Решение № 1339 от 01.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Варна, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100501513 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба № 24964/13.04.2022г. на П. М. П. , чрез процесуален представител адв. В. Д.-ВАК и въззивна жалба № 24965/13.04.2022г. на П.

М. П. против Решение № 727 от 18.03.2022г., постановено по гр.д. № 5365/2021г. на РСгр.Варна,34 св. с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес *****, заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса на 13.09.2021г., ищца И.Б Д.а, че ответникът П. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ****, не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 308 кв.м., заключена между точки А, В, C и D от приподписаната от съда комбинирана скица № 4, приложена на л. 102 от делото, съставляваща неразделна част от решението, от НИ № 509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма“, землището на гр. Аксаково, одобрен със заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г. на областния управител на област с административен център Варна, целият с площ от 500 кв.м., при граници на реалната част: имоти № № 509.2191, 509.2088 и от две страни останалата част от имот 509.1711, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК .

В жалбата са изложени аргументи за недопустимост и неправилност на решението поради липса на правен интерес на ищеца за водене на иска, нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че за ищеца не е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство, доколкото същия няма самостоятелни вещни права върху процесния имот. Изложени са аргументи за нищожност на решението на ПК № 8487 от 1997 г., поради наличие на такова от 1993г., както и за неправилно приложение на чл. 14 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че съда неправилно е приел, че преценката относно наличието на предпоставките на нормата на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност относно броя на населението на гр.Варна, следва да се прави към монета на приемане на разпоредбата – ДВ бр.28/1992г. обнародван на 03.04.1992г., а не към момента, когато за ползвателя е била налице възможността да упражни правото на изкупуване, в конкретната хипотеза -1997г. Твърди се, че делото е останало неизяснено, 1 доколкото не са налице данни колко е населението към 03.04.1992г. /преброяването е от 04.12.1992г./ , както и доколкото от приетите по делото СТхЕ-зи не е установено точното местоположение на възстановения с решение на ПК –Аксаково на наследниците на К.Я.Г. имот. Оспорен са аргументите на съда и относно началния момент, от който за ответника би могла да започне да тече придобивна давност, респективно момента , в който се счита за завършена реституционната процедура- влизане в сила на ПНИ , като се твърди , че Решението на ПК –Аксаково от 07.04.1997г. е постановено преди 30.07.1997г., поради което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към дата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл.

Претендира се обезсилване/отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърли /да се прекрати производството по него.Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивника,явява се лично и чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, претендира същата да бъде уважена.Претендират присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.Представя писмена защита.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от Б. Г. Д., чрез процесуален представител - адв.Д. А. –ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за допустимо, правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Не е изразил становище по направеното от въззивника доказателствено искане.

В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от И.Б. Д.а, починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Б. Г. Д. срещу П. М. П. иск с правно основание чл.

124 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част от 308 кв.м. (съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. на 14.12.2021г.) от новообразуван имот № 509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма", землището на гр.

Аксаково, одобрен със Заповед № РД-12-7706-235 от 15.08.2012г. на Областния управител на област Варна, целият с площ от 500 кв.м., при граници на реалната част, защтрихована в червен цвят на приложената към молба вх. № 14730/17.06.2021г. скица: от две страни новообразуван имот № 509.1711, новообразувани имоти №№ 509.2191 и 509.2088 и на целия имот: новообразувани имоти №№ 509.2191, 509.2088, 509.2126 и 509.2005.

