Протокол № 891 от 28.05.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 891 гр. Сливен, 28.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова

Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104059 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:06 часа се явиха:

Ищцата К. И. Е., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. С. от АК – Сливен, надлежно упълномощена от по-рано.

Ответницата П. И. Е., редовно призована, се явява лично и с адв. К. от АК – Сливен, надлежно упълномощен от по-рано.

Ответницата Н. В., редовно призована, се явява лично и с адв. К. от АК – Сливен, надлежно упълномощен от по-рано.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

АДВ. С.: Поддържам исковата молба.

АДВ. К.: Поддържам отговора на исковата молба. Моля след определяне на доказателствената тежест от стрА. на съда, и след изясняване от страна на ищцата какво точно се оспорва по представеното от тях завещание - почерка, авторството, подписа, процедурата по обявяване, или дали нотариуса 1 правилно е извършил действието, да бъде назначена съдебно-графологична експертиза. Моля да допуснете като доказателство по делото представения Протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег. № **от **г., оставено на съхранение в служебния архив на нотариус Д.Н. Моля да допуснете за разпит двама свидетели, които водим в днешното съдебно заседание.

АДВ. С.: По доказателствените искания не възразявам да се допусне експертиза и свидетели. Оспорваме автентичността на завещанието, тоест, че то е написано и подписано от завещателя. Процедурата се вижда от писмените доказателства, че е спазена. Не възразявам протокола да се приеме.

С оглед направеното уточнение в съдебно заседание от адв. С., съдът следва да допълни своя първоначален проектодоклад с оглед на депозираната допълнителна молба с вх. № 7269 от 03.04.2026 г. след оставяне на производството без движение, по следния начин, поради което О П Р Е Д Е Л И:

Ответната страна следва да докаже, че актът, който се ползвал от завещателя И.Е.Е., е годен да възпроизведе съдържанието, което е материализирано в самото завещание, както и че изписаното съдържание е от автора на завещанието, и респ. подписа положен под него е на завещателя.

АДВ. К.: Подготвили сме пет въпроса и ги представям в днешното съдебно заседание, от които да стане видно, когато се констатира от вещото лице относно текста и всички останали реквизити по завещанието. Ние ще представим и сравнителен материал относно това, но основното, което желаем е да се направи експертиза при нотариус Д.Н. за съставянето на завещанието, и ако сравнителният материал не е достатъчен, моля да бъде използван и нотариален акт, който е в оригинал при нотариуса, където И.Е. е изписал саморъчно трите си имена и се е подписал. Представям въпросите на ответната страна и на съда.

Съдът ВРЪЧИ препис от въпросния лист на адв. С..

АДВ. С.: Предоставям на съда.

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-графологична експертиза, която да се изготви от вещото лице доц. Х.П.П., с адрес: гр. **, ул. „**“ № **, който да отговори на поставените пет въпроса във въпросния лист, представен от адв.

К..

2

ДА СЕ ВНЕСЕ първоначален депозит в размер на 300 евро от ответната страна по сметка „Депозити“ при СлРС в двуседмичен срок, считано от днес.

Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на водените двама свидетели и сне самоличността им, както следва:

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Д.С.М. - 58 г., българин, български гражданин, работи, женен, неосъждан, без родство със страните по делото;

В. Т. К. - 79 г., българин, български гражданин, пенсионер, неосъждан, без родство със страните по делото;

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната

Обещават да говорят истината. отговорност, която носят.

Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. В. К. и ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Д.С.М.

СВИД. М. - РАЗПИТАН КАЗА: Познавам починалия И.Е. от 2008-2009 г.

Познавам и страните по настоящото дело. К. съм я виждал на погребението на И.Е. Откакто се разболя И.Е. за него се грижеха Н. и майка й П. до деня, в който той почина. Това бяха грижи всеки божи ден и се изразяваха в следното - те се грижеха и го разкарваха по болници – в Панагюрище, Стара Загора го водеха, после в специализираната болница в Панагюрище. Н. беше взела скоро книжка, даже се притесняваше да кара, но друг избор нямаше. Първите 10 години откакто познавах Илия, даже не знаех, че има друга дъщеря. Повече от 30 години не е виждал другата си дъщеря. Възнамерявахме да строим нещо двамата, да правим съвместна работа, обаче той ми каза: „Не мога, защото имам друга дъщеря и трябва да подпише документите“, а тя нито ги подписа, нито ги изпрати. Точно тогава разбрах, че има друга дъщеря. Дъщеря му е била на 17-18 години, като е отишла в чужбина. В България се прибра дъщеря му 2-3 дена преди смъртта му. И. беше болен от рак на белите дробове.

