Решение № 3054 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3054 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100507648 по описа за 2023 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 4455 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 6605 по описа за 2022 г. на СРС, 39-ти състав се : ОСЪЖДА Ж. Н. Т.. да заплати на "Топлофикация София“ ЕАД, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД в р . чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , сумата от 1226.86 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, район „**********, аб. № 352387 за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане, сумата от 118.65 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 10.02.2019 г. до 18.01.2022 г., както и сумата от 31.06 лв., представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за 1 главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1226.86 лв., до пълния претендиран размер от 1580.52 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 10.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2018 г. до 3 0.11.2018 г., иска за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 118.65 лв., до пълния претендиран размер от 304.49 лв., както и за периода от 15.09.2018 г. до 09.02.2019 г., иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 31.06 лв., до пълния претендиран размер от 37.92 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 10.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.12.2018 г. до 31.01.2019 г., както и иска за сумата от 8.53 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 30.01.2019 г. до 18.01.2022 г.

Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- Ж. Н. Т..

Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца срещу ответника/въззивник, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени.

Излагат се доводи за недопустимост на исковата молба, тъй като не била заплатена дължимата държавна такса за исковете, което правело първоинстанционното решение нищожно, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материално-правния и процесуален закон.

Счита, че СРС бил оказал нерегламентирана помощ на ищеца, тъй като исковата молба била предявена срещу неизвестно лице; същата не отговаряла на изискванията на чл.127 ГПК. Не можело ищеца да иска от съда да му намери ответника. Освен това, това лице било починало през 2008 г., т.е. преди предявяване на иска и затова исковата молба подлежала на връщане като се позовава на съдебна практика на ВКС. Според тази практика в такива случай не се касаело до нередовност на исковата молба, а до недопустимост.

Счита, че съда нямал право да извършва проверки в НБД, както и нямал право да предоставя на ищеца данни кои са наследниците на починало лице.

Всички действия на съда в тази насока били нищожни и тези документи следвало да бъдат изключени от материалите по делото, тъй като такива проверки съдът можел да прави само в заповедното производство. В правната доктрина това се наричало „Плодове на отровното дърво“. В случая съдът бил 2 оказал нерегламентирана помощ на ищеца като му предал негови лични данни от НБД като привиден наследник на умрял правен субект - Е.Г. Т.а и по този начин го направил абонат на общински имот, актуван като такъв с АОС № 1133/16.05.2008 г. Сочи, че по делото била представена настанителна заповед от 10.08.2021 г. на Кмета на район „Илинден“. Твърди се, че за периода от 2008 г. до 10.08.2021 г. в жилището била настанена П.Т. Д., която била включена в списъка на ЕС, а от 10.08.2021 г. била настанена Искра Златева и още 5 нейни роднини. Твърди се, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. общинският имот се ползвал от П.Т. Д..

Въззивникът никога не бил живял в имота. Твърди се, че по въпроса са налице влезли в сила съдебния решения, с които исковете на ищеца срещу ответника/въззивник били отхвърлени. Твърде се, че се водели срещу него дела за два адреса за един и същ процесен период. Освен това от страна на НАП било издаден документ от 19.08.2022 г., в който било посочено, че в дневниците за продажби на ищеца няма издадени фактури и кредитни известия за абонат Ж. Н. Т., с адрес: гр.София, ул.“*******. Също така нямало данни в НАП за аб.№ 352387 и инсталация 4000023378, които били посочени в исковата молба. Освен това от НАП било установено, че не съществуват фактурите и кредитните известия, посочени в исковата молба.

Намира, че е нарушено правото му на справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧОС, както и задължителната практика на СЕС във връзка с приложимото „задно действие.“ Освен това служебно задължение на съда било да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи като също се позовава на съдебна практика на СЕС. Допуснато било нарушение на разделното счетоводство по чл.37 ЗЕ. Твърди, че бил представил по делото уникално доказателство, получено в резултат на международно разследване, от което се установявало, че може да се манипулират дистанционно данните в топломера и без пломбиране, по интернет и чрез радиовръзка. Затова вече била подадена жалба до Директорат „Правосъдие“ на ЕК за европейско разследване на двете фирми, които били доставчици на ищеца, на тези топломери модел Sharky и Multical. Това означавало, че не може да се дава вяра на отчетност направена с такъв топломер. Затова изготвените по делото съдено-техническа и съдебносчетоводна експертизи не можело да се кредитират. Сочи, че СРС бил извършил превратно тълкуване на представените по делото доказателства; налице било вътрешно противоречие и непоследователност в обсъждането на 3 доказателствата. Въззивникът не можел да отговаря за задълженията за периода от м.05.2018 г.- м.04.2020 г., тъй като Е.Г. Т.а била умряла през 2010 г. дори да бил наследник на същата; той не бил живял в имота, находящ се в гр.София, ж.к.“*******. Не можело да се издава съобщение от 31.07.2020 г. при положение, че в списъка на ЕС за ап.4 била посочено П. Т. Д. и СО. За въззивника не съществувало задължение за прехвърляне на партида. Освен това исковете били недоказани и по размер. Исковете не били станали изискуеми, тъй като нямало издадени фактури; това се потвърждавало от документа на НАП. Практиката на ВКС било щом няма фактури, няма облигационно отношение. Щом частните свидетелстващи документи не били подписани от него, то те не притежавали никаква материално-доказателствена сила Оспорва и, че сградата с адрес: в гр.София, ж.к.“******* е топлофицирана.

