Решение № 260094 от 28.08.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7408/2019
- Вид
- Решение № 260094
- Подписан
- 28.08.2020
- В сила
- 10.12.2020
- Състав
- НИКОЛАЙ ДИЯНОВ ГОЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260094 гр. Пловдив, 28.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7408/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от Й.З.Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19- 1030- 008484 от 25.09.2019г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на Й.З.Г., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 / дванадесет/ месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата.
Жалбоподателят поддържа, че при навлизането му в кръстовището, съвсем случайно управляваният от него автомобил е загубил сцепление. Противопоставя се на констатациите, че преднамерено е ускорявал и е завъртял около оста управлявания автомобил. Жалбоподателят поддържа, че предвид технически особености на управляваното от него МПС, при извършване на маневра „обратен завой“, едната от гумите на задната ос е изсвистяла и това е привлякло вниманието на контролните органи. Следвайки това, те са го спрели, насилствено са го извадили от автомобила, задържали са го и са го бутнали на земята по корем, докато е бил със закопчани ръце зад гърба. Сочи, че едва след това му е съставен акт и му е разяснено за какво е задържан. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора. Акцентира се върху обстоятелството, че нарушението не е съставомерно, доколкото липсва субективният елемент- жалбоподателят не е извадил извън контрол управлявания от него автомобил умишлено. Сочи се и че на процесната дата, жалбоподателят не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, непосредствено преди да извърши т. нар. „дрифт“. Поддържа се, че противно на житейската логика е, Г. да забележи полицейските служители и въпреки това да извърши описаните в АУАН и НП действия. Сочи се, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил преднамерено изваден извън контрол, а за кратко е загубил сцепление, без да е налице завъртане на 360 градуса.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят Г. поддържа изцяло казаното от своя защитник. Поддържа, че за него е било тежко преживяване, да бъде задържан за деяние, което не е извършил.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 01.11.2019г., а жалбата е входирана на 07.11.2019г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от Г. без същия да отрази каквито и да било възражения в него.
По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на 31.08.2019г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 25.09.2019г.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 31.08.2019г., около 21.00ч. в гр.
Пловдив, св. П. и св. М.- * при ОД на МВР- Пловдив, били позиционирани на кръстовището на бул. „Санкт Петербург“ с бул. „Източен“ във връзка с провеждащо се спортно мероприятие- футболна среща между отборите на „Локомотив- Пловдив“ и „Ботев- Пловдив“. Свидетелите се намирали в района на светофарната уредба на посоченото кръстовище, като имали ясна видимост към преминаващите през него автомобили. По същото време, жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 316”, рег. № ****, като заедно с него била приятелката му- св. К..
Придвиждайки се с посочения автомобил, жалбоподателят Г. достигнал до кръстовището на бул. „Санкт Петербург“ с бул. „Източен“. За кратко спрял на кръстовището, след което рязко ускорил, направил обратен завой, като целенасочено извел извън контрол задната ос на автомобила ( чрез презавиване до загуба на сцепление) и извършил пълно завъртане около оста на автомобила (завъртане на 360 градуса). Следвайки това, овладял автомобила и продължил движението си, като спрял на следващия светофар, който подал червен сигнал. Извършвайки тези маневри, жалбоподателят препречил движението на други, навлизащи в кръстовището автомобили, но не настъпило ПТП. Тези действия на жалбоподателя били ясно възприети от св. П. и св. М.. Те незабавно последвали автомобила на жалбоподателя, успели да го настигнат и спрат. Снели самоличността на жалбоподателя и се обадили за съдействие на с-р „Пътна полиция“. На място пристигнал св. С., който съставил на жалбоподателя АУАН, с бл. № 383396 от 31.08.2019г. Актът бил предявен на жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията на св. С. (л. 17 от съд. пр.), който в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Думите на св. С. се потвърждават и от казаното от св. П. ( л. 32 гръб от съд. пр.) и св. М. ( л. 40 от съд. пр.). Изложената от свидетелите информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от тях. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че св. П. и св. М., освен преки, са и първични информационни източници досежно развилите се на процесната дата събития. Свидетелите са се намирали на около 10 метра от автомобила, управляван от Г., когато той е инициирал опасната си маневра ( т. нар. „дрифт“). И двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят рязко е ускорил, направил е „обратен завой“ и същевременно с това преднамерено е извадил извън сцепление задната ос на автомобила си, с цел да го завърти на 360 градуса.
Противостоящи на тези показания са думите на св. К. ( л. 18 от съд. пр.) и изложеното от самия жалбоподател. Съдът не кредитира твърденията, че автомобилът за кратко е загубил сцепление, като това е било плод на случайност и не е умишлено търсен ефект. От показанията на св. М. и св.
