Определение № 589 от 05.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. София, 03.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500203 по описа за 2024 година

С определение № 13110 от 01.11.2023 г., постановено по гр.д. № 20231100505812 по описа за 2023 година, С ОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-1-А, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393, за отмяна на Постановление за възлагане на вземане, вместо плащане от 02.03.2023г. постановено по изпълнително дело № 20228600400555 по опис на ЧСИ - В. М., рег. № *** КЧСИ, с район на действие на СГС.

Срещу този съдебен акт е постъпила частна жалба с вх. Рег. № 105562 от 14.11.2023г. подадена от Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393 с искане за отмяна на определението поради неговата неправилност и необоснованост. В обстоятелствената част на частната въззивна жалба се излага, че с обжалваното пред СГС действие на ЧСИ се приключва изпълнението върху конкретен актив, поради което това действие, представлява основание по чл. 435, ал.1 т.3 предложение три от ГПК за съдебен контрол.

Взискателите НАП, „Стабил 333“ ЕООД, „Джи ес ди – 78“ ЕООД и длъжника „Селена – 52“ ЕООД не са изразили становище по допустимост и основателност на частната жалба.

Жалбата е редовна и процесуално допустима - подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от жалбоподател обосновал правен интерес от въззивно обжалване.

По основателността, настоящият въззивен съд приема следното:

„Първа инвестиционна банка“ АД е присъединен кредитор по право - взискател по изпълнителното дело изп. дело № 20228600400555 по описа на ЧСИ В. М., с район на действие на СГС, възоснова на вписан в ЦРОЗ договор от 16.11.2017г. за особен залог върху 1 вземанията на „Селена 52“ ЕООД по търговски договори от „Бургаспътстрой“ АД. Банката е активно легитимирана с правото да обжалва действията на ЧСИ, съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.1 от ГПК. С постановление от 02.03.2023г. по изп. дело № 20228600400555 по описа на ЧСИ В. М., с район на действие на СГС, вместо плащане съдебният изпълнител е възложил на „Джи Ес Ди-78“ ЕООД вземането на длъжника „Селена 52“ ЕООД от трето задължено лице „Бургаспътстрой“ АД, на основание чл. 510 от ГПК.

Спорът пред настоящия въззивен съд се заключава до това, дали постановлението което, обективира обжалваното пред СГС действие е от категорията на подлежащите на съдебен контрол действия. В обжалваното определение съдът е приел, че действието на ЧСИ с правно основание чл. 510 предложение второ от ГПК не попада в хипотезите на чл.

435 от ГПК, поради което е оставил жалбата без разглеждане. Действието по чл. 510 предложение второ от ГПК - възлагане вместо плащане, представлява способ за принудително удовлетворяване на взискателя, т.н. „принудителна цесия“ и поражда присъщите на цесията правни последици. Превръща взискателя в титуляр на самото вземане и му дава възможност да се разпорежда с него, т. е. да го упражнява в качеството на негов носител.

Следователно по отношение на обекта върху който е насочено вземането, принудителното изпълнение приключва за всички взискатели, в това число и за жалбоподателя. Под приключване на принудителното изпълнение не се има предвид да приключи изпълнителното дело. В случая то продължава, но принудителното изпълнение върху признатото от длъжника вземане приключва с възлагателното постановление.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 510 от ГПК – Глава 45, Изпълнение върху вземания на длъжника, урежда изпълнителните способи върху конкретни имуществени права, затова и всяко действие с което се размества имущественото право от един субект върху друг, представлява приключване на принудително изпълнение. С обжалваното определение, съдът е приел, че действието по чл. 510 от ГПК не е от категорията обжалваеми пред съд действия. Настоящият въззивен съд не споделя този извод. Напротив, с постановлението по чл. 510 пр. второ от ГПК конкретно запорирано вземане, т.е имущество върху което е провежда изпълнение /имуществото е вземане на длъжника/ е дадено на взискател вместо плащане. Това означава, че с действието по чл. 510 от ГПК изпълнението върху вземането, което има длъжника към трето лице приключва с предоставянето му на взискателя.

Изводите на настоящия въззивен съд не следват от разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 435 от ГПК, изключено с мотивите към ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д.

№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС, а следва от естеството на обжалваното действие, защото то представлява акт на приключване на принудителното изпълнение. Приключване на принудителното изпълнение е различно от приключване на изпълнителното дело или неговото прекратяване. Настоящият въззивен съд се разграничава от мотивите в обжалваното определение, според които обявеното приключване на изпълнението с постановлението по чл. 510 от ГПК легитимира с правото на жалба само за взискателя, на който е възложено вземането. Напротив, за него изобщо липсва правен интерес от жалба, но 2 когато взискателните по изпълнителното дело са няколко, съдебният изпълнител е длъжен да спази реда им, а действието, с което възлага вземане, подлежи на обжалване, защото представлява способ за приключване на принудително изпълнение. Приключване на принудително изпълнение е действие изрично посочено в разпоредбата на чл. 435, ал.1 т. 3 от ГПК. По неговата правилност и обоснованост, гражданския съд дължи акт по същество, в който следва да прецени как е достигнало искане от конкретен взискател до съдебния изпълнител, предоставено ли е вземането вместо плащане на взискателя по молбата, на който е образувано изпълнителното дело, отказал ли е той да му бъде възложено вземането, уведомени ли са останалите взискателите за отказа и как, кои от тях са поискали възлагане на запорирано вземане за събиране или на вземане вместо плащане и как е избран конкретен взискател в случаите, в които повече от един е заявил възлагане за събиране или възлагане вместо плащане.

Гражданският съд е бил сезиран с редовна и допустима жалба подадена от процесуално легитимиран взискател, насочена срещу действие, което представлява приключване на принудително изпълнение, поради което дължи акт по същество, относно оспорената от жалбоподателя законосъобразност на обжалваното действие.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 13110 от 01.11.2023 г., постановено по ч. гр.д. № 20231100505812 по описа за 2023 година, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.

Рег. № 47047 от 17.05.2023г. подадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393 срещу Постановление за възлагане на вземане, вместо плащане от 02.03.2023г. постановено по изпълнително дело № 20228600400555 по опис на ЧСИ В. М., рег. № *** КЧСИ, с район на действие на СГС и ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3