В исковата молба ищцата И.Б. Д.а, твърди че е един от наследниците по закон на К.Я.Г., на които с Решение № 8478/07.04.1997г. на ПК - Аксаково е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 4.700 дка, при граници по решението: шосе, чешма, дере, Г.И. и П.П., попадаща в терен по § 4 на ЗСПЗЗ. За имота по ПКП към ПНИ е отреден стар имот № 57. Този имот попада по ПНИ на м. „Вълчан чешма", одобрен със заповед № РД-12-7706-235 от 15.08.2012г., в новообразуван имот № 509.1711, като участва в него с площ от 373 кв.м. Твърди, че посоченият новообразуван имот не може да бъде възстановен на наследниците на К.Я.Г., тъй като е записан на ответника въз основа на договор за дарение, оформен в нотариален акт № 81/2017г.Оспорва правата на ответника, като твърди, че същият не би могъл да стане собственик на 2 процесната реална част от имота, тъй като праводателите му М. П. М. и И. П.а М.а не са били собственици на имота. В тази връзка оспорва на М. М. да е било предоставено валидно право на ползване, а ако такова е било предоставено то касае имот различен от процесния. Оспорва и да са били налице предпоставките на закона за изкупуване на имота, тъй като не е отговарял на изискванията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като към настоящия момент в полза на ищцата не е издадена заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да приключи реституционното производство, то и счита, че е налице правен интерес да бъдат отречени правата на ответника върху процесната реална част от имота, поради което и сезира съда с искане за това. Моли и за отмяна на нотариален акт № 12, том I-к, рег. № 308, дело № 17/1999г., вписан в Служба по вписванията под акт № 154, том XI, дело № 102/1999г. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. М. П. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че е собственик на процесния имот въз основа на договор за дарение от 24.07.2017г., обективиран в нотариален акт № 81, том I, рег. № 1369, дело № 71/2017г. на нотариус Ж.К..Излага, че неговите праводатели- М. П. М. и И. П.а М.а са придобили права върху имота въз основа на трансформирано право на ползване в право на собственост. Сочи, че с Протокол № 18/18.06.1985г. на ОбНС-Аксаково на М. М. е било предоставено право на ползване върху хавра от 500 кв.м., землището на Аксаково, м. „Вълчан чешма", при съседи: ползватели М.

П. П., С.Я. и шосе. Така предоставеният имот,при наличие на предпоставките на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - имотът е на 10км. от крайбрежната морска ивица и гр. Варна, чието население към момента на влизане в сила на цитираната норма е било под 300 000 души, е бил изкупен от праводателите му, които са заплатили земята чрез общината.

В условията на евентуалност се позовава на изтекла придобивна давност в резултат на осъществявана фактическа власт върху имота от 24.07.2017г., присъединявайки владението на праводателите си от изкупуване на имота до 24.07.2017. Поддържа, че давността по отношение на наследниците на К.Я.Г. е започнала да тече от момента на постановяване на реституционното решение - 07.04.1997г., с което счита, че е приключила процедурата по възстановяване правото на собственост, тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 68/30.07.1997г., а в същото имотът е описан по начин, който позволява неговото индивидуализиране.Оспорва имотът да е заявяван за възстановяване, поради което не може да се приеме, че е признато право на възстановяване или възстановен на наследниците на К.Г. имот. Прави възражение за нищожност на решението, от което ищцата черпи права, с аргумент, че не е било налице основанието по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменение на решение № 8478/09.03.1993г., с което е отказано възстановяване на собствеността върху нива с площ от 0.600 дка, землището на Аксаково, м. „Вълчан войвода", имот 151, 152, 170-178 по КП от 1990г., тъй като са изминали повече от две години от постановяване на първото решение. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Възраженията на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради липса на правен интерес, съда счита за неоснователни по следните аргументи: Съгласно приетото по т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по ТД№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, видът на иска 3 и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната претенция.За да обоснове правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.Доколкото в конкретната хипотеза се твърди незавършена реституционна процедура - признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - при влязъл в сила ПНИ, съобразно който имотът е записан на ответника, претендиращ права по пар. 4 и сл.ПЗР на ЗСПЗЗ, отрицателният установителен иск против ползвателя е допустима форма на защита /така в Решение № 62 от 09.02.2012 г. по гр.д.№ 294/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 2006/2013 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 68 от 13.06.2011 г. по гр.д.№ 791/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.Определение № 225 от 15.05.2020г. по гр.дело № 3710/2019г. на ВКС ,IIг.о. и др./.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна: по

По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства , че:

Ищцата И.Б Д.а, починала в хода на настоящото производство на 13.09.2021г. и наследена и заместена по чл.227 от ГПК от сина си – Б. Г. Д., е наследник по закон на К.Я.Г., бивш жител на с. Аксаково, поч. на 13.05.1928г. – удостоверения за наследници л. 10-12 и л.84 от дело.

С Решение № 8478 от 09.02.1993г. на ПК-Аксаково, издадено въз основа на заявление вх.