Решение № 5658 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5658 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20241100511501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 80328 от 11.12.2024 г., подадена от длъжника по изпълнението – „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес управление - гр. София, ул. *******, срещу постановление с изх. № 116523/23.11.2023 г., с което ЧСИ – В. М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС е оставил без уважение молба/възражение с вх. № 74819/22.11.2023г.. упражнена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която е поискано редуциране на начислените разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20238600401958.

Жалбоподателят счита, че отказът на съдебния изпълнител да удовлетвори искането на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за намаляване размера на възложените й за плащане – адвокатско възнаграждение е незаконосъобразен и следва да се отмени от съда. Посочва се, че жалбоподателят, като длъжник по изпълнението в изпълнително дело № 20238600401958 е получил на 21.11.2024 г. от ЧСИ покана за доброволно изпълнение, в която са включени уважени от него разноски за изпълнението в полза на взискателя в размер на 1290 лв. съставляващи адвокатско възнаграждение. Въпреки своевременно депозираното искане от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за намаляване на тази възложена му разноска до сумата от 200,00 лв. с обжалваното постановление съдебния изпълнител я е оставил без уважение. Отбелязва се, че единственото фактическо действие по изпълнително дело № 20238600401958 се свежда до подаването на молба от Д.Я. за образуване на изпълнително дело срещу „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за събиране 1 на суми по издаден изпълнителен лист от 02.06.2023 г. В тази молба е посочен и начина на изпълнението, като в течение на производството взискателя разполага с възможност да посочи и други начини за изпълнение, с които да постигне удовлетворяване на изплняемото си право. Обръща се внимание на това, че „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е дружество – мобилен оператор , чиито банкови сметки са публично оповестени, съответно е правен субект който няма финансови затруднения и спрямо него в бърз порядък в рамките на образувано изпълнително производство може да се постигне събиране на паричния дълг. В този смисъл прилагането на поискания изпълнителен способ с молбата за образуване на изпълнителното дело – запор на банкови сметки би бил напълно ефективен и достатъчен за удовлетворяване на вземането, респективно не би било необходимо предприемането на допълнителни процесуални действия от адвоката на взискателя - Д.Я., които да обуславят пораждането на допълнително право да се инкасира адвокатско възнаграждение за представителството й в изпълнителния процес, извън следващото се такова по чл. 10, т. 1 НМРАВ, което възлиза на 200,00 лв. В този контекст определянето на адвокатско възнаграждение в порядък на сумата от 1 290 лв. съставлявало незаконосъобразен акт по разноските в изпълнителния процес, съответно отказа да бъде редуцирано до 200,00 лв. също се сочи да е такъв акт, като се иска неговата отмяна. Настоява се и за присъждането на разноски /държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт/ направени за провеждане на защитата от жалбоподателя по настоящия съдебен контрол.

Взискателят по изпълнителното дело Д.Я., чрез пълномощника си адвокат – Б. не се е възползвала от правото си на писмено становище по упражнената от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД жалба срещу акт на съдебния изпълнител.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава тя трябвало да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20238600401958 по описа на ЧСИ-В. М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 13.11.2023 г. по молба на взискателя – Д.Д.Я., подадена чрез адвокат – Б. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.06.2023 г. по гр.д. № 55711/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, въз основа на решение от 16.11.2022 г. на СРС и Решение от 12.04.2023 г. на СГС, с което „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е осъден да заплати сумите от 263,18 лв. – разноски пред СРС и 499,65 лв. – разноски пред СГС. С молбата е поискано да се пристъпи към прилагане на изпълнителен способ - налагане на запори върху банковите сметки на длъжника след тяхното установяване.

2

Приложено към молбата е пълномощно, с което Д.Д.Я. е упълномощила – адвокат К.Б. да извършва представителството й пред всички частни съдебни изпълнители. Съгласно договор за правна защита и съдействие подписан на 10.11.2024 г. Д.Д.Я. е възложила на адвокат К.Б. да й окаже правна защита и съдействие изразяваща се в образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по него и събиране на вземания от длъжник - „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и използване на специална адвокатска сметка за събиране на вземането по изпълнителен лист издаден на 02.06.2023 г. Договорено и платено в брой от клиента на адвоката е възнаграждение в размер на сумата от 1290 лв., като за същото е издадена и фактура за сумата от 1 290 лв. с начислен ДДС.

В изготвената ПДИ с изх. № 112059/13.11.2023 г. ЧСИ е приел на основание чл.

78 във връзка с чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство по и. д. № 20238600401958 в частност адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в размер на сумата от 1290 лв.

След получаване от длъжника по изпълнението на ПДИ, в която са отразени за плащане и приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 290 лв.. Срещу постановлението за разноски от длъжника – „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД своевременно на 22.11.2023 г. е упражнено възражение с искане за тяхното изменение чрез неговото намаляване на адвокатския хонорар до сумата от 200 лв.

На 23.11.2023 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД отнасящо се до дължимостта и размера на разноските в изпълнителния процес. Този акт е и предмет на предприетото обжалване.

Жалбата е депозирана в кантората на ЧСИ В. М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС на 11.12.2024 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в двуседмичен срок от получаване на съобщението за отказа разноските в изпълнителния процес да бъдат изменени /съобщението е получено на 01.12.2023 г. от служител на „А1 България“ ЕАД/.

С разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.

Предвид гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението 3 може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.

В жалбата са направени оплаквания, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.

Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).

Видно от представените материали по изпълнително дело № 20238600401958 по описа на ЧСИ В. М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 13.11.2024 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен лист. Съгласно съдържанието на упоменатата молба, пълномощникът на взискателя е посочил, като предпочитан изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника. Към молбата за образуване на изпълнителното производство са ангажирани доказателства за възлагане от Д.Д.Я. на адвокат К.Б. извършването на редица процесуални действия за защита правата и законните интереси на клиентката, а именно : образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по него и събиране на вземания от длъжник - „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и използване на специална адвокатска сметка за събиране на вземането по изпълнителен лист издаден на 02.06.2023 г.

Посочено е, че договореното възнаграждение за възложената адвокатска услуга възлиза на сумата от 1290 лв. с ДДС и е удостоверено, че тази сума е била платена в брой от клиента на адвоката към датата на подписване на договора, а именно – 10.11.2023 г. По делото се установява, че упълномощеният от взискателя адвокат е осъществявал действие по изпълнителното дело свеждащо се единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумата, присъдена на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. В тази молба е упоменат и изпълнителния способ, който да послужи за изпълнение на допуснатото до принудително изпълнение парично вземане.

4

На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. Това възнаграждение несъмнено се дължи от длъжника по изпълнението, тъй като същия е дал повод за образуване на изпълнителния процес спрямо него, доколкото не е осъществил плащане на изискуемо свое парично задължение. Същественият въпрос във връзка с потенциално следващото се в полза на взискателя вземане за разноски по изпълнителното производство е съсредоточен върху обстоятелството, дали наред с полагащото се адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителния процес е възникнало и вземане за токова свързано с процесуално представителство на взискателя по изпълнителното производство. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от НМРАВ за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си за образуване на изпълнително дело кредиторът посочва начинът на изпълнението, като в течение на същото той може да посочи и други начини за изпълнение. В случая взискателя – Д.Я., чрез процесуалния си представител- адвокат Б. е направила именно това – указала е на съдебния изпълнител, че желае изпълнението да се насочи към банковите сметки разкрити от длъжника – „А1 България“ ЕАД. Тоест съществен реквизит свързан с редовното упражняване на процесуалното искане за образуване на изпълнителен процес е посочване на изпълнителен способ, или делегирането му на избрания съдебен изпълнител. В този контекст индивидуализирането на желания изпълнителен способ за постигане удовлетворяване на изпълняваното право н съставлява отделно действие по процесуално представителство, което да е различно от упражняването на молбата за образуване на изпълнителния процес. Напротив то е неразривна част от същата.