Иска се от съда да обезсили обжалваното решение и да върне исковата молба като недопустима, респективно да го отмени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна –„Топлофикация София“ ЕАД, ищец пред СРС, депозира отговор по въззивната жалба. Счита, че същата е неоснователна, а постановеното решение в обжалваната му част-правилно като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Претендират се разноски.

Третото лице помагач по делото – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 29.03. 2023 г., а въззивната жалба е подадена на 11.04. 2023 г., следователно е в срока по чл.

259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

По доводите във въззивната жалба:

4

Действително, страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство.

Противно на соченото от въззивника, обаче, исковата молба е редовна.

Действително, при подаване на същата като ответник са посочени наследниците на Е.Г. Т.а, но в случая този недостатък е отстранен в изпълнение указанията на съда от 05.04.2022 г./виж разпореждането на л.38 от делото пред СРС/.

Противно на соченото, съдът е длъжен да следи през цялото време на производството относно редовността и допустимостта на същото и при констатиран недостатък следва да даде указания за отстраняването му, арг. от чл.7 и чл.129 ГПК, последният озаглавен „Проверка на исковата молба“.

По въпроса за правосубектността съдът не само може, но и е длъжен да прави справки по НБД, точно защото следи за допустимостта на производството във всеки един етап на процеса.

В случая недостатъците на исковата молба са констатирани с горецитираното разпореждане и съдът е дал указания до ищеца да индивидуализира ответниците с три имена и адрес, както и да довнесе държавна такса по така предявените искове.

СРС не е „издирил“ сам наследниците на починалата Е.Г. Т.а, а е издал поисканото с исковата молба съдебно удостоверение.

Удостоверение за наследници е представено и от същото се установява, че Ж. Н. Т. е син на Е.Г. Т.а, починала на 26.06.2009 г.

Следователно въззивника не е „привиден наследник на умрял правен субект - Е.Г. Т.а“, както се сочи от него във въззивната жалба, а този „умрял правен субект“ е неговата майка.

С молба от 10.05.2022 г. ищецът е уточнил исковата молба, виж л.53 от делото пред СРС, като е посочил, че претенциите са предявени срещу Ж. Н.

Т., както и е довнесена дължимата държавна такса.

Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й.

С оглед гореконстатираното, в случая не сме в хипотезата на т.2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.07.2019 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2017

5

Г., ОСГТК НА ВКС

От друга страна, соченото от процесуалния представител на въззвивника недопустимо изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК нито е правено, нито е допускано от съда поради което няма как тази разпоредба да е нарушена.

В исковата молба е посочено, че сумите, предмет на исковете са относими досежно имот с аб.№ 352386, както и, че същият е с адрес: гр.София, *******, ******* и представлява ап.4.

С определение от 31.01.2023 г. съдът е констатирал разминаване между адреса на имота, посочен в исковата молба и този отразен в съдебния протокол за първото по делото публично съдебно заседание като вместо ******* е вписано чл.247 и е дал указания до ищеца за конкретизирането му.

С нарочна молба от 08.02.2023 г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че адреса на имота е този, който е посочен в представения с исковата молба нот.акт № 67 от 1999 г., както и по издадените фактури, а именно: гр.София, *******, ******* и представлява ап.4, виж л.126 по делото пред СРС.

СРС се е произнесъл именно досежно имот с административен адрес: гр.София, *******, *******.

Доводът на ответника, че за същия период имало образувано друго гражданско производство със същите страни, дори да приемем, че е така /което, обаче не е доказано с влязло в сила решение/ е без значение за допустимостта на обжалваното решение, тъй като липсват данни това производство да е във връзка със задълженията на ответника за имот, аб.№ 352387, който е предмет на настоящия спор.

Налага се извод, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.

По доводите във въззивната жалба по съществото на спора:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото е установено, че между ищеца и ответника за процесния период е съществувало правоотношение по доставка и потребление на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Представен бил нот.акт за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, № 67 от 07.12.199 г., от който се установявало, че Е.Г.

Разпечатката съдържа 55 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2aca7176-598f-49b0-8eb9-2e34ce982838