Определение № 1154 от 28.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1154 гр. София, 28.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20221000500253 по описа за 2022 година

Производство е по чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Л. К. А., срещу определение №133/17.01.2022 г., постановено по т.д.№2251/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по възражение, подадено от адвокат Л. К. А. срещу отказ на синдиците на КТБ АД (н.) да бъде включено заявеното от него вземане за разноски в списъка з на кредиторите.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че съдът е достигнал до грешния извод, че ищецът няма право на възражение против отказа вземането му да бъде включено в списъка на кредиторите с приети вземания, за да може ефективно да бъде включено в следващото разпределение на събраните суми в масата на несъстоятелността. Твърди, че искането му, вземането да бъде включено в списъка на кредиторите не е нито просрочено, нито недопустимо, предвид установяването му с влязло в сила решение. Излага подробни съображения в частната жалба.

Моли съда, да отмени на обжалвания акт и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и предвид изразените от страните становище, намира за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

Обжалваното определение е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274 ал.1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има правен интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по търговско дело № 2251/2012г. по описа на СГС, ТО, 10-и състав, образувано по възражение вх.№ 27950/18.11.2021г., подадено от Л. А. срещу неприемане от синдиците на „КТБ“ АД (н.) на вземане и включването му в списъка с приетите вземания по чл.46 ал.1 т.6 предл. първо от ЗБН във вр. с чл.45 от ЗБН, като е приел, че производството е недопустимо, т.к. от една страна процесното вземане няма характера на такова, което подлежи на служебно вписване по реда на чл. 64 ал.2 от ЗБН, от друга вземането е предявено при изтекли срокове. Изложени са подробни мотиви в определението.

Настоящата съдебна инстанция, не споделя първоинстанционния съд, по следните съображения: мотивите на

Производството по т. д. № 2251/2021 г. на СГС, ТО, VI-10 - и състав, е образувано по възражение на Л. А., подадено срещу неприемане от синдиците на КТБ АД /н/ на вземане и невключването му в списъка с приетите вземания по чл. 46, ал.1, т.6, предл. 1 от ЗБН вр чл. 45 от ЗБН.

Страната се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник по силата на влязло в сила Определение № 203 от 26.03.2021 г. по т. д. № 2993/2019 г. на ВКС, ТК, I ТО, с което съдът не е допуснал касационно обжалване на Решение № 1910 от 26.07.2019 г. по т. д. № 864/2019 г. на САС и с което „КТБ“ АД /н/ е осъдено да заплати на Л. А. сумата от 9430 лв., представляваща възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. За посоченото вземане страната се е снабдила с изпълнителен лист от 12.04.2021 г.

В отговор на покана за заплащане на присъдената сума, с отговор с изх.

№ 2021/27.10.2021 г. синдиците на Банката са постановили отказ, като са посочили, че вземането не съставлява „разноски по несъстоятелността“ по 2 смисъла на чл. 54 от ЗБН, а редът за удовлетворяването му е този по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН.

С писмо с изх. № 2082 от 09.11.2021 г. на „КТБ“ АД /н/ синдиците са постановили отказ вземането на жалбоподателя да бъде включено в списъка на приетите вземания, като са посочили, че на този етап от развитието на производството по несъстоятелност, оправомощен да внесе промяна в списъка на приетите вземания е единствено съдът.

От правна страна:

С разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 7 от ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публично-правни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други.

Разпоредбата на чл. 102 от ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 от ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството – разноските по несъстоятелност и текущите, публично-правни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент за по-силното основание, (per argumentum a fortriori), че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността.

От друга страна случаите, при които страните по делата не заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона.

След като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката – длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за 3 попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност.

По тези съображения и предвид изрично предвидената неоспоримост на вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение в производства с участието на синдика, следва да се приеме, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т.

8 от ЗБН / ред. доп. – ДВ, бр. ЗЗ от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. /. Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност.

Посочените вземания за съдебни разноски подлежат на включване в списъка с приети вземания наред с тези по чл. 71, ал. 1 от ЗБН .

В случай, че лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка, защитата на кредитора с вземане за съдебни разноски е чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 68 от ЗБН – в отделно производство и в открито заседание с участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. В това производство предмет на установяване не е съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Това е редът за защита и на всички кредитори с вземания, установени с решение по чл. 65, ал. 2 , чл.

68, ал. 3 и чл. 20, ал. 4 от ЗБН , в случай на отказ на синдика да допълни списъка, доколкото съдът по несъстоятелността няма правомощията да указва на синдика да коригира списъка извън производството по чл. 68 от ЗБН.

Именно поради неоспоримостта на вземанията, за тях не се прилага редът по чл. 66 от ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка, представяне на доказателства и постановяване на окончателно решение от синдика. Не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите вземания, за да бъде подадено възражение срещу него, доколкото становището на синдика, че списъкът на приетите вземания не следва да се 4 допълни, се приравнява по последици на включване на вземането в списъка на неприетите вземания. В този смисъл е и трайната съдебна практика, задължителна за настоящата инстанция, а и напълно споделена: напрм.

Определение № 67 от 15.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1212/2021 г., I т. о., ТК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подаденото от жалбоподателя Л. А. възражение неправилно е оставено без разглеждане.

Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл. 68 от ЗБН на подаденото от жалбоподателя Л. А., възражение.

Водим от горното,

СОФИЙСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН

СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 133 от 17.01.2022 г., постановено по т. д. № 2251/2021 г. на СГС, ТО, VI – 10-и състав.

ВРЪЩА делото на СГС, Т О , V I - 10-и състав, за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно изложените по-горе мотиви.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5