Определение № 238 от 19.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. *, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 407 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Т. Ж. Н. от гр. * срещу Разпореждане от 06.12.2023 г. по гр.д.№1980/1985 г. на ЯРС, с което е разпоредено да се издаде, по молба на Х. С. Д. от гр. *, изпълнителен лист за разпределяне право на ползване, въз основа на влязлото в сила Решение № 1063/18.12.1985г. по гр.д.№1980/1985 г. на ЯРС, потвърдено с Решение № 13/16.01.1986г. по гр.д. № 6/1986г. на ЯОС . В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ЯРС е издал разпореждането в нарушение на разпоредбата на чл.409 ГПК, доколкото е видно от решението от 13.12.1985 г. на съда, че на Х. С. Д. вече е бил издаден изпълнителен лист на 19.12.1985 г. По този начин с обжалваното разпореждане от 06.12.2023г. ЯРС е издал втори път изпълнителен лист по същото дело и на същото лице. Т.е. изпълнителният лист от 07.12.2023 г., издаден въз основа на разпореждане от 06.12.2024 г., е втори по ред. Според жалбоподателката е приложимо правилото на чл.409 ал.1 ГПК -ако първообразният изпълнителен лист е изгубен или унищожен, съдът по писмена молба на молителя може да издаде дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Т.е. молителят е следвало да инициира производство за издаване на дубликат от изпълнителния лист, но не и втори път подобен документ да му бъде издаван. Излагат се и доводи, че по гр.д.№1980/1985г. на ЯРС са налични няколко молби, в които молителят Х. С. Д. в кратък период от време от края на 2023 г. до началото на 2024 г. е правил искания за издаване на изпълнителен лист, които са разглеждани от различни състави на ЯРС. Молбата с вх.№4032/04.03.2023 г. съдът не е уважил с мотив, че от делото е видно, че лицето вече е получило изпълнителен лист на 19.12.1985 г. и втори такъв не може да му бъде издаден, без да се води производството за дубликат. В жалбата е направено оплакване и че от запазените документи не може да се установи, дали и кога решението е влязло в сила, и че е редовно от външна страна. Сочи се, ч е се разпределя ползването на имот пл.№6031 в кв.50 по плана на града така, както е показано в заключението на вещото лице Ж.Б. и съпровождащата го скица, представляващи неразделна част от съдебния акт. В делото обаче не е запазено заключението на вещото лице Ж.Б., а има няколко броя скици, без да е ясно, дали изхождат от това лице. Те предлагат различни варианти на разпределение, не са номерирани и в тях не е посочено името на 1 вещото лице. Не е ясно нито коя скица е цитирана в решението, нито кой вариант на разпределение съдът е одобрил. След като решението, заключението и скицата са неразделни части на съдебния акт, същите е следвало да се намират в делото, както и да са подписани от съда. Не е налице възможност на съдебния изпълнител да изпълни решението, защото изпълнителният титул е неясен. В жалбата е изтъкнато и че изпълнителният лист от 07.12.2023 г. е издаден срещу починало от преди осем години лице-Ж.Д. Ч., чийто наследник е жалбоподателката. Изложени са и доводи във връзка с промяна на вида на имота и изтичането на погасителна давнвост за правото на молителя, удостоверено с решението. Искането в жалбата е за отмяна на атакувания съдебен акт и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В срока за отговор въззиваемият Х. С. Д. е оспорил жалбата като неоснователна.

Заявил е, че е подал молба с вх. № 17624/30.11.2023 г. на ЯРС за образуване на изпълнително производство за принудително изпълнение на влязлото в сила решение по гр. д. № 1980/1985 г. на ЯРС, т. к. след смъртта на Ж. Д. Ч. наследниците му са заключили входната врата на общата част от двора и не дават достъп на Х. Д. до тази обща част от дворното място. Посочил е, че по делото няма отбелязване, на коя дата решението е влязло в сила, но след като през 1985 г. е издаден изпълнителен лист, то е влязло в сила по аргумент от разпоредбата на чл. 405, ал. I, във вр. с чл. 404, т. 1 от ГПК. Изложил е доводи относно обстоятелството, че заключението на вещото лице не е запазено в делото, а именно, че предвид позоваването от първоинстанционния съд на това заключение и предвид потвърждаването от въззивната инстанция на решението му, то съдебните състави са запознати със заключението. По отношение на трите приложени по делото скици счита, че няма противоречие или разминаване между тях, напротив, по начина на подреждането им в делото е видно, че втората скица надгражда първата, третата надгражда втората и на третата скица, поставена непосредствено преди протокола от съдебното заседание, е показано разпределението на ползването на двора. Въззиваемият твърди, че имотът изобщо не е променен - нито оградата му е местена, нито има нови постройки. Въпреки многократните опити на Х. Д. да разговаря с ползвателя на имота Е. Ч., да отключи пътната врата на общата част на двора, тя категорично отказва да стори това. Направено е искане, съдът да не уважава жалбата.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 1063/18.12.1985 г. по гр.д.№1980/1985 г. на ЯРС е разпределено ползването на съсобствен имот между Х. С. Д. и Ж. Д.Ч. съобразно заключението на вещото лице и скицата към него, представляващи неразделна част от решението, както и са присъдени разноски на Х. С. Д.. Запазени по делото на скици на вещото лице, първата съдържаща път на движение на Х. Д., а втората-обособените площи за ползване.

