Решение № 194 от 22.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Сливен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200420 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е НП № 004727/23.02.2026 година, с което на Г. П. И., ЕГН ********** с адрес обл. *****, на основание чл.179, ал.3а, във връзка с чл.

139, ал.7 от Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 920, 32 евро /1 800 лева/ за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не изпраща представител и не се явява в съдебно заседание. В жалбата моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Органът издал обжалваното НП, редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното НП за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено следното:

На 05.09.2025 год. бил съставен АУАН № 004727/18.04.2025 против жалбоподателя за това, че на 18.04.2025 год. в 08:33 часа управлява извън населено място ППС с рег.№ *****, вид товарен автомобил, марка „Рено“, 1 модел „Т“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, по път 6: Сливен-662/06-3, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, с което е нарушил чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата. В АУАН било отразено, че нарушението е извършено при следните обстоятелства: На 05.09.2025 год. в 13:45 часа на път II-11 км.21+671, ВидинМонтана посока нарастващ километър, след извършена проверка било установено, че Г. П. И. с ЕГН ********** и адрес обл.***** управлява товарен автомобил марка „Рено“, модел „Т“ с рег.№ *****, собственост на „С.К.“ ООД с ЕИК ***** и адрес обл.***** с обща техническа допустима максимална маса Ф1-20600 кг, за което е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на 18.04.2025 год. в 8:33:27 часа на път 6, км.381+622, пътен участък 6: Сливен-662/06-3 посока на движение нарастващ километър. Посочва се, че горното е неизпълнение на задължение по чл.139, ал.7 от ЗДвП и подлежи на санкция съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП.

В АУАН било отразено, че извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10312, както и че за нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП № 004727/18.04.2025 год. Актът бил връчен лично на нарушителя на 05.09.2025 год. (л. 20 – 21 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 004727/23.02.2026 год. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на жалбоподателя била наложена административна санкция „Глоба” в размер на 920,32 евро / 1800 лева на основание чл. 179, ал. 3а във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. НП било връчено на 16.03.2026 год. с обратна разписка (л. 30 – 33 от делото).

В хода образуваното административнонаказателно производство, като доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с рег.№ ***** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на дата 18.04.2025 год., в 08:33 часа, по път № I-6, км.

2

381+622, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи движението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на дата 18.04.2025 год., в 08:33 часа, по път № I-6, км. 381+622.

С оглед посоченото, от страна на актосъставителя е изискано потвърждение от водача на ППС с рег. № ***** относно самоличността на лицето, управлявало процесното превозно средство на дата 18.04.2025 год.

Към момента на съставяне акта за установяване на административно нарушение на водача Г. П. И. е потвърдил, че е управлявал процесното ППС към датата и часа на извършеното нарушение – 18.04.2025 год., в 08:33 часа.

Във връзка с всичко изложено, регистрираното в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП движение на процесното ППС правилно и законосъобразно е отчетено като административно нарушение, въз основа на което е съставен и АУАН № 004727/18.04.2025 от 05.09.2025 год.

За това нарушение, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата, на водача Г. П. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 920,32 евро /1 800 лева/, като в посочената разпоредба административното наказание е абсолютно определено.

При така установеното съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, а по същество същата е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури предвижда, че държавитечленки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да 3 гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директива 1999/62/ЕО е транспонирана в националното ни право в ЗП – вж. § 16 от ДР на ЗИДЗП (ДВ, бр. 43 от 2008 г.). В съответствие с нея, съгласно нормата на чл.

10, ал. 7 от ЗП, се уреждат условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, които правила са детайлно разписани в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Следователно, когато държавите-членки приемат законодателен акт, с който определят по вид и размер санкциите за нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 1999/62/ЕО, то те безспорно прилагат правото на ЕС. По тази причина и съгласно чл. 51, § 1 от Хартата на основните права на ЕС (вж. решение на Съда на ЕС от 26.02.2013 г. по дело C 617/10, Еkerberg Fransson, т. 17 и т. 19, решение на Съда на ЕС от 05.05.2022 г. по дело C 83/20, т. 25 и т. 26 и др.), те са длъжни да зачитат правата и спазват принципите, регламентирани в разпоредбите на Хартата. В Разясненията по чл. 49 от ХОПЕС, които съгласно чл. 52, § 7 от ХОПЕС и чл. 6, § 1, ал. 3 от ДЕС следва да бъдат взети предвид от юрисдикциите на държавите-членки при нейното тълкуване, е предвидено следното: "Този член повтаря традиционното правило за липса на обратно действие на законите и наказанията. Добавено е правилото за обратното действие на наказателния закон, предвиждащ по-леко наказание, което съществува в редица държавичленки и е отразено в член 15 от Пакта за граждански и политически права......

Параграф 3 повтаря общия принцип на пропорционалност на престъплението и наказанието, утвърден от общи за държавите-членки конституционни традиции и от практиката на Съда на Европейските общности". Следователно разпоредбите на чл. 49, § 1 и § 3 от ХОПЕС, установяващи принципа на законоустановеност и пропорционалност на наказанието, регламентират не право, а именно принцип, на който страните по делото, съгласно чл. 52, § 5, изр. второ от ХОПЕС, могат да се позоват пред националния съд за тълкуване и проверка законността на актовете на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза.

4

С решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C 61/23, "Екострой" ЕООД беше прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

След анализ на предвидените в националното ни право глоби и имуществени санкции по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. и 2500 лв. (т. 48 от решението), в т. 52 от същото Съдът на ЕС изрично е посочил, че разглежданата система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища при отчитане на характера или тежестта на извършеното нарушение (напр. степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение – т. 49 от решението, разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса или наличието на предварително заплащане на размера на тол таксата за даден маршрут – т. 50 от решението, категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство – т. 51 от решението). В т. 53 от същото решение Съдът на ЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда системата от наказания, предвидени в чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, се явява непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Така установената явна несъразмерност на предвидените в тези разпоредби наказания, предвид техния фиксиран размер и невъзможността за адаптирането им в съответствие с особеностите на конкретния случай, както и изключването на възможността за прилагане на института на маловажния случай съгласно чл. 189з от ЗДвП, се явява в противоречие както с вторичното – чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, но така и с първичното право на ЕС – чл. 49, § 3 от ХОПЕС (според чл. 6, § 1, ал. 1 от ДЕС Хартата има същата юридическа 5 сила като Договорите).

В константната практика на Съда на ЕС безпротиворечиво се приема, че националните съдилища, натоварени в рамките на тяхната компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, са длъжни да гарантират пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост по собствена инициатива оставят без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат, без да е необходимо да искат или да изчакват тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг конституционен ред (вж. в този смисъл решение от 04.12.2018 г. на Съда на ЕС по дело C 378/17, Minister for Justice and Equality, т. 35, решение от 09.03.1978 г. по дело С-106/77, Simmenthal, т. 17, 21 и 24, решение от 06.03.2018 г., по съединени дела C 52/16 и C 113/16, SEGRO и Horvбth, т. 46 и мн. др.).

Следователно, след като с решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C 61/23, "Екострой" ЕООД е установено противоречието на предвидените в чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП санкции с изискването за тяхната пропорционалност, изведено в първичното и вторичното право на ЕС, то за българския съд следва задължението да остави посочените санкционни разпоредби неприложени.