Решение № 116 от 14.04.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Смолян, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440101362 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Ж. С. Б. е предявила срещу М. П. К. евентуално обективно съединени искове, съответно основният с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 5 606,55 лв., представляваща припадащата се част на ответницата от стойността на извършения през август 2024 г. ремонт на покрива на жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на с.

*** и евентуалният за същата сума с правно основание чл. 59 ЗЗД, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Ищцата е собственик на 1/6 ид.част по наследство от баща й Сотир Еленов Каменов от втория етаж на жилищната сграда с идентификатор **** по КККР на с. *** и от избата в сградата.

Ответницата е собственик по наследство от майка й *** на 1/2 ид.част от първи жилищен етаж на жилищната сграда с идентификатор **** по КККР на с. *** и на 1/4 ид.част от избата на сградата. Поради появили се течове по стените и таваните на втория етаж на къщата, през август-септември 2024 г. в състояние на спешност и с цел запазване на жилищната сграда е предприела извършването на неотложен ремонт на покрива на къщата, който заплатила изцяло със собствени средства, в това число строителни материали и труд, на стойност 22 426,24 лв., описани подробно като вид, количество и стойност в табличен вид. Тъй като ремонтът е извършен не по решение на общото събрание на собствениците, а ищцата като гестор действала не само в полза на всички съсобственици, но и в свой интерес, счита, че ответницата й дължи заплащане на направените разноски за ремонт до размера на обогатяването й, съразмерно с дела й в общите части на съсобствената сграда.

1

При условията на евентуалност предявява иск за неоснователно обогатяване на ответницата със същата сума от 5 606,55 лв. за сметка на ищцата.

Претендира за разноски.

Ответницата в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че не е дала повод за водене на делото, тъй като ищцата не я е уведомила лично за предприетия ремонт. Твърди, че водената от ищцата кореспонденция със сина на ответницата – *** не я обвързва и не освобождава ищцата от задължение за свикване на общо събрание на собствениците за вземане на решение за вида на ремонта и одобряване на СМР и цената на вложения труд. Твърди, че след връчване на исковата молба е заплатила главницата по исковата претенция, равняваща се на стойността на дела й в извършените СМР.

Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. С. – редовно упълномощен признава факта на извършеното плащане от ответницата на претендираната сума в полза на ищцата в хода на процеса и моли за присъждане на деловодните разноски, като твърди, че с поведението си ответницата е станала причина за водене на делото.

Ответницата не се явява, за нея адв. *** – редовно упълномощена молби да бъде отхвърлен предявения иск, претендира за разноски. Твърди, че не е станала причина за водене на делото и не следва да й бъдат възлагани направените от ищцата разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установи от представените писмени доказателства по делото, че страните са съсобственици на процесната жилищна сграда в с. *** при описаните в исковата молба притежания, съответно ищцата заедно с нейната майка и сестра е собственик по наследство от баща й Сотир Еленов Каневски на целия втори етаж от жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на с. *** и на 1/2 ид.част от избата, а ответницата е собственик по наследство от *** на 1/2 ид.част от първия етаж от жилищната сграда и на 1/4 ид.част от избата.

Безспорно се установи от показанията на разпитаните свидетели *** и *** и от представените доказателства за платени строителни материали и платен труд, че през септември – началото на октомври 2024 г. свид. *** заедно с още двама други мъже направили ремонт на покрива на сградата, тъй като бил в много лошо състояние, имало течове, счупени керемиди, изгнил дъсчен хастар, компроментирани комини и водостоци. За ремонтните дейности работниците били наети от ищцата, тя заплащала всички суми за материали и труд. Както ответницата, така и нейният син *** били запознати с извършвания ремонт, тъй като в същата къща отглеждали кози и кокошки, имали и куче, за които се грижили ежедневно сутрин и вечер. Общата стойност на ремонта възлиза на 22 426,20 лв., от които припадащата се част на ответницата възлиза на 5 606,55 лв.

Ремонтните работи ищцата извършила и в собствен интерес, но и в интерес на 2 останалите съсобственици, с цел да се запази сградата.

След размяната на съдебните книжа, на 10.12.2024 г. ответницата е платила по сметка на ищцата исковата сума в размер на 5 606,55 лв. – факт признат от ищцата.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество евентуално съединените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне поради извършеното от ответницата в хода на процеса плащане в пълен размер, отчетено от съда съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

В същността си плащането представлява признание на предявения основен иск.

Относно разноските:

Ищцата е направила разноски в общ размер на 1 224,26 лева, от които 224,26 лв. за платена държавна такса и 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

И двете страни са заявили претенции за присъждане на деловодните разноски.

Ответницата възразява срещу претенцията на ищцата, като моли да не й бъдат възлагани разноските, тъй като не е дала повод за водене на делото.

Отговорността за разноските е обусловена от изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. необхоД. е едновременното кумулативно наличие на двете предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноските.

Основателно е възражението на ответницата, че с поведението си не е станала причина за водене на делото.

В Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с които настоящият състав напълно се солидаризира, е прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Акцентът на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е поставен върху поведението на ответника.

В случая не се представят каквито и да е доказателства от страна на ищеца в подкрепа на твърдението, че ответницата е била уведомена чрез кореспонденция, водена с нейния син, който бил неин пълномощник. В исковата молба /стр. трета, абзац пети/ ищцата сама заявява, че по време на разговорите и водената кореспонденция от нея с *** – син на 3 ответницата, тя не е знаела, че собствеността на имота не е принадлежала на Тодор Кръстев, чийто наследник по завещание е ***, а майката на **** П. К., чиито наследници са ответницата М. К. и синовете на *****. Следователно същата не е уведомявала ответницата нито лично, нито чрез нейния син за необхоД.стта от извършването на неотложен ремонт на покрива на къщата. Показанията на свид. *** също не установяват ответницата да е била уведомена за необхоД.стта от извършването на ремонта и неговия вид и стойност.

Обстоятелството, че ответницата и синът й ежедневно се грижили за животните си, които отглеждат в имота, в който е построена къщата, и са били очевидци на извършвания ремонт не е равнозначно на уведомяване, респ. на покана за плащане. Следователно ответницата не е била поканена по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД да изпълни задължението си за заплащане на припадащия й се дял от стойността на ремонта преди предявяването на исковата молба.

При това положение съдът счита, че ответницата действително не е станала причина за водене на делото.

В случая са налице и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат възлагани на ответницата направените от ищцата разноски.

Ще следва да бъде осъдена ищцата да плати на ответницата сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане обективно съединените искове при условията на евентуалност, предявени от Ж. С. Б., ЕГН **********, от гр. ***** срещу М. П. К., ЕГН **********, от с. ***, общ. Смолян, ул. ****съответно основният с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 5 606,55 лв., представляваща припадащата се част на ответницата от стойността на извършения през август 2024 г. ремонт на покрива на жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на с. *** и евентуалният с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 5 606,55 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата.

ОСЪЖДА Ж. С. Б., ЕГН **********, от гр. **** бул. **** да заплати на М. П.

К., ЕГН **********, от с. ***, общ. Смолян, ул. *** сумата от 1 000 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. С. и на ответницата чрез адв. ***.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

4