Решението на ЯРС е било обжалвано пред въззивната инстанция и с Решение № 13/16.01.1986г. по гр.д. № 6/1986 г. на ЯОС е оставено в сила.

Върху първоинстанционното решение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на “Х.”, срещу положен подпис, отразена е дата 13.12.1985 г.

Обжалваното разпореждане е постановено по молба от 30.11.2023 г. от Х. С. Д. чрез адв. М. за издаване на изпълнителен лист по решението, допълнително уточнена, че искането не включва присъдените разноски.

Първоинстанционният съд е уважил молбата, като е издал изпълнителен лист на 07.12.2023 г..

Частната жалба, подадена на осн. чл. 407, ал.1 ГПК, в законовия срок /при съобразяване на чл. 275, ал.2 ГПК/ и от легитимирано лице, е допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения:

2

Неправилно ЯРС е преценил, че следва да уважи молбата за издаване на изпълнителен лист съобразно чл.404, т.1 и сл. от ГПК. Оплакването в жалбата относно наличието на процесуална пречка -издаден първоначално изпълнителен лист- е основателно.

В случая принудително изпълнение на решението може да се осъществи само въз основа на първичния изпълнителен лист, а ако е изгубен или унищожен- въз основа на негов дубликат, издаден в производството по чл. 409 от ГПК. Съдът не е оправомощен да издава нов изпълнителен лист извън посочената законова хипотеза. Страните не спорят относно издаването на предходен изпълнителен лист, за който е направено отбелязване върху решението, макар и само с посочване на собственото име на ползващото се от него лице.

Въззиваемият не твърди, че се касае за различен от него субект. Излага доводи в отговора относно възникнали понастоящем пречки за ползването на двора, свързани с действията на един от наследниците на починалия длъжник. Тези действия обаче могат да обосноват възникването на други процесуални права за защита на нарушеното субективно материално право, предприемането на други процесуални действия.

Доводите в жалбата относно неяснотата, дали е влязло в сила съдебното решение, не се споделят от въззивната инстанция. Същото е оставено в сила от второинстанционния съд и липсата на отбелязване върху акта на ЯРС на датата на влизане в сила не означава, че тази правна последица не е настъпила. Неоснователни са оплакванията и че е неправилна преценката на съда относно наличие на предпоставките по чл. 406 ал.1 от ГПК – че решението е редовно от външна страна и подлежи на принудително изпълнение. Волята на съда е ясно изразена и как на практика ще бъде изпълнена от ЧСИ, е въпрос от компетентността на последния.

Що се отнася до оплакването в жалбата относно смъртта на длъжника след постановяване на решението, това не е пречка за насочване на изпълнението срещу наследниците съобразно чл. 429 ал.2 от ГПК. Обстоятелства, заявени в жолбата, относно промяната на имота и собствениците му, наличието или не на погасителна давност, не подлежат на установяване в настоящото производство.

Тъй като е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, частната жалба следва да бъде уважена, а разпореждането отменено. Издаденият изпълнителен лист следва да се обезсили.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, съобразно Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради гореизложеното настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 06.12.2023 г. по гр.д.№1980/1985 г. на ЯРС, с което е разпоредено да се издаде на Х. С. Д. от гр. * изпълнителен лист въз основа на Решение № 1063/18.12.1985г. по гр.д.№1980/1985 г. на ЯРС и обезсилва издадения изпълнителен лист от 07.12.2023 г.

ОСЪЖДА Х. С. Д. от гр. *, ул. „*** № *** – Дом за стари хора, ЕГН **********, да заплати на Т. Ж. Н. от гр. *, ул."***"№** ет.* ап.* , ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 415 лв..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4