Решение № 1241 от 24.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 24.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 27 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694 ТЗ.

Образувано е по искова молба, вх. № 897/06.01.2020 г. на „Л.Г.Е.С.“ АД, ЕИК *********., за установяване съществуването на вземане в размер на 6039961,74 лева, представляващо цена за заместване в дълг, дължима по договор за преструктуриране на договор за банков кредит № 0022/09.03.2009 г. и вземане в размер на 1145571,72 лева – договорна лихва за периода 01.01.2014 г. – 17.12.2018 г., които са предявени за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД (н), ЕИК*********.по търг. дело № 1708/2011 г. на СГС, VІ-21 състав, но са включени от синдика в списъка на неприетите вземания и възражението на кредитора, предявено по реда на чл. 690 ТЗ, е оставено без уважение с определение от 23.12.2019 г..

Ищецът твърди, че в срока по чл. 685, ал. 1

ТЗ предявил за удовлетворяване в откритото по търг. дело № 1708/2011 г. на СГС производство по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД вземане в размер на 6039961,74 лева, представляващо неизплатена част от цена за заместване в дълг, дължима по договор за преструктуриране на договор за банков кредит № 0022/09.03.2009 г. и вземане в размер на 1145571,72 лева – договорна лихва за периода 01.01.2014 г. – 17.12.2018 г., които вземания били включени в списъка на неприетите предявени вземания, а подаденото от кредитора възражение – оставено без уважение с определение № 6913/23.12.2019 г. от съда по несъстоятелността, което пораждало за ищеца правен интерес от провеждане на искове за установяване съществуването на вземанията.

Изложени са твърдения, че „Л.Г.Р.“ АД било кредитополучател по договор за кредит, сключен на 09.03.2007 г. с „У.К.Б.“ АД (като правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД).

С договор от 10.01.2014 г. „Л.Г.Е.С.“ АД се съгласило да замести кредитополучателя като нов длъжник във всички задължения към банката до сума в общ размер от 6452951,86 евро, в резултат на което банката да освободи „Л.Г.Р.“ АД като кредитополучател, но същият да остане отговорен като солидарен длъжник при условията на чл. 121 ЗЗД. За заместването в дълг „Л.Г.Е.С.“ АД следвало да получи от освободения кредитополучател сума в размер на 6452951,86 евро, заедно с възнаградителна лихва. „Л.Г.Р.“ АД било заместено с анекс № 11/15.12.2014 г. като главен длъжник по договора за кредит, като едновременно с това встъпило като съдлъжник в кредитното правоотношение. Встъпването в дълга било с цел предоставяне на допълнително обезпечение на банката. Така от кредитополучател, „Л.Г.Р.“ АД се превърнало в солидарен длъжник на заместилото го в дълга „Л.Г.Е.С.“ АД. Този резултат страните изрично потвърдили в анекс № 12/15.02.2017 г..

Дружеството-длъжник „Л.Г.Р.“ АД било напълно освободено от задълженията по договора за кредит с анекс № 13/12.04.2019 г.. Процесното заместване в дълг представлявало възмездна сделка, за която на „Л.Г.Е.С.“ АД се дължала уговорената цена, а встъпването в дълг – безвъзмездна такава. Заплащането на цената за заместването в дълг било разсрочено до 31.12.2029 г., като било извършено и опрощаване на част от сумата в размер на 375793,03 евро. С договора за заместване в дълг финансовото положение на „Л.Г.Р.“ АД било съществено подобрено. Това означавало, че сключеният договор не бил лишен от основание.

Ответникът

„Л.Г.Р.“ АД счита предявеният иск за допустим и основателен и го признава, но в рамките на настоящото производство постановяването на решение при признание на иска е недопустимо, тъй като в същото участва синдикът на длъжника като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността и с техните права същият не може да се разпорежда.

С определение от 21.01.2020 г. съдът е конституирал, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, като страна в производството А.М., в качеството й на синдик на „Л.Г.Р.“ АД.

Същата в депозирано становище излага доводи за основателност на иска - „Л.Г.Р.“ АД се освобождавало като основен длъжник към банката и се ангажирало само като солидарен такъв, в който случай отговорността му била акцесорна.

