Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20197 от 07.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61785/2024
Вид
Решение № 20197
Подписан
07.11.2025
В сила
07.11.2025
Състав
ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20197 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110161785 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.

А. Т., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че страните по делото, не са обвързани съответно от сключения между ищцата и първия ответник договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г., поради неговата нищожност и противоречие със закона – липса на реквизити и неправилно посочване на годишен процент на разходите („ГПР“), и сключения между ищцата и втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 42996396/26.10.2021 г., който обезпечава предходния договор, поради неговата нищожност поради противоречие със ЗЗД, ЗПК и ЗПК и за обявяване за нищожността на втория договор поради противоречие с добрите нрави, тъй като не е породил правни последици и че същият обезпечава нищожна кредитна сделка.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник Договор за паричен заем № 4296396/26.01.2021 г., с който на ищцата били отпуснати 1 000,00 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на вноски, с общ размер на вноските 1070,48 лева, последната с падеж на 18.02.2022 г., като заплати и възнаградителна лихва от 40 % годишно, като в договора е посочен ГПР от 46,19 %. В същия ден поради задължение по третата алтернатива ищцата сключила с втория ответник другия оспорен договор – Договор за предоставяне на гаранция № 4296396/26.01.2021 г., с който последният се съгласил да поръчителства на ищцата по договора с първия ответник възмездно, като за това ищцата му заплати 473,52 лева възнаграждение на вноски, платими с тези на кредита, като парите се заплащат на първия ответник. Излагат се доводи, че поради връзката между двата договора това възнаграждение е следвало да се включи по договора за кредит, което не е направено, поради което същият е нищожен, включително и поради това, че за да се сключи договорът е използвана заблуждаваща търговска практика, а също така и защото не са посочени компонентите, от които е изчислен ГПР. Нищожен бил и договорът за поръчителство, тъй като с него основният кредитор целял да заобиколи задълженията си за предварителна проверка на кредитоспособността на ищцата, като обезпечението всъщност покривало разходи по кредита и целяло да ги увеличи, а също така договорът бил нищожен като обезпечаващ нищожна сделка. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника /фирма/, с който 1 предявените срещу него искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Искът не бил допустим, поради липса на правен интерес от ищеца. Поддържа се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 от ЗПК само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се стичат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада към последващи плащания по кредита. Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, както лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран и ясно посочен в чл. 2, т.6 от договора – 40% и условията за прилагането на лихвения процент също били записания в същия. Поддържа, че заемодателят нямал задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията на договора.

Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал.1 ЗПК. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед дефиницията на „общ разход за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Поддържа, че разходите по за предоставяне на гаранция и в частност – уговореното по него възнаграждение не е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, като единственият разход за потребителя била предвидената в договора възнаградителна лихва. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на ищцата.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника /фирма/, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално – като неоснователен. Счита, че процесуалното поведение на ищцовата страна за инициира настоящото производство, представлява злоупотреба с право и съзнателен за обогатяване. По същество искът бил неоснователен, защото ищцата сама се била съгласил да сключи договора, с който вторият ответник да стане поръчител по договора с първия, като за това да получи пари. Законът за потребителския кредит не се прилагал, тъй като не бил относим към договори за платено поръчителство.

Договорът имал ясна цел и обезпечавал задължение по действителен договор за кредит, като страните били договорили възнаграждението индивидуално и ищцата се съгласил с това.

Ищцата не бил подведена и знаела за какво се задължава. Иска се прекратяване на спора по исковете срещу втория ответник, евентуално – отхвърлянето им. Претендират се разноски.

Оспорва се ищцата да има право да ползва безплатна адвокатска помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за паричен заем № 4296396 от 26.10.2021 г., сключен между /фирма/ и М. А. Т., от който се установява, е ищецът е предоставил в заем на ответницата сумата 1 000,00 лева, при двуседмична погасителна вноска в размер на 133,81 лева, със срок на заема – 16 седмици, при 8 погасителни вноски, като първата вноска е следвало да бъде направена на 12.11.2021 г., а последната на 18.02.2022 г. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40,00 %, а ГПР 46,19 %, като общата дължима сума е в размер на 1 070,48 лева. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължил в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от предвидените обезпечения, а именно две физически лица, поръчители или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на същия да е минимум 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР, или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

По делото е предоставен и Договор за предоставяне на гаранция № 4296396 от 26.10.2021 г., сключен между /фирма/ и ищцата М. А. Т., въз основа на който дружеството се задължило да издаде гаранция за плащане в полза на /фирма/, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали от Договор за паричен заем № 4296396 от 26.10.2021 г., за което М. Т. следвало да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 473,52 лева, платимо разсрочено на вноски от по 59,19 лева, заедно с вноските по заема. В договора изрично е уговорено, видно от чл. 3, ал. 3, че /фирма/ е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя.

2

По делото е прието заключение по изготвена ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно дадено, от което се установява, че в размера на ГПР по договора от 46,19 % са включени размерът на заема и номиналната лихва от 40 % годишно, като не е включено възнаграждението на гаранта. Вещото лице пояснява, че в случай, че към ГПР бъде прибавена сумата за гаранция от 473,52 лева, оскъпяването на кредита би било в размер на 1 167 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени срещу първия ответник /фирма/ установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл. 143, ал. ЗЗП, и субективно съединен при условия на кумулативност установителен искове срещу втория ответник – /фирма/ за нищожност с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл.22 ЗПК /срещу ответника /фирма// и с правно основание по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК /срещу ответника /фирма//, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1) че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г. и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г., както и 2) че първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за паричен заем и на договора за предоставяне на поръчителство поради накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че договорите накърняват добрите нрави, респ., че договорът за паричен заем е сключен при заобикаляне на закона /по предявения евентуален иск по /чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД/.

С доклада на делото, обективиран в Определение № 20849 от 12.05.2025 г., утвърден в открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2025 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с първия ответник Договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г., по който му били отпуснати 1 000,00 лева потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 41,21 %, и в чл. 4 от същия е уредено задължение на ищцата да учреди обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора, и че ищеца е сключил с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № 4296396/26.10.2021 г., с който последният се е съгласил да обезпечи договора за кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за осигуряване на поръчителството от 473,52 лева.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

3

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.