Решение № 766 от 20.09.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 766/20.09.2024г. по НАХД № 889/2024г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Б. С. Т., ЕГН: **********, ********************************** за това, че на 21.06.2023г. около 22,40ч. в гр.Бургас, по ул.„Индустриална“ управлявал МПС — мотоциклет марка „Ямаха“ с номер на рама 4BR13***, което не е регистрирано по надлежен ред, съгласно чл.2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП, е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и че обвиняемият следва да бъде признат за виновен, като на основание чл.78а НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в минимален размер.

Обвиняемият Т. – редовно призован, не се явява.

Защитникът на обвиняемия - адв. А. от АК-Бургас, пледира за налагане на наказание в минимален размер на неговия подзащитен.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Б. С. Т., ЕГН: **********, ****************************** Обвиняемият Б. С. Т. живее и работи в Република Чехия като се завръща в Република България рядко. При поредното си завръщане, на 21.06.2023г. той бил отседнал в хотел “Новел сити“ в гр. Бургас, който се намира в района на Затвора — Бургас. През този ден той бил взел от сервиз мотоциклет марка „Ямаха“, с номер на рама 4BR13***6, който придвижил посредством микробус до паркинга на хотела, в който бил отседнал. Мотоциклетът бил собственост на негов приятел - М. К. и все още не бил регистриран в КАТ Бургас, което предстояло да се случи през следващите няколко дни. По тази причина и превозното средство нямало поставен върху себе си регистрационен номер, а в талонът му била отразена регистрацията му в Германия.

Тъй като ключовете и документите на мотора се намирали у обвиняемия Т., той решил да управлява мотоциклета из града въпреки , че това МПС не било регистрирано. Така на 21.06.2023г. обвиняемият Б. С. Т. привел в движение мотора, излизайки от паркинга на хотел “Новел сити“ в гр. Бургас на ул. “Индустриална“ и насочвайки се към ул. “Чаталджа“.

1

Около 22,40 часа, докато се движел по ул. “Индустриална“, той бил забелязан от полицейските служители - свидетелите Б. и У., които го спрели за проверка. На полицаите обвиняемият Т. представил СУМПС, издадено от Република Чехия, без нужната категория за управление на мотоциклет. При извършената проверка от страна на контролните орган се установило също така, че процесното МПС не е регистрирано в страната и няма поставени регистрационни табели.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – М.С.К.

(л.11 от ДП), И.К.Б. (л.12 от ДП) и обясненията на обвиняемия (л. 35 от ДП) От писмените доказателства: копие на АУАН № 115074/21.06.2023г. (л.7 от ДП), справка за съдимост (л.23 от съдебното производство), справка за нарушител (л.15 и л.20 от ДП), Наказателно постановление №23-0431-000066/14.07.2023г. (л.21 от ДП), СУМПС, издадено от Република Чехия (л.25-26 от ДП), справка от КАТ за собственост на МПС (л.27 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от защитата, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на МПС — мотоциклет марка „Ямаха“ с номер на рама 4BR***56 в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Индустриална“, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място, от обективна страна, няма спор, че мотоциклет марка „Ямаха“ с номер на рама 4BR133** който обвиняемият е управлявал е „моторно 2 превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл.2 от Наредбата - МПС задължително се представят за регистрация от секторите „Пътна-полиция“ при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1, лично да представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл.9 от Наредбата/ и се предоставят табели с регистрационен номер/ чл.10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата, определени от производителя (съгласно чл. 10, ал.7 от Наредбата - на мотоциклетите табела с регистрационен номер се поставя само отзад).

В процесния случай по отношение на МПС — мотоциклет марка „Ямаха“ с номер на рама 4BR13*** не е била налице първоначална регистрация, като видно от справка от КАТ за собственост на МПС, такава е била извършена едва на 07.07.2023г.

Обвиняемият е бил наясно с това обстоятелство, видно както от собствените му обяснения, така и от обстоятелството, че мотоциклетът е бил без поставена върху него регистрационна табела.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че с действията си същият привежда в движение автомобила и го придвижва в пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че автомобилът е „МПС” по смисъла на закона и не е регистриран по надлежния ред, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация.

Субективната страна се извлича от обстоятелството, че мотоциклетът е бил без поставени върху него табели, като това не се оспорва и от самия обвиняем. Ето защо, н а 21.06.2023г. Т. е бил напълно наясно с всички признаци от обективната страна на извършеното от него деяние, от което следва и изводът за наличие на субективна страна на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Деянието не е „малозначително”, респективно дали не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. В тази връзка настоящият състав намира следното:

Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право (чл.9, ал.2 НК), не 3 е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два варианта-отсъствие

(липса) на обществената опасност поради негова малозначителност, или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При разискване на признаците на нормата на чл.9, ал.2 НК в отделните случи, се изследват деянието и обществената опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете алтернативи на чл.9, ал.2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете както личността на обвиняемия, като част от преценката за самата обществена опасност на престъплението, така и конкретиката на самото деяние.

В случая не са доказани никакви наистина важни/непредвидени обстоятелства, които да са налагали управлението на нерегистрирания автомобил, като обвиняемият да не е имал друга възможност, освен да го използва (например спешно придвижване до болнично заведение и т.н.).

В случая не се касае и за административно нарушение.

При анализ на нормите на ЗДвП и НК се установява, че административна отговорност за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидена в разпоредбата на чл.140, ал.1 вр. с чл.175 ЗДвП още в редакцията към 1999г. и е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017 г.

Същевременно с изменение на наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена втора алинея на чл.345 НК, съгласно която е криминализирано и управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред Безспорно е, че от м.март 2018 г. едно и също деяние /управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред/ е както административно нарушение, така и престъпление, като в практиката за разграничителен критерий между двете се приема степента на обществена опасност на деянието.

В случая съдът намира, че тази степен обуславя приложението на НК към процесното деяние, тъй като не се установяват някакви уважителни причини, поради които на 21.06.2023г. Т. е управлявал мотора, въпреки че е знаел, че същият е без регистрация. Иначе казано, същият просто е неглижирал законовите си задължения.