Допълнителната искова молба ищецът не е депозирал.

С определение от 11.08.2020 г. съдът е конституирал, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, като трети лица-помагачи на ответника „Л.Г.Р.“ АД (н) М.Й., П.К. М.Х. и С.Х.

- кредитори с приети вземания, които оспорват предявените искове на претендиращия кредитор „Л.Г.Е.С.“ АД с довод, че правната сделка, от която произтичали вземанията му била нищожна, поради липса на основание, тъй като не постигала типичната цел на договора за заместване в дълг длъжникът да бъде освободен от задълженията си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по осъществените в правната действителност факти, а единствено относно характера и естеството на правните им последици.

Видно от представения договор за кредит № 002 от 09.03.2007 г. длъжникът „Л.Г.Р.“ АД (н), тогава с фирмено наименование „К.Г.Х.К.“ получил от кредитна институция, понастоящем „У.К.Б.“ АД, с цел реализиране на инвестиционен проект за изграждане на петзвезден хотелски комплекс, заедно с апартаменти и студия за продажба, разположен в Спортно-развлекателен комплекс „Лайт Хаус Голф Ризорт“, гр. Балчик, инвестиционен кредит в размер на 6000000 евро. Съгласно анекс № 9 към този договор, сключен на 19.01.2012 г. ищецът „Л.Г.Е.С.“ АД имало качеството солидарен длъжник и обезпечител по смисъла на ЗДФО, като дължимата към сключване на анекса главница била в размер на 6077158,83 евро и следвало да бъде върната до 30.12.2017 г. на 17 погасителни вноски. Погасителния план страните предоговорили в анекс № 10/02.09.2013 г..

С договор за преструктуриране на договор за кредит № 002/09.03.2007 г. и анексите към него, сключен на 10.01.2014 г. „Л.Г.Е.С.“ АД се съгласило да замести „Л.Г.Р.“ АД като нов длъжник, след съгласие на кредитора „У.К.Б.“ АД, в задълженията по договора за кредит до размера на сумата 6452951,86 евро, формирана от 6077158,83 евро - главница и 375793,03 евро – просрочени лихви, такси и комисионни за периода 01.01.2011 г.

– 31.12.2013 г.. В т. 3.2 от договора за преструктуриране страните се съгласили „Л.Г.Р.“ АД да остане отговорен по договора за кредит като солидарен длъжник.

За уговореното заместване „Л.Г.Р.“ АД следвало да заплати на „Л.Г.Е.С.“ АД сума в размер на 6452951,86 евро, включително с годишна лихва от 3,5 % за 2014 г. и 2015 г. и с редовната годишна лихва по кредита, заедно с надбавка от 0,5 %, считано от 01.01.2016 г. до окончателното погасяване на задължението.

В анекс № 11/15.12.2014 г. към договора за кредит № 002/09.03.2007 г. банката-кредитор се съгласила кредитополучателят „Л.Г.Р.“ АД да бъде заместен в правата и задълженията по договора, като остане солидарен длъжник по кредита и отговаря при условията на чл. 121 – чл. 127 ЗЗД. Към подписването на анекс № 11 задълженията на кредитополучателя по договора възлизали на сума в общ размер от 6452951,86 евро (еквивалента на цената за заместването по договора за преструктуриране).

С оглед сключения анекс № 11 към договора за кредит, в протокол за приемане на изпълнение по договор за преструктуриране на банков кредит, „Л.Г.Р.“ АД признало, че „Л.Г.Е.С.“ АД изпълнило поетото задължение да го замести в задълженията му по договора за банков кредит, за което признало да дължи цената за заместването.

В анекс № 13/12.04.2019 г. към договора за банков кредит, сключен след откриване на производство по несъстоятелният по отношение на „Л.Г.Р.“ АД, същият не е посочен като страна по кредитното правоотношение.

С молба от 28.01.2019 г., в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ „Л.Г.Е.С.“ АД предявило за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД, открито с решение от 17.12.2018 г. по търг.

