Решение № 226 от 28.05.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Сливен, 28.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно наказателно дело № 20212230201242 по описа за 2021 година Производството е образувано по повод жалба от ИВ. Т. Г. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 7446/04.10.2021 год., издадено от Началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", АПИ - София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Алтернативно моли размерът на наложеното наказание да бъде намален.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли издаденото НП да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 09.09.2021 год. бил съставен АУАН № 0008255 против жалбоподателя за това, че на същата дата в 08.50 часа на път I-6 км. 387, посока София - Бургас управлява МПС с четири оси с две управляеми оси марка "Скания" модел "Р 114" с peг. № .................. В акта било отразено, че водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - тежко ППС по чл. 3, т. 2 на Наредбата. В акта било посочено, че необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което било констатирано надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: при измерено разстояние между осите 1.40м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.150т. при максимално допустимо натоварване 19т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредбата.

В акта било отразено, че измерването е извършено с техническо средство ролетка № 1301/18 (5 м) и електронна везна DFW-KR 118829, като ППС превозва чакъл. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Актът бил връчен на 09.09.2021 год., като е отразено, че нарушителят няма възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление № 7446 от 04.10.2021 год. от Началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", АПИ - София, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От приложената по делото кантарна бележка се установява, че измерването е извършено с електронна везна модел 118829. Съдът намира същата за годно доказателствено средство и кредитира, отразената в нея информация, доколкото тя представлява разпечатка от Система за измерване на оси тип DFW-KR, предназначена за измерване на оси на тежкотоварни превозни средства за определяне на масата им, в която са отразени констатираните данни относно процесното ППС, а именно натоварване на 2 осите, надвишаващо нормите по чл.7, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, отразеното в нея с химикална паста е именно регистрационният номер на процесното МПС и същата е посочена като доказателство в АУАН, който жалбоподателят е подписал без възражения. Ето защо, съдът не споделя направените възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя при нейното оспорване, а и видно от приложените по делото заверени копия от сертификати за проверка и декларация за съответствие се установява, че измерванията са извършени с одобрени технически средства ролетка 1301/18 (5м.) и електронна везна модел DFW-KR 118829.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.

От разпита на свидетелите, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси, без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС, като при направеното измерване било констатирано надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.150т при измерено разстояние между осите 1.40м и максимално допустимо натоварване 19т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредбата Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Следователно жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като съгласно посочената разпоредба такива са тежките ППС по чл. 3, т. 2 от Наредбата, т.е. тези които имат натоварване на ос, по-голямо от 3 стойностите по чл. 7 от Наредбата, какъвто е и настоящия случай - съгласно чл.6 ал.1 т.6 буква "в" от Наредбата, допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 32 тона за МПС с четири оси с две управляеми оси. По силата на чл. 7 ал.1 т.5 буква "в" от Наредбата, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6 ал.1 е 19т, когато разстоянието между осите е от 1.3м до 1.8м включително, като съответно при разстояние над 1.3м натоварването може да бъде до 19т. Тежки ППС по смисъла на чл.6 от наредбата са тези ППС, които имат допустима максимална маса по-голяма от стойностите по чл.6; натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7, който съответно и изрично посочва, че за ППС, които отговарят на ограниченията по чл.6, важат натоварванията на ос, за да се определят като тежки и извънгабаритни. Настоящият казус е именно такъв предвид установеното натоварване от 32.150т, което е повече от 19тона С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 53, ал.

1 от ЗП административнонаказателна отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от некомпетентни органи, тъй като видно от приложената по делото Заповед № РД – 11-1266/17.10.2019 год. на Председателя на УС на АПИ издалият наказателното постановление Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към АПИ – Виолета Богданова Асенова е овластена за това, а актосъставителят – Т.М. е сред лицата оправомощени със Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 год. от Председателя на УС на АПИ да извършват проверки на ППС , движещи се по Републиканската пътна мрежа и съответно да съставя актове за установяване на 4 административно нарушение.

Настоящия съдебен състав не споделя и другото възражение, че жалбоподателят е бил шофьор и е изпълнявал превоза и не е негово задължение да не допуска масата на натовареното ППС да надвишава допустимата маса. Това е така, тъй като разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б."а" о т ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя, като управлява извънгабаритно ППС. В тази връзка е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ Относно размерът на наложеното на жалбоподателя наказание – същото е предвидено в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗП и е определено в рамките от 1000 до 5000 лева. Съдът намира, че наложената глоба в размер на 3000 лева на жалбоподателя макар и да попада в обхвата на нормата на чл. 53, ал.1 от ЗП не съответства на степента на извършеното нарушение. Съдът счита също, че неправилно административнонаказващият орган е преценил като отегчаващо обстоятелство степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и неизпълнение на условията по чл. 37, ал. 3 от Наредбата, тъй като надвишаването на нормите е било взето вече предвид от санкционирация орган при определяне липсата на маловажност на деянието, а относно неизпълнението на чл. 37, ал.3 от Наредбата по делото липсват доказателства, че жалбоподателя е продължил управленито на автомобила.

Освен това съгласно разпоредба на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието административнонаказващият орган е следвало да вземе предвид и имотното състояние на нарушителя, данни в която насока липсват. /в този смисъл Решение от 17.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2022 г. на Административен съд – Сливен/. Ето защо, настоящият състав счита, че в конкретния случай предвид факта, че извършеното нарушение е извършено за първи път и липсата на отегчаващи обстоятелства, следва да се определи административно наказание в минимално предвидения в нормата на чл. 53, ал.1 от ЗП размер , а именно 1000.00 лева. Така определеното наказание съдът счита за отговарящо на тежестта на нарушението и с него биха се 5 осъществили в достатъчна степен целите на наказанието, предвидени в чл.

12 от ЗАНН.

С оглед изхода от спора в административнонаказателното производството, образувано пред него, съдът дължи произнасяне по възможността за присъждане на разноски, за които субсидиарно се прилагат тправилата на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Доколкото с жалбата срещу процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева е поискано от съда да отмени обжалвания акт като незаконосъбразен и доколкото съдът е постановил изменение на административното наказание от 3000 лева на 1000 лева, то съобразно цитираната разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК – ответникът, в случая въззиваемата страна следва да заплати разноските за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

В настоящия случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят е заплатил на доверителя си в брой сумата от 600.00 лева. От въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Доколкото с постановеното решение обжалваното наказателно постановление не е отменено, а изменено, като размерът на наложената санкция е намален от 3000 на 1000 лева, то и размерът на адвокатското възнаграждение, който следва да плати Агенция „Пътна инфраструктура“ на жалбоподателя следва да бъде намален от 600.00 лева на 400.00 лева.