П. се изяснява, че автомобилът не просто е изгубил сцепление за кратко, а че се е завъртял около оста си на 360 градуса и то вследствие рязкото ускорение на жалбоподателя и действията му по презавиване. Ясно е, че подобна маневра не е може да бъде отдадена на случайност, а е търсен ефект от самия жалбоподател ( св. М., л. 40 гръб- „ Чух свистене на двигател и на гуми…; …автомобилът беше изваден от управление, завъртя се около оста си.“). Следва да се посочи, че така изложеното от св. К., не се кредитира от съда и поради евентуалната й заинтересованост от изхода на делото.
Само по себе си последното обстоятелство не би могло да изключи показанията на св.
К., ако същите се подкрепяха от останалите, събрани по делото доказателства. В противоположна насока са обаче показанията на свидетелите П. и М., които както вече бе посочено, съдът кредитира изцяло. Не на последно място, изложеното от свидетелите П. и М. се подкрепя и от приобщения по делото АУАН бл. № 383396/ 31.08.2019 г., който съобразно нормата на чл. 189, ал.2 ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила.
Съдът не цени приложените по делото два броя снимков материал (л. 38- л. 39 от съд. пр.), доколкото същите не допринасят за изясняването на фактическата обстановка по какъвто и да било начин. Снимката на л. 38 от съд. пр. илюстрира автомобила на жалбоподателя от процесната дата, който е спрян за проверка от служители при ОД на МВР- Пловдив. Последното обстоятелство не се подлага на съмнение от страните и в тази връзка е безспорно установено. Снимката на л. 39 от съд. пр. е изглед към процесното кръстовище, но е видно, че тя не е от процесната дата, предвид което не следва да бъде подлагана на допълнително обсъждане.
Всъщност, в рамките на своята пледоария, защитата измества фокуса на доказване в настоящото производство, като го насочва към обстоятелството дали на процесната дата жалбоподателят е преминал на червен или зелен сигнал на светофарната уредба. Това обстоятелство е напълно ирелевантно в процесния случай, доколкото на жалбоподателя не е вменено нарушение по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП ( несъобразяване с подаден светлинен сигнал), а по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Прочее, след като нито в АУАН, нито в НП е посочено, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, то това обстоятелство въобще не е сред тези, които следва да подлежат на обсъждане в настоящото производство. Именно поради тази причина не следва да бъде подлагана на задълбочено изследване и приобщената по делото циклограма на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Източен“ и бул. „Санкт Петербург“.
По отношение на твърдението за упражнена спрямо жалбоподателя физическа агресия от страна на служителите при ОД на МВР- Пловдив, то съдът счита това твърдение за напълно голословно. Освен, че това изявление произтича единствено от жалбоподателя, то и св. С., който е пристигнал по- късно на мястото на нарушението, ясно посочва, че жалбоподателят се е намирал до своя автомобил и е бил без поставени белезници. Всъщност, ако толкова интензивна репресия като описаната в жалбата, действително е била упражнена спрямо жалбоподателя, то той е можел да посочи това в обособената за тази цел графа в АУАН. Би могъл да релевира възражения в тази насока и след самото му съставяне. Такива обаче, не са налице, като твърдения за осъществена агресия от органите на реда се навеждат за пръв път с жалбата, която е подадена почти три месеца след извършване на нарушението.
По правните аспекти на нарушението по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП:
При така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В процения случай, както вече бе обсъдено от фактическа страна, жалбоподателят е извършвал действия по преднамерено изваждане от сцепление задната ос на своя автомобил, чрез рязко ускорение и презавиване. Вследствие на тези действия, лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е извършил пълно завъртане около оста си. Настоящият съдебен състав счита, че именно предвид така реализираното пълно завъртане на автомобила, силен шум от двигател и свистене на гуми, то е явно, че действията на жалбоподателя са умишлени, а не плод на случайна и момента загуба на контрол. Предвид това, действията на жалбоподателя не могат да бъдат определени като непредпазливи или случайни- те са целенасочени и продиктувани от желанието му да използва пътя, отворен за обществено ползване като съоръжение за моторни спортове. Именно подобен тип поведение е запретено чрез нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, доколкото от особена важност е, водачите на МПС да не предприемат маневри, типични за контролирана състезателна среда. С поведението си, жалбоподателят е застрашил спокойното придвижване по обществената пътна мрежа, а с това е поставил в потенциална опасност широк кръг от лица ( в тази насока Решение № 1366 от
Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2acb1ed3-70de-47ba-838c-294789ed405b