Двамата пушехме много цигари и той се разболя от рак на белите дробове. И. и другата му дъщеря К. не поддържаха връзка помежду си. Единствено, когато се чуха, беше когато правихме тези 20-30 квадрата, но тя не чу молбата му и не прати документите, които баща й поиска. Аз съм чувал от устата му, че даже и на погребението на майка си, която е била дълго време болна не е отишла. Докато другата дъщеря е била на погребението и се е грижела за нея.

3

П. и Н. живееха в една къща с дядо И. и винаги там са живели. Илия беше умен човек, разбран човек и много се разбираха. Те го слушаха. Той беше много умен човек. Най-емоционалната връзка беше с неговото внуче Н.. Той я учеше на всичко. Караше я да учи, показваше й България, и искаше да знае всичко. Толкова беше връзката емоционална и топла, че чак настръхвам. С него ходеше на магазина, в който съвместно работихме, учеше я на труд, учеше детето на знание и труд. Дори водеше детето и да бере грозде, за да знае как се извършват действията по труда. Той отгледа Н.. Н. и П. гледаха И. като баща, точно като баща. Грижеха се за него, готвеха, перяха, чистеха и се разбираха много. Знам, че Илия Енев изготви завещание. Два часа след като го беше направил, ми каза, че го е завещал имуществото на Н., на внучето си, и го каза с радост. Изпушихме по една цигара и той го каза с радост, не със свито сърце. Илия беше умен човек. Той има създадени 250 човека, които да правят часовници. Той беше толкова учен човек. Никой не беше в състояние да му каже какво да прави. От понеделник до събота беше на работа. До последно правеше часовници и работеше много. По цял ден работеше. Може би 2 години преди да почине вече се беше отказал. При съставяне на завещанието Илия беше напълно здрав психически, напълно с ума си.

Последните 2-3 месеца не го виждах, но съм говорил по телефона и беше с ума си. Акълът му беше напълно във форма, но не искаше да го видя заради външния вид, който заради болестта му се преобразяваше. Хапче за кръвно не беше пил, камо ли за психиката. Никакви медикаменти не е пил за психиката, беше напълно с ума си. Знам при кой нотариус е съставил завещанието Димчо Ненов. Той ми го каза. Каза ми, че са му дали бележка от нотариуса и я дал на Н., и е обяснил, че един ден като се загуби, туй на нея е завещанието. П. е помагала на баща си с 7000-8000 лева за къщата. Знам, че Н. учи медицина в гр.Бургас и е пълна отличничка и страхотно дете. Дядо й помагаше и с финанси. Знам, че П. ходи да работи по корабите по 5-6 месеца. Ходи, връща се и пак ходи. Когато детето беше на 2 години, П. и мъжът й се прибраха при баща й Илия в гр. Сливен. От 8-10 години никъде не е ходила П.. И. боледува 6 месеца. И като болен пак си идваше при нас, пак си правихме компания.

Тази болест е толкова кошмарна. Накрая нито ядеше, нито искаше да се виждаме. Това дете тук му сменяше памперсите, обличаше го. Знам от Илия, че другата му дъщеря е живяла далече, в Южна Африка, не знам точно къде.