Дело № 1708/2011 г. на СГС, 21 състав, главно вземане в размер на 6039961,74 лева, представляващо неизплатена част от цена за заместване в дълг, дължима по договор за преструктуриране на договор за банков кредит № 0022/09.03.2009 г. и акцесорно вземане в размер на 1145571,72 лева – договорна лихва, дължима за периода 01.01.2014 г. – 17.12.2018 г., които синдикът Р.Т.включила в списъка на неприетите предявени вземания. Депозираното от „Л.Г.Е.С.“ АД възражение срещу неприемане на вземането, съдът по несъстоятелността оставил без уважение с определение от 23.12.2019 г..

С решение № 750/28.05.2020 г. по търг. дело № 1708/2011 г. длъжникът „Л.Г.Р.“ АД е обявен в несъстоятелност.

В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което няма основание да не бъде кредитирано. Въз основа на заключението се установява, че по сключения договор за банков кредит е усвоен целия уговорен размер на кредита от 6000000 евро, като към 01.01.2014 г. и към 15.12.2014 г. главницата по договора възлизала на сумата 6077158,83 евро, тъй като освен усвоения кредит е включвала и капитализирани на 03.02.2012 г. две вноски за възнаградителна лихва. Към посочените две дати задължението за лихва е възлизало на сумата 375793,03 евро. Счетоводно на 23.12.2014 г. и на основание анекс № 11/15.12.2014 г. дългът на „Л.Г.Р.“ АД бил закрит, а задължението - записано на „Л.Г.Е.С.“ АД. В търговските книги на „Л.Г.Р.“ АД задължението по договора за банков кредит е закрито в края на 2014 г., но е отразено задължение към ищеца за сумата 6039961,73 лева – главница и 1145571,72 лева – лихва, натрупана до 17.12.2018 г. (датата, предхождаща постановяване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност). След 01.01.2014 г. „Л.Г.Р.“ АД не е извършвало никакви плащания по договора за банков кредит.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

Относно установителните искове с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

С оглед одобряване на списъка на приетите от синдика на „Л.Г.Р.“ АД (н) от съда по несъстоятелността, в който списък предявените от ищеца вземания не са включени и възражението му по чл. 690 ТЗ е оставено без уважение, защитата на претендираните субективни права на вземания „Л.Г.Е.С.“ АД е легитимирано да търси чрез провеждане на установителни искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Исковете са неоснователни.

Няма съмнение, че в производството ищецът основава породените права на вземания за главница, представляваща възнаграждение за заместване в дълг, платимо на погасителни вноски и за договорна лихва на сключения на 10.01.2014 г. с „Л.Г.Р.“ АД договор за преструктуриране на договор за кредит № 002/09.03.2007 г.. За да се приеме съществуването на предявените от ищеца вземания сключеният договор като правопораждащ ги факт следва да е валидна сделка, т. е. годна да породи правни последици. Тази преценка се извършва към момента на сключването й и осъществени в правната действителност последващи факти никога не водят до саниране на нищожността й, ако такава е била налице.

Действителността на сключения договор предполага да се изяснят фигурите на заместване и встъпване в дълг. В решение № 49 от 20.06.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че облигационното правоотношение е правно отношение между две лица, кредитор и длъжник, въз основа на което кредиторът разполага с претенция срещу длъжника, която му дава право да иска от него осъществяването на един резултат.

Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 - чл. 102 ЗЗД. Законът предвижда прехвърлимост на задълженията чрез поемане на дълг в двете му разновидности - встъпване или заместване в дълг. При кумулативното поемане на дълг е налице присъединяване към дълга или встъпване в дълга, т. е. към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник, едно трето лице встъпва като съдлъжник, като задължението на първоначалния длъжник остава. При заместването в дълг едно трето лице (нов длъжник) замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга, т. е. неговото задължение се погасява, затова в този случай е необходимо изрично съгласие на кредитора, за когото не е без значение от чие имущество ще се удовлетвори. В този смисъл е и решение № 288/28.02.2020 г. по гр. дело № 134/2019 г. на ВКС, ІV-то ГО.