Решение № 11291 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11291 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Ц.Н при участието на секретаря С.Д.К като разгледа докладваното от И.Ц.Н Гражданско дело № 20231110156426 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от„фирма“ ЕАД срещу Т. С. И. и М. М. В., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по 3/10 ид. част за всеки от двамата, а именно:

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника Т. С.

И. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 109,46 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. и за сумата от 2,99 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (14.06.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 46,36 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г. и за сумата от 0,86 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г.

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М.

М. В. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 109,46 лева 1 главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. и за сумата от 2,99 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (14.06.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 46,36 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г. и за сумата от 0,86 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Т. С. И. и М. М. В. били клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „фирма“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на Д.орите на „фирма“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.

33, ал. 1 от раздел IX на Общите условия от 2016 г. бил определен 45- дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № ****, находящ се в на адрес ****, с абонатен № ****, но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Д.“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до всеки един от двамата ответници, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от същите.

В отговора на ответника Т. С. И. се сочи, че дължимата към ищцовото дружество сума от 228,47 лева е изцяло платена. Към отговора са приложени доказателства за плащане.

В отговора на ответницата М. М. В., чрез адв. Д. Ч. от САК, се навежда, че исковете са неоснователни, по следните съображения. Първо, прави възражение по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД за изтекла кратка 3-годишна погасителна 2 давност. На второ място, ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия досежно процесния имот. Продължава, че липсвали доказателства, че ответницата е собственик съгласно претендираните квоти, както и че е носител на вещно право върху процесния имот или трето ползващо се лице, респективно между страните липсвало облигационно правоотношение по повод доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот. Трето, главницата за дялово разпределение е недължима, с аргумент, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за активната си материална легитимация по този иск, като не е представен актуален договор, с който на ищеца е възложено да събира тази главница в претендирания от него размер. Оспорва и претендираните суми за лихви.

Моли съда да постави решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца и да присъди разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД, не изразява становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № № 33089/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, по което на 27.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за горепосочените суми. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена надлежно на ответниците, които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу издадената заповед, съответно в срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо ответниците в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно: положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.

С доклада по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: 1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; 2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответника през процесния период, в това число, че е собственик, респ. ползвател на процесния топлоснабден имот; 3. количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане; 4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните 3 дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на ответника е възложено да установи, че е платил претендираните суми, както и да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност на вземанията, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към 4 процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „фирма“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.