Решение № 458 от 07.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300500281 по описа за 2026 година

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. В. М., ЕГН **********, чрез адвокат К., против решение №4854/11.11.2025 г., постановено по гр. д. № 3992/2025 г. по описа на РС -Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД, ЕИК 202423225 иск с правна квалификация по член 439 ГПК за признаване за установено, че Б. В. М. не дължи поради изтекла давност следните суми: главница от 1 189,84 лв. / хиляда сто осемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, законна лихва за периода от 17.04.2014 г. до 20.01.2025 г., в размер на 1 373.88 лв. /хиляда триста седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), разноски по ЧГД № 6223/2014 г. в размер на 350,19 лв. /триста и петдесет лева и деветнадесет стотинки/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.06.2014 г. срещу Б. В. М. по ч. гр. д. № 6223/2014 г. по описа на РС Пловдив на основание заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е образувано изпълнително дело № 20148240402963 по описа на ЧСИ К.М.П..

Жалбоподателят Б. М. обжалва изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като е нарушен процесуалния и материалния закон. Поддържа становището, че за да е налице прекъсване на давността е необходимо да са предприети реално изпълнителни действия, като не е достатъчно самото им поискване от взискателя. В тази връзка коментира конкретни действия, за които счита, че не прекъсват давността. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- „Бест кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225 / с предишно 1 наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/, чрез юрк. Б., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Позовава се на съдебна практика на ВКС, като цитира изложеното в нея, че: перемпцията и погасителната давност са различни правни институти, с различни правни последици / първият не изключва принудително изпълнение досежно вземането, а вторият го изключва /; искано действие по принудително изпълнение не може да бъде отказано от съдебния изпълнител, съответно той е длъжен да го извърши, като в случай че изпълнителното дело е перемирано следва по искането да образува ново дело, по което да го извърши и образуването на новото изпълнително дело е единствената правна последица на настъпилата перемпция; новото искане на свой ред прекъсва течението на погасителната давност - независимо дали във връзка с него съдебният изпълнител е образувал или не е образувал ново дело, съответно необразуването на ново дело по искането е без значение за давността. По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В обжалваното решението първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Б. В. М. против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 439, ал. 2 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: главница от 1 189,84 лв., законна лихва за периода от 17.04.2014 г. до 20.01.2025 г., в размер на 1 373.88 лв., разноски по ЧГД № 6223/2014 г. в размер на 350,19 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.06.2014 г. срещу Б. В. М. от Районен съд град Пловдив, по Ч.Г.Д. № 6223/2014 г. на основание заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е образувано изпълнително дело № 20148240402963 по описа на ЧСИ К.М.П., поради погасяването им по давност. Ищецът твърди, че въз основа на горецитирания изпълнителен лист, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД през 2014 г. е образувало изпълнително дело № 20148240402963 по описа на К.П., с рег. № 824, с район на действие ОС – Пловдив. Твърди, че по силата на представен по изп. дело договор за цесия от 14.09.2018 г. е конституиран като взискател по делото „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСМЪНТС БГ" ЕАД, от когото са поискани и предприети следните действия: на 02.06.2016 г. е направено искане за връчване на документи до кмета на гр. Раковски; на 03.06.2016 г. е извършена по делото справка в НОИ за наличието на трудови договор на длъжника; на 02.06.2016 г. е направена справка в НАП. На 22.05.2017 г. е наложен запор па банкова сметка в „Уни Кредит Булбанк“ АД. На 29.05.2017 г. г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. С тези две принудителни действия била прекъсната давността и от 29.05.2017 г. започнал да тече нова давност, като на 31.10.2018 г. е изпратено до длъжника уведомление за извършена цесия, което обаче не е получено от него. На 14.08.2020 г. от взискателя е депозирана молба за опис на движими вещи, собственост на длъжника, но опис не е извършен. На 29.01.2021 г. от взискателя е депозирана отново молба за опис на движими вещи, но не е платена таксата за този изп. способ и не е извършван опис. На 10.08.2023 г е изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата до длъжника. Следва датата 07.02.2023 г., когато 2 е депозирана молба за справка от взискателя за налични банкови сметки на длъжника.

