установява от събраните по делото писмени доказателства. Именно поради това и в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и в чл. 18б, ал. 3 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. е изрично регламентирано уведомяване на собственика. Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на задължението на собственика да поддържа валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което неизпълнение последният би имал знание при полагане на дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен индивидуален административен акт. По реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производството, административният орган е длъжен да уведоми известните заинтересовани 4 граждани, в случая собственика на МПС. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по общите правила на АПК – чл.

61, ал. 1 от кодекса. При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията на ППС се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация и предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл. 143, ал. 6 от ЗДвП). Връщането на регистрационните табели в сектор „ПП“ към ОД на МВР е елемент от фактическия състав на доброволната дерегистрация. В случая освен че при съставяне на АУАН на 15.09.2024 г. автомобилът е бил с регистрационни табели, административно наказващият орган не е събрал доказателства, че органът по дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и съобщаване на акта по реда на АПК. От доказателствата по делото се установява, че собственикът на процесното МПС не е бил нарочно уведомен, съответно не е научил за факта на прекратената регистрация, включително по друг начин, поради което и недоказан остава субективният елемент от състава на административното нарушение. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В настоящия случай, както вече се отбеляза, не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсимира под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е извършено виновно.

Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните получени от „Гаранционния фонд“, сочещи на липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен собственикът, на когото е регистриран автомобила, въпреки изричното указание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено от общественоопасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен 5 път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК вр. чл.

11 от ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото се събраха изрични доказателства в насока, че извършената дерегистрация не е била съобщена на собственика.

Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от страна на жалбоподателя жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон.

По разноските.

Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като договора за правна защита и съдействие, е удостоверено възнаграждението да е заплатено напълно в брой на 19.02.2025 г. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0370-000067/ 21.10.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Вършец, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което е наложено на К. Т. Д., ЕГН ********** от град Вършец, ул. „............“ № 10А, административно наказание - глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНСЪОБРАЗНО.