Решение № 134 от 26.08.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 276/2026
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 26.08.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Милен Петров Славов, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.514 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1,т.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. Варна, 26.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Юлия Р. Бажлекова
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500276 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл. 463 ГПК, образувано по жалба на Д. Д. Г., А. Д. Г. и Д. Д. Г., чрез адв. С. Н. от АКВарна, срещу решение № 405/17.04.2026г., постановено по в. гр. д. № 117/26г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е оставена без уважение жалбата им, насочена срещу разпределение от 20.03.24г., извършено от ЧСИ Д. Янкова, рег. № 711, на КЧСИ, район на действие – ОС-Варна, по изп.д. № 20127110400915, по което жалбоподателите са длъжници. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, явно противоречие на материалния закон и необосновано. Излага се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е отказал да разгледа оплакванията на жалбоподателите по чл.435, ал.2, т.7 ГПК срещу разноските по изпълнението, не е обсъдил всички наведени във жалбата възражения и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Посочва се, че в обжалваното разпределение не е посочен и изчислен размера на вземането на взискателя Т.
Е. към 20.03.2024г.; не са били отчетени изплатените по неговата сметка суми; не е посочена събраната сума след издаването на изпълнителните листи от взискателите по чл.514 ГПК. Като неправилни и необосновани се оспорват констатациите и изводите на съда, че в жалбата не са били наведени твърдения и в хода на делото не са представени доказателства за извършени от жалбоподателите плащания на задълженията преди образуване на изпълнителното дело и доброволни плащания след образуване на делото директно в полза на взискателя. В нарушение на чл.460 вр.чл.514 ГПК ЧСИ не 1 е установил актуалния размер на вземането на всеки от взискателите преди извършване на разпределението, като същото е извършено при нарушение на императивните изисквания на чл.76 ЗЗД. Изложени са и оплаквания за неправилно определен размер на разноските по изпълнението.
Претендира се отмяна на обжалваното решение, отмяна на обжалваното разпределение и извършване на ново такова.
Отговор на жалбата е депозиран от взискателя „Алианц Банк България“ АД, който чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че ирелевантно за законосъобразността на обжалваното разпределение е оплакването в жалбата, че в същото не е посочен размера на вземането на присъединения взискател Т. Е., тъй като суми за това вземане на са разпределяни. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение, като обжалваното решение се потвърди като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В депозираната пред Апелативен съд Варна са изложени оплаквания, които са идентични на тези в жалбата, с която е бил сезиран въззивния ОСВарна и се изразява несъгласие с изложените в обжалваното решение мотиви за неоснователност на същите. Относно оплакванията, че в разпределението не е посочен размера на вземането на присъединен взискател и не са отчетени заплатени към взискателя суми преди образуване на изпълнителното производство, за които въззивният съд е приел, че са бланкетни следва да се посочи, че съобразно приетото в т. 1 от ТР № 2/22.11.22г. по т.д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Поради това и настоящият състав на съда счита, че след като жалбоподателите не са навели твърдения и не са ангажирали доказателства за извършени погашения до образуване на изпълнителното производство, не са посочили в какво точно се изразява неправилното изчисление на разпределените в полза на тези взискатели суми и какъв според жалбоподателя следва да е точният им размер, не следва да извършва допълнителна проверка, освен ако въз основа на други оплаквания се стигне до уважаването на жалбата, което да налага необходимостта от промяна на цялото разпределение.
В случая, с извършеното на 20.03.2024гг. разпределение не са били разпределени суми в полза на взискателя Т.Е., поради което и непосочването в протокола на актуален размер на вземането на този взискател не може да обоснове извод за незаконосъобразност на разпределението.
В обжалваното разпределение са включени първоначалният и присъединените по право взискатели. Изп.д. № 20127110400915 на ЧСИ Д.П.Я. е образувано по молба на „Алианц Банк България“ АД и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 11353/2012г. по описа на ВРС срещу длъжниците Д.
2
Д. Г., Д. Д. Г., А. Д. Г. и К. Г. Г. за събиране на парични вземания в размер на 114 512,77 евро (главница), 2076,03 евро- просрочена лихва, 5890,35 европреструктурирана лихва, 3549,90 евро – наказателна лихва за просрочена главница, 1621,45 евро – неустойка, 42,95 евро-разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2012г. и 4 994,94 лева – държавна такса. Въз основа на удостоверение на НАП, като взискатели по делото са присъединена Държавата - за задължения на Д. Д. Г., Д. Д. Г. и А. Д. Г. и Община Варна - за данъчни задължения на длъжниците за имотите, предмет на публичната продан.
По реда на чл.456 ГПК, с разпореждане на ЧСИ от 11.04.2018г. като присъединен взискател е конституиран Т. С. Е., въз основа на депозирана молба и два бр. изпълнителни листи, издадени за парични вземания срещу длъжника Д. Г. в размер на 8500лв. и 12 000лв.
Принудителното изпълнение е било насочено върху ипотекирани недвижими имоти, собственост на длъжниците, находящи се в гр. Варна, местност „Малкою“ 424, представляващи жилище, разположено на втори етаж жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 110,20 кв.м. и жилище разположено на трети етаж на сградата с площ 110,20 кв.м. С протоколи за обявяване на наддавателни предложения от 27.06.2023г. за купувач на двата имота е обявен Т.И.И. при цена за всеки от имотите в размер на по 6363,36 лева. След заплащане на цената, в полза на купувача са издадени постановления за възлагане, които са били обжалвани пред съд по реда на чл.435, ал.3 ГПК, като подадените жалби са били оставени без уважение като неоснователни с решение № 33/11.01.2024г. по в. гр .д. № 2433/2023г. по описа на ВОС и решение № 1463/11.12.2023г. по в.гр.д. № 2421/2023г. по описа на ВОС.
В обжалваното в настоящото производство разпределение от 20.03.2024г., на постъпилите от публичната продан на двата имота сума от 127 272,72 лева са посочени всички взискатели, които следва да участват в разпределението; посочено е изпълнителното основание за вземанията им и вида и размера на вземанията на всеки един от тях. Посочени са общият размер на подлежащата на разпределение сума – 127 272,72 лв., както и реда на удовлетворяване на вземанията: по чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, в размер на 4 146,52 лева- такси по изпълнението / т.4, т.5, т.26 и т.31 ТТРЗЧСИ/ в полза на ЧСИ, 1180,50 лева- авансово заплатени от взискателя „Алианц банк България“ АД такси и разноски по изпълнението; по чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД- вземане на присъединения взискател Община Варна в размер на 327,62 лева – дължими местни данъци за продадените на ПП имоти; по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД- вземане на „Алианц Банк България“ АД, обезпечено с ипотека на двата имота в размер на 121668,08 лева.
От приетото в производството пред ОС- Варна заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че вземането на взискателя „Алианц Банк България“ АД, при отчитане на извършените погашения от приложените в изпълнителното производство изпълнителни способи, към датата на извършване на разпределението – 20.03.2024г. е в размер на 533 995,66лв., от които: незаплатена главница – 223967,51 лева, законна лихва върху главницата, начислена от 06.08.2012г. – 27128,63 лева, просрочена редовна лихва- 4060,36 лева, обезщетение3 11520,52 лева, наказателна лихва – 6896,51 лева, държавни такси- 3077,58 лева, юрисконсултско възнаграждение – 100 лева, платен депозит за вещо лице-580,92 лева, авансово платени такси по изпълнението – 499,58 лева и такса по т.26 ТТРЗЧСИ- 12 006,05 лева. Вещото лице е посочило, че вземането на присъединения взискател Т. Е. е в размер на 22 468 лева: главница-20 500лв., такси по т.26 от ТТРЗЧСИ- 1968 лева. Вземаните на присъединения взискател ТД на НАП Варна към Д. Г. и А. Г. е в размер на 18 888,40 лева; вземането на Община Варна е в размерна общо 327,62лева.
Размерът на начислените незаплатени авансово такси по т.4, т.5 и т.31 ТТРЗЧСИ е общо 3291,50 лева. Дължимите на взискателя „Алианц Банк България“ АД предплатени авансово разноски са в размер на 499,58 лева; заплатената сума за оценка на вещото лице е в размер на 580,92 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв. или общо 1 180,50 лв. Вещото лице е посочило, че размера на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ, начислена върху вземанията, които се изплащат на кредиторите е 855,02 лева Предвид съответствието на размера на вземанията посочени в извършеното разпределение, с тези установени от ССчЕ следва да се приеме, че и оплакванията за липсата на конкретизиране в протокола на задълженията на длъжника към взискателите към дата на разпределението, с отчитане на извършените погашения е неоснователно. От заключението на вещото лице по ССчЕ е видно, че дължимите към взискателя „Алианц Банк България“ АД суми за главница, лихви, обезщетение, разноски са напълно идентични на посочените в протокола за разпределение от 20.03.2024г., като са отчетени извършените погасявания на част от задължението чрез постъпилите по делото, в следствие на наложени запори върху трудови възнаграждения на К.
Г. и пенсия на Д. Г.. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява извършване на плащания за погасяване на задълженията преди образуване на изпълнителното производство или доброволни плащания директно в полза на взискателя след образуване на делото.
В протокола за разпределение подробно са изброени основанията (чрез цитиране на конкретната точка от ТТРЗЧСИ) за начисляване/заплащане на таксите и разноските, в полза на кой взискател, размера на сумата, която се погасява; размера на законната лихва; вида и размера на вземането. Спазен е и реда на привилегиите, уреден в императивната норма на чл. 136 от ЗЗД.
Правилно като привилигировано в първи ред е включено вземането на ЧСИ за неплатените авансово от взискателя разноски и такси по т.4, т.5 и т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 3 291,50лв. и по т.26-855,02 лева, както и вземането на взискателя за авансово заплатените такси и разноски по изпълнението.
Съобразно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с привилегия се ползват вземанията за разноски на първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на изпълнителните способи, постъпленията от които се разпределят, включително и разноските за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат, които се считат за относими към всеки от приложените способи, тъй като общото упълномощаване за представителство по изпълнителното дело обхваща представителство за всеки приложен способ до пълното удовлетворяване на вземането. От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на дължимите към ЧСИ такси, посочени в разпределението са правилно определени. Съгласно т.3 от ТР №2/2022г. на 4
ОСГТК на ВКС с привилегията по чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД се ползват както обикновените такси на СИ по прилагания способ, така и пропорционалната такса за удовлетворения материален интерес по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и разноските на първоначалния взискател. С привилегия от първи ред се ползват и разноските на първоначалния взискател, като в случая същите са правилно определени в размер на общо 1180,50 лева, включващи предплатените такси по т.4, т.5 и т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 499,50 лева, платена сума за извършване на оценка от вещо лице – 580,92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.