Ищецът сочи, че от налагане на запора на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на 29.05.2017 г. до налагането на запор на трудово възнаграждение в началото на 2025 г. не били извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за кредит № CREX - 0290I436 от 20.11.2012 г., вземането по който е цедирано на ответното дружество. Поради неизпълнение на задълженията по договора, по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано през 2014 г., изп. дело № 2963/2014 г. по описа на ЧСИ К.П., с рег. № 824.

Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело, били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ К.П., като и от 2014 г. била прекъсната погасителната давност. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че по посоченото изпълнително дело били предприемани изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност. На 29.11.2018 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател - от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало погасителната давност. Новият взискател по делото направил искане за насрочването на описи, оценка и публична продан в дома на длъжника – ищец. На 14.08.2020 г. е входирана молба за опис движими вещи. На 29.09.2021 г. е постъпила молба за опис движими вещи. Сочи се, че в периода 04.06.2015 г. до 04.02.2016 г. на 22.01.2023 г. от страна на длъжника са постъпили доброволни вноски за погасяване на задължението, като всяко плащане по съществуващо задължение съставлявало конклудентно действие по потвърждаването му от длъжника.

От събраните писмени доказателства и от приложеното изп.д.№ № 2963/2014 г. по описа на ЧСИ П., рег. № 824 на КЧСИ се установява следната фактическа обстановка :

Издаден е в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнителен лист от 05.06.2014 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 4203/22.04.2014 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6223/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу ищеца Б. В. М., за следните суми: главница от 1 189,84 лв., 285,56 лева –такса за обработка на кредита, мораторна лихва от 154,44 лева, сумата от 332,60 лева – съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2014 г. до изплащане на задължението. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № 2963/2014 г. по описа на ЧСИ К.П., рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд– Пловдив.

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетите писмени доказателства, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с Договор за цесия от 14.09.2018 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. На 29.11.2018 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент).

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по образуваното изпълнително дело 3

№ 2963/2014 г. по описа на ЧСИ К.П. действия, съдът е приел, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В периода от 22.11.2014 г. до 06.01.2025 г. взискателят е предприемал изпълнителни действия и сезирал многократно съдебния изпълнител с искане за предприемане на такива, поради което не е налице период по-дълъг от 5 години, водещ до погасяване на вземането по давност, като прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция е без правно значение за настоящия правен спор. Поради това е направен извод, че по изпълнителното дело, регулярно са извършвани действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 Г. ОСГТК на ВКС. Не са налице и две действия, между които да е изтекъл 5-годишен давностен срок, поради което и вземанията на взискателя не са погасени по давност.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тези изводи.

При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост на изцяло обжалваното решение. При правилно определяне на предмета на делото, изведен от въведените твърдения и заявения петитум –изпълняемото парично вземане на ответника по отношение на ищеца, за което има влязла в сила заповед за изпълнение издадена по реда на чл. 410 ГПК, е принципно правилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, като точната правна квалификация е чл.439, ал.2 ГПК.

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като се основава на факти, които са новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (Определение № 956/22.12.2010г. по ч.т.д.№ 886/2010г. 1.т.о., Определение № 6 214/15.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1528/2018г., 4.г.о.).

С решението е разгледан точно предявеният иск, липсва нарушение на диспозитивното начало и са налице всички положителни, респективно липсват отрицателни процесуални предпоставки. Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на обжалваното решение само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за неправилност.

В разглеждания казус вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което то се погасява с изтичането на пет години- арг. Чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В тази насока се споделя практиката на ВКС / изразена в Решение № 118/7.7.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, 4 Трето г.о.; Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, Първо т.о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г. на ВКС, Четвърто г.о.; Определение № 50 217/28.04.2023 г. по гр.д. № 849/2022 г. на ВКС, Четвърто г.о../, според която давността по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и когато е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към датата на изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. След изтичането на този срок и на срока по чл. 424 ал. 2 от ГПК за длъжника не съществува искова защита досежно вземането по заповедта на основания, настъпили преди издаването й, поради което настъпилия стабилитет на влязлата в сила заповед за изпълнение – в случая издадена по реда на чл. 410 ГПК , е съответен на силата на пресъдено нещо на съдебното решение.