Решение № 117 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100505812 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4238/10.03.2024 г., постановено по гр.д. № 23961/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, са уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Столична община дължи на ищеца ЗК „Лев Инс“ ЕАД, ЕИК 121130788, сумата от 172 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 52,95 лв. за периода от 27.03.2020 г. до 27.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15795/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 75 лв. за заповедното производство и сумата от 505 лв. за исковото 1 производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Столична община.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Въпреки изрично заявеното в отговора на исковата молба възражение срещу твърдението, че на 03.07.2019 г. процесният автомобил е претърпял произшествие, това обстоятелство било погрешно прието за безспорно в мотивите на решението. Сочи съществено разминаване, съдържащо се между посоченото още в исковата молба обстоятелство, че инцидентът е станал в гр. София на ул. „Бели Искър“, при който от паве бил увреден масленият картер, и изнесените в свидетелските показания твърдения, че инцидентът станал на магистрала Е80 и увредата е на гумите и джантите. Правилно съдът не възприел свидетелските показания, но, изключвайки ги, неправилно се е позовал на протокола за ПТП, тъй като актосъставителят не е възприел непосредствено инцидента. Това отразяване в мотивите на протокола станало косвено, тъй като съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице по САТЕ, което от своя страна се основавало на този протокол. С тези аргументи въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът възприел фактическата обстановка на деликта и възникналата следствие плащането регресна отговорност. Акцентира върху мястото, където е станало произшествието, а именно гр. София, ул. „Бели Искър“ № 3. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По 2 въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 05.05.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да заплати на ищеца ЗК „Лев Инс“ ЕАД сумата от 172 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 52,95 лв. за периода от 27.03.2020 г. до 27.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15795/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.

Основателността на предявените искове е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) настъпване на 3 застрахователно събитие през периода на застрахователното покритие, за което застрахователят носи риск; 3) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 4) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и неизпълнението на задължението на ответника за обезопасяване на пътния участък; 5) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско“; 6) възложена от ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението, както и размер и период на дължимата лихва.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че с поведението си пострадалият е причинил или е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

По делото се установява от представените писмени доказателства – Застрахователна полица № 93001810060453 и Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства, че е сключен договор за застраховка „Каско“ на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ****. Покритието на договора за застраховка е за периода от 22.07.2018 г. до 21.07.2019 г. Следователно първата предпоставка за уважаване на главния иск на ищеца е налице – установено е наличие на застрахователно правоотношение между него и собственика на увреденото МПС към датата на твърдяното ПТП – 03.07.2019 г.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е посочил, че безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на 03.07.2019 г. процесният автомобил е претърпял ПТП, че същото е в рамките на общинската пътна мрежа на територията на Столична община, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 162 лв. за щетите от процесното ПТП и е извършил ликвидационни разноски в размер на 10 лв.

С отговора на исковата молба ответникът Столична община е оспорил факта на настъпване на процесното ПТП, поради което районният съд, първоначално посочил това обстоятелство за безспорно в проектодоклада си, 4 го е отделил за спорно с изрично определение от 05.12.2023 г., обективирано в протокол от съдебно заседание от същата дата.

Посочвайки това обстоятелство за безспорно в съдебното решение, районният съд е извършил процесуално нарушение, тъй като обстоятелството е било спорно и е следвало да бъдат изложени мотиви защо съдът приема, че процесното ПТП се е случило или не се е случило въз основа на събраните по делото доказателства. Това нарушение само по себе си обаче не може да обоснове отмяна на обжалваното решение, като въззивният съд следва да се произнесе по този спорен въпрос.

За доказване настъпването на процесното ПТП и механизма на същото са ангажирани писмени доказателства и свидетелски показания.

По делото е представен Протокол за ПТП № 1704898 от 03.07.2019 г., изготвен от органи на „Пътна полиция“. В протокола е посочено, че увреденото МПС се движи по ул. „Искър“ с посока от ул. „Христо Ковачев“ към бул. „Васил Левски“ и до № 3 реализира ПТП в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно (паве). Този механизъм се установява и от вещото лице в заключението по съдебноавтотехническата експертиза, съгласно което на 03.07.2019 г. около 19:20 часа л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ****, се движи по ул. „Искър“ с посока от ул. „Христо Ковачев“ към бул. „Васил Левски“ и в района до № 3 превозното средство преминава през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно (паве).

В съдебно заседание страните не са оспорили заключението и същото е прието без възражения. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания на водача на увредения автомобил, който свидетелства за съвсем друго застрахователно събитие, на друго място, с други щети.

Констатациите на вещото лице са в унисон с посоченото в Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица № 93001810060453 описание на събитието: „на ул. „Бели Искър“ и ул. „Христо Ковачев“, извадени павета, минах през тях, счупих картер“.

Същите увреждания

L0000010374. са посочени и в Опис – заключение №

Анализирайки горните доказателства и преценявайки същите поотделно 5 и в тяхната съвкупност, съдът достига до извода, че по делото се установява настъпване на застрахователно събитие – ПТП, така, както е описано в заключението по експертизата.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 136 от 07.08.2024 г. по т. д. № 338 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, Решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, и много др., протоколът за ПТП, съставен от органите на „Пътна полиция“, се ползва с материална доказателствена сила досежно фактите, възприети от съставителя при изготвянето на протокола, отнасящи се до определяне на механизма на ПТП като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др.

Местоположенията на увреденото МПС и на процесното паве са обстоятелства, установени от органите на „Пътна полиция“, които са възприети непосредствено от тях, поради което тези констатации се ползват с материална доказателствена сила. Макар и водачът на увреденото МПС да не успява да даде свидетелски показания по отношение на процесното ПТП, останалите доказателства по делото са еднопосочни и непротиворечиви, а такива, оборващи твърдението за настъпването на застрахователното събитие и неговия механизъм, не са ангажирани.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като съгласно чл. 31 ЗП дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на общинските пътища се извършват от общините.