Решение № 134 от 23.09.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ямбол, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20242330200498 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. А. Ж., с ЕГН **********, адрес: гр.Я. против Наказателно постановление № ...-... г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Я. в ОДМВР Я., чрез адв. А.а от АК-Я., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като се излагат доводи, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано. Иска се отмяната му и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.

А.а от АК – Я., който поддържа жалбата и прави искане да бъде отменено наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта А. оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и 1 пледира съда да го потвърди, тъй като е безспорно доказано извършеното нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На ... г. в 21.15 ч. жалбоподателят Ж. управлявал собствения си лек автомобил БМВ с рег. № ... в гр.Я. по ул..... На кръговото кръстовище на С. с ул.Б., жалбоподателят форсирал двигателя на автомобила и завил волана, което довело до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобилът поднесъл на платното за движение надясно, след което наляво и продължил посоката си на движение по ул.С.. Тези действия били забелязани от полицейските служители К. и М., които последвали автомобила, управляван от жалбоподателя и го спрели за проверка. Установена била самоличността на жалбоподателя. В автомобила се возел приятел на жалбоподателя – свидетеля П.. Ж. бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. За констатираното от Ж. нарушение, свидетелят К. му съставил АУАН № .... г., като му е вменена за нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, като същият не е направил възражения по него. Впоследствие въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателят на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя К. и на свидетелите М. и П., и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват формално основание за отмяна на НП. И в актът, и в НП 2 пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата при които е било реализирано и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушението в акта и НП. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В процесния казус в АУАН и в НП не само е посочено, че не се използва пътя по предназначение, но е описано, че водачът извършва форсиране на двигателя и при завиване на волана довежда автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила поднася на платното за движение надясно, след което наляво и продължава посоката си на движение по ул.С.. Като е форсирал двигателя и е завил волана, автомобилът е поднесъл на платното за движение, същият е загубил сцепление с пътната настилка и жалбоподателят не е шофирал според общоважимите норми и явно е използвал кръстовището не по предназначение, а с друга цел.

Другата цел в случая е да се форсира двигателя и завива волана, което довежда автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила поднася на платното за движение в посока надясно, а после и наляво. Така описаното поведение на водача на автомобила в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Подобно поведение на пътя е не просто неуместно и несъответно на предназначението на пътя, но е и опасно. За да е налице нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП следва да се установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Според §6, т.1, изр.1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Според чл.2, ал.1, изр.1 от ЗДвП „отворен за обществено ползване“ е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. От тук 3 следва, че мястото на извършване на процесното деяние – кръговото кръстовище на Старата автогара в гр.Я. се явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за движение на превозни средства при еднакви условия за всички участници в движението. Поради това съдът счита, че правилно наказващия орган е приел, че Ж. е използвал пътя в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят като водач на МПС-то е знаел забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП и въпреки това я е нарушил. Времето и действията на Ж. доказват, че той е съзнавал обществено-опасния характер на поведението си и е искал настъпването на обществено-опасните последици, т.е. действал е с пряк умисъл. Поради горното, съдът приема, че е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна извършването на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Съгласно чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв., поради това и с оглед доказаността на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП на Ж. следва да бъдат наложени тези наказания, които са в установения в закона срок и размер. Точно фиксираните им срок и размер не позволяват на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Доколкото определените в НП срок на лишаване от право да управлява МПС и размер на глобата съвпадат с посочените в закона, санкционната част на НП също се явява законосъобразна и следва да се потвърди.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .... г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Я. в ОДМВР Я., с което на Д. А. Ж., с ЕГН **********, точен адрес: гр.Я., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА Д. А. Ж., ЕГН **********, адрес: гр.Я. да заплати на ОДМВР Я. направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5