След като ми каза, че има друга дъщеря, в началото не знаех, аз го запитвах, 4 но той не искаше да говори за другата си дъщеря. Той не я зачиташе като дъщеря. Никога не ми е казвал нищо за другата си дъщеря. Той сподели, че най-много е говорил 3 пъти за 10 години с другата си дъщеря К.. Не знам П. да е възпрепятствала сестра си да ходи до къщата. Не е пиел опиати, няма такива неща. Давали са му лекарства, които са му били изписани от лекаря. Последно като говорих по телефона той беше здрав, той си беше същия. Два-три месеца преди да почине не му се говореше. Аз съм говорил с П. и Н.. Никога И. не е приемал алкохол, който да го доведе до безпомощно състояние, отговаря на адв. С.. Как да не е бил наясно И. какво е написал и какво е подписал. Беше изключително умен човек. Той се радваше на това, което сам е написал на детето. Ей сега да стане пак ще го напише същото.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетеля.

АДВ. К.: Нямам други въпроси към свидетеля.

СВИД. К. - РАЗПИТАН КАЗА: И. Е. го познавам, когато аз бях в седми клас, той беше в шести клас. Аз учех във второ ОУ с негов братовчед, който ме запозна и оттогава сме приятели и семейни приятели. Н. и майката й винаги са били в поддържане на неговото съществуване. Те живееха заедно, П., мъжът й, майка й, баща й и Н., в един имот в гр. Сливен. Бабата почина преди години. Остана дядото И. През живота си той се занимаваше с часовникарство. Той завърши гимназия. След това започна работа в Електродома. Беше началник на отдела и го изпратиха в Русия, където стоя 3 месеца и повече, на обучение. Дойде си в България и започна да работи в отдела и, когато отдела разшири работата си, той на пазара направи негов бизнес. Отвори една барака и започна да ремонтира часовници. Абсолютно учен човек. Той е ходил на допълнителни обучения и курсове и му се предлагаше и на други места да започне работа, но той искаше да остане в Сливен и затова отвори този бизнес. Сега бараката съществува. Работеше, поправяше часовници с предния свидетел, но от няколко години е баничарница и се плаща наем на Н.. Знам, че И. има друга дъщеря К.. Тя е в чужбина. Омъжи се там и не се е връщала в България. Никога не ми е казвал И. дали се е чувал с другата си дъщеря К.. Знам, че ходи при нея преди повече от 30 години. Дори им дадох средства да отидат. Нямаше я на погребението на майка й. На баща си на погребението направи една голяма глупост. Стана скандал. Една част от хората си тръгнаха заради нейните действия, защото 5 беше сложила капака на ковчега и свещеника се възмути. Аз като негов найдобър приятел и още един мъж грабнахме капака и го махнахме. Стана така, че свещеникът не искаше на опей смъртта, заради действията на К.. Всичко после мина нормално. Аз сега, ако я видя, няма да я позная. Знам, че си е дошла в България. Дойде тука да търси някой неща, които смята, че трябва да взема. Н. винаги беше с дядо си. Емоционалната връзка беше с Н. и с П., обаче най-много с Н.. Аз го водих в ракова болница заедно с Н. и майка й, защото се съмняваха за рак и му го откриха на белия дроб. Ходих при него, но той разбираше, че идва края, защото не се хранеше добре, нямаше апетит накрая.

Знам, че Илия изготви завещание, защото той ми каза за това, че е завещал всичко на Н.. Никой не е оказвал натиск или влияние при написване и подписване на завещанието. Той си беше в пълно съзнание, почти може да се каже, че до последно имаше съзнание. Вземаше лекарства за кръвно. През 2020 година, когато е подписал завещанието беше абсолютно нормален. Той ми каза, че единствено на Н. ще остави завещанието и на П.. Другата дъщеря изобщо не съществуваше тука. Пиян човек прави ли часовници. Това е техника, която се вижда само с лупа и изисква много концентрация и ум. Като е направил завещанието при нотариуса, е дал едно листче на Н. да се знае, че е прехвърлил всичките имоти на нея и да знае как да ги търси. Когато живееха с П. и Н., и се наложеше да се прави ремонт, някой от ремонтите той ги правеше и ги организираше, а П. подпомагаше с пари. Той се отказа да работи с часовници, защото са много ситни частите. Това е фина механика и се изисква силно зрение и тогава се отказа да работи с часовниците. Около година и половина – две, точно не мога да кажа, преди да почине се отказа да работи с часовниците, защото зрението му беше отслабнало. Не е бил сляп до последно.Той не беше чак толкова лошо боледувал, много